Българският преход от комунизъм към демокрация напредва по своему (как да бъде другояче) и е на път да приключи по същия начин, но със сериозни щети за авторитета на политическата класа. Тази класа чувства, че е гледана с лошо око и живее някак потисната и с разколебано самочувствие. За никого не е тайна, че съвместният живот на народа с неговите политици протича напрегнато, мнително и че избраните да се трудят за общото благо са явно недолюбвани и в отделни случаи направо презирани. Политиците са на Олимп, а народът е във външната тъмнина, където, както е известно, има плач и скърцане със зъби. Живописна разлика в съдбите, кой ще го оспори. Привилегированите са трудни за понасяне, защото дразнят лявото народно чувство. Това чувство е съставено от голяма досада по повод на новото неравенство и от нещо подобно на бунт срещу вечното възвръщане на едни и същи политически лъжи. Андрешко подготвя реванш срещу това положение, горко на бирника. Ядосан е и няма да гласува за техните пропорционални кандидати. Ще гласува талантливо и мажоритарно - за главния секретар и в негово лице за още трима души от архетипен и мажоритарен тип - за Иван Славков, за Иво Карамански (in absentia) и за кмета на Галиче. Ще гласува за Давид на Донатело.

Може би за първи път от началото на прехода се натъкваме на твърд консенсус за неприличната и дори престъпна природа на печелившите от политическата трансформация в България. Социологическите проучвания тласкат твърдо към подобно обобщение. Чувството на суверена явно се тресе от неприятни впечатления, в прав текст те биха прозвучали като нава, като неприлична реч с телесни конотации. Скритият смисъл на този период е изтълкуван като вулгарно благоденствие за малък брой спечелили при поредното историческо разграбване. Управлението на това разграбване наричат преход, казват много българи. На "обикновените хора" е отреден жребият на перманентната несигурност и униженията на свършения факт. Значителна част от българите, които участват в политическия процес основно като гласоподаватели, се чувстват подведени и напълно сглупели от случките на последното десетилетие. Еуфорията на началото се преживява от мнозина като грубо нелогична, посткомунистически наивна и ретроспективно погледнато смешна. Новото социално неравенство е инсталирано без принцип, богатството на политиците никне от нищото след всяко парламентарно мнозинство. На електората е отредена роля на миманс в криминална опера. Диригентът е винаги под сцената. Чувството за справедливост е напълно подиграно. Скандално е несъвпадението между света на политическите думи и реалността на разтерзаните жизнени светове. Разпилени са простите очевидности, вярата в естественото е някак загубена. "Светът от вчера" боли. Онзи свят беше ясен и скромен, интимно български и по мярката на простосмъртните. Този е чужд.

Разочарованият сънародник преживява протагонистите на прехода - политиците, бизнесмените и престъпниците, като едно и също в три лица - особено трилико бедствие, специално измислено, за да направи живота му унизителен и труден за понасяне.

Политикът е привиждан като абсолютен източник на злата комбинация, той й дава битие. Бизнесменът и престъпникът са немислими без първоначалния тласък на политическата услуга. Интимният живот на това агресивно "три" - политик - бизнесмен -престъпник, започва с политическото лъжене, с творчеството на подли правила. Тези правила легитимират злия комплот на силния срещу слабия, те обявяват силата за право и гарантиран безнаказаност. Тлъстите риби на прехода плуват в дълбока безнаказаност, в безпределен юридически комфорт. Законът е за простосмъртните, политиците живеят в режим на игрова анархия. В България съдят за грабеж на носна кърпичка, но всеки творец на пирамида, търговец на пушки или просто мародер на банка разполага с всички шансове да бъде обявен за строител на съвременна България. Като нищо ще му бъде забоден орден "Стара планина" в тържествени условия. Имаме вече опасни прецеденти. Веселата наука на прехода предвижда суспендиране на правото и въобще на човешката способност за засрамване. Такава е скандалната същност на нашето объркано време според голяма част от българите.

Излъгването на света извира вечно от перверзното политическо съзнание. Политиците съблазняват народната невинност с обещания и комплименти. После се провалят, казвайки: усвоявате трудно вярната политическа мисъл, слушате с уши, но не чувате. Нещастието си е ваша отговорност, ние искахме да бъдете щастливи, но очевидно сте избрали първото. Сами си пречите. Сега нещастието ще ви образова, защото страдате от дефицит на ум. Идат избори, опитайте отново с нашата бюлетина. Вникнете накрая в смисъла на нашите послания, в тях е скрита цялата надежда. Не вярвайте на другите, ние сме за предпочитане. Така говорят политиците в период на предизборно ухажване и винаги излъгват някого.

Политиците наричат неравенството свобода и отчаянието - леност. Те казват: подарена ви е радикална свобода, празнувайте своя шанс да бъдете по особен начин заситени. Политиците наричат хората инертни, а те са просто безсилни. Те сочат разколебаната им воля с пръст и я наричат ленива и даже бездарна. Всъщност хората отказват да слушат призиви за съревнование в джунгла. Не искат да живеят като фауна. В свят без правила конкуренцията е сражение с лакти до нервно изтощение. Хората масово изглеждат делови, но са всъщност объркани и няма как да бъде иначе при наличните условия. Такова е мнението на голяма част от българите.

Политикът е този, който прави възможна трансформацията на общия свят в частна собственост. Този общ свят беше измъкнат под носа на тези, които го създадоха. Това знание е източник на голяма печал. Зад патетиката на действащите политически думи се долавя смигване към втория ешелон на безскрупулните. Политиците разчистват с думи оперативното поле на бизнесмена, иначе казано - на мутрата. Това правят в Народното събрание и на много други места.

Бизнесменът разтерзава излъгания от политиците свят и приватизира разкървавените парчета. Народът знае по инстинкт, че богатството е кръв на бедните и че монетата е сатанинска мистерия. Народната душа е по природа социалистическа. Бизнесменът е физиономия на чистата похот, той е самата алчност, съсредоточена в отделно взето лице. Бизнесменът е ротвайлер. Красивото е някак уязвимо и дори болезнено, а той е отвратително здрав и напълно доволен. Няма как да жалиш такъв.

Особеният принос на престъпника за пълнотата на триединния образ на прехода е неговата екстремна решимост да изостави срама и да скъса с всички угризения. Той извървява докрай пътя на желанието и не се препъва в нравствени забрани. Престъпникът е ефикасен в социалния свят, защото вижда ясно, погледът му не е премрежен от чувства. Злото има престижа на полезна дарба - накрая ще го преподават в часовете по вероучение. Съкровената енергия на прехода е дълбоко престъпна, в това е смълчаната му тайна. Сега тази тайна става явна. Екзекутираха общия социалистически свят и опаковаха престъплението в думи за права и благоденствие. Това направиха новите лидери от 1989 до 2002. Всички партии имат дял в това покушение. Няма невинни.

Съществува динамична, кръгова поръчка между лицата на това антропологично триединство. Тези три са си едно и също и никога не са били различно. Името на това нещо е противо-народ и из-род. Сумарният човек на прехода, печелившият от смъртта на социализма има едно единствено тристъпно име - политик - бизнесмен - престъпник. Късо казано - мутра. Той живее между българските хора от началото на прехода без сърце и талия, с къса шия и с изплезен поглед. Прави са поп Богомил и дядо Благоев - българският свят се дели на две: народа и "те" - пантеона на виновните. Трето не е дадено.

Така, струва ми се, размишляват интимно много сънародници - за прехода, за политиците и за света наоколо. Каква точно част от тях - не знам. Знам, че масово тъгуват за милостиво социално устройство с непретенциозно, българско лице. Молят се с невярваща молитва за обръщане на времето, но не разчитат да се случи чудо. Междувременно живеят разядосани, в очакване на автентичен мажоритарен кандидат. Щом се появи такъв, ще му бъде поръчано, в името на бог Тангра, да прегледа досието на прехода и да реабилитира простосмъртните.

P.S.: Кратка демографска справка за повече научност: 27% от българите са пенсионери, 18% - неквалифицирани работници, 18% безработни и 27% инвалиди. Какъв процент са избягали от България по въздушен път се знае, каква част се канят да направят същото, може да се предполага. Колко емигрират по пътя на фантазията, е лекарска тайна.