Политически лидери на повече от 100 държави се събират в понеделник в Йоханесбург, за да (не) приемат решения, очертаващи пътя, по който през следващите десетилетия светът ще върви към ограничаване на бедността и смъртността, към подобряване условията на живот и към опазване на околната среда и природните ресурси.

Още при откриването в началото на миналата седмица световната среща на най-високо равнище за устойчиво развитие се превърна в бойно поле, на което дузини воюващи страни формираха разнообразни и динамични съюзи, провокирайки първосигнална асоциация за брауново движение.

Бедни срещу богати, Юг срещу Север, Запад срещу Изток, Световна банка срещу Европейски съюз, жени срещу мъже, теоретици срещу прагматици, учени срещу политици, неправителствени организации срещу бизнес, глобалисти срещу антиглобалисти, САЩ срещу всички...

Какво събра 60 000 души в Йоханесбург

Ужасяващите данни от последните доклади на ООН и на всевъзможни институции за милиарди хора, живеещи в крайна мизерия и глад, под непрекъсната угроза от смъртоносни болести, природни бедствия и потенциално изчерпване на природни ресурси, изправиха глобализиращия се свят пред непознати по мащаб проблеми.

Въпросът за околната среда за първи път беше поставен от ООН като първостепенен през 1972 г., а 10 години по-късно на срещата на най-високо равнище в Рио де Жанейро беше приет глобален план за устойчивото развитие, наречен Agenda 21. В началото на XXI век се оказва, че т.нар. устойчиво развитие (определяно като развитие, което посреща нуждите на настоящето, без това да е за сметка на възможности на бъдещите поколения да посрещат своите) не се е състояло.

С идеята да даде реален тласък на процеса ООН организира специален форум в Йоханесбург, ЮАР, където се очаква да бъде приет конкретен план с ясни параметри и срокове за приложение на постулатите, дефинирани в Рио. Основните дискутирани теми са бедност, социално развитие и опазване на околната среда.

В търсене на оптимални решения и в защита на глобални, регионални, национални, институционални, корпоративни и лични интереси, в ЮАР си дадоха среща около 60 000 души - политици, администратори, експерти, учени, бизнесмени, активисти, представители неправителствени организации, профсъюзи, медии.

Така най-мащабното събитие в историята на Организацията на обединените нации започна под знака на на мащабното присъствие (включително повече от 100 държавни лидери) и на едно знаково отсъствие - на американския президент Джордж Буш.

Ябълката на раздора

В хода на срещата представители на преговарящите страни се надпреварваха да наддават (в ободряващи проценти) за постигнатите договорености. Началната миза от 85% успеваемост набираше скорост и макар периодично да даваше заден ход, достигна 98% в края на първата седмица. Политическата еквилибристика може и да се окаже вярна като количество, но не и като качество. Проблемни остават два от най-важните въпроса - търговският (земеделските субсидии и търговските бариери, прилагани от развитите държави) и нежеланието на САЩ да ратифицират договора от Киото за ограничаване на емисиите вредни газове от индустриалните държави.

Земеделските субсидии в ЕС, САЩ и Япония, допълнени с търговските бариери, които тези страни налагат, правят неконкурентни голяма част от стоките, произвеждани в развиващите се страни. Проблемът се задълбочава от поне два фактора - земеделието е доминиращия сектор в икономиките на страните от Третия свят, а докато затварят своите пазари, развитите държави принуждават развиващите се да либерализират своите. "Когато богатите заключват пазарите си за бедните, те им затварят вратата за излизане от бедността", коментира британската донорска организация Oxfam.

Общият размер на агросубсидиите в развитите икономики е 350 млрд. долара на година, като в ЕС те формират 35% от дохода на фермерите, а в САЩ - 21% (при 14% в средата на 90-те години). "За средностатистическа крава в ЕС се получава три пъти повече субсидия, отколкото е доходът на беден африканец", заяви представител на Световната банка. Банката взриви първата бомба на срещата, обявявайки, че политиката й да одобрява субсидиите за фермерите от богатите страни е била погрешна.

Ако тези субсидии бъдат ограничени, тогава 100 млрд. долара могат да бъдат предоставени като помощ на бедните държави, което е два пъти повече от помощта, която те получават сега, обяви донорската организация Oxfam. Пак според нея, ако Африка, Източна и Южна Азия и Латинска Америка успеят всяка поотделно да увеличат дела си в световния експорт с по 1%, тогава 128 млн. души ще излязат от бедността заради увеличените доходи.

От по-влиятелните държави само Великобритания се обяви категорично за реформа в системата на субсидиите. ЕС, САЩ, Япония и Австралия демонстрираха съответно категорично несъгласие.

Други ключов проблем от дискусиите в Йоханесбург - причините и следствията от глобалното затопляне - изправи Вашингтон срещу целия свят. САЩ са най-големият замърсител с вредни газове, но президентът Буш отхвърли договора, подписан през 1997 г. в Киото, заради големите потенциални загуби за американската икономика и факта, че той не засяга държави като Китай и Индия. Докато САЩ бяха подложени на тотална атака включително и от ЕС, че вместо да помага за решаването на глобалните проблеми, подготвя военен удар срещу Ирак, Русия удари солидно рамо, обявявайки че и тя може да не ратифицира договора. Анализатори коментират, че ако това стане, договорът от Киото може да се смята за погребан.

Така независимо кой как оценява постигнатите досега в Йоханесбург договорености, всичко остава в ръцете на големите политици, които ще вземат участие в срещата през тази седмица.

Глобалният Параграф 22

От икономическа, социална и морална гледна точка ограничаването на аграрните субсидии и търговските бариери в развитите държави изглежда най-безспорното и оправдано решение от всички обсъждани на срещата за устойчиво развитие въпроси. Популярната поговорка "Ако искаш да помогнеш на един гладен човек, не му давай риба, а го научи сам да си я улови" може да бъде перифразирана в контекста на форума в Йоханесбург във вида: "Ако искаш да помогнеш на един гладен човек, не му давай риба, а спри да му пречиш да продава рибата, която е уловил."

Генералният проблем е че това решение трябва да се вземе на политическо равнище. Опитът и в най-развитите демокрации показва, че основна цел на средностатистическия политик, пък бил той и държавен лидер, е да бъде преизбран и следващия мандат. Такъв политик е свикнал да се съобразява със средностатистическия гласоподавател, който се интересува какво му се случва на самия него тук и сега, а не какво се случва на други хора, които не са тук и/или не обитават Земята сега. Ако тази теория е вярна, излиза, че политиците трябва да си направят политическо харакири, жертвайки краткосрочните си интереси в името на нещо глобално, но по-абстрактно от тяхна гледна точка.

Има ли шанс

Колкото и да е куриозно на пръв поглед, шансът за намиране на дългосрочно, балансирано и прагматично решение на глобалните проблеми може да се окажат същите тези недостатъци на средностатистическия политически манталитет. В последните години все по-широк обществен периметър в демократичните държави печелят движения, организации и дори партии, които в други времена биха били определени като маргинални и които залагат не на философията "за", а на философията "против" (глобализацията, имигрантите, безотговорното отношение към околната среда, ядрените опити, генетично модифицираните продукти, наводненията и какво ли още не). Общото между всички тях е, че не са доволни от статуквото и че повечето от тях демонстрират нарастваща обществена зрялост в един необратимо глобализиращ се свят. Тези два фактора, съчетани с генерираните свръхочаквания за одобряване на ясни и кардинални мерки в Йоханесбург, може да се окажат катализатор на политическата воля за радикални промени (отстъпки) от страна на водещи световни политици.

Когато много редови избиратели в страната Х упражняват нарастващ натиск за отговорни и космополитни решения и когато много от редовите избиратели в държавите - основни политически партньори на страната Х, правят още по-настойчиво същото, може да се окаже, че следващият мандат на средностатистическия политик зависи от вземането на решения, които доскоро бяха губещи по презумпция.

Всъщност има и още една, теоретична и романтично звучаща възможност да се стигне до оптимално решение за т.нар устойчиво развитие. Тя може да се случи, ако през следващите два дни се окаже, че около масата за преговори в Йоханесбург са седнали достатъчно (като влияние) политици, които са надраснали средностатистическия манталитет. Политиците, визирани в края на фразата, изречена от представител на една култова за Съединените щати фамилия: "Някои хора виждат нещата, които се случват, и се питат "защо". Други хора виждат неща, които не са случвали, и се питат "а защо не?"