Защо ще ни поканят в НАТО
Българската политика в областта на евро-атлантическата интеграция е пример за приемственост, а военната доктрина и "План 2004" се оказаха сърцевината на тази приемственост. И двата документа бяха променени в посока, отчитаща опита от приложението им през 1999-2001 г. и намалиха допълнително 2.5 пъти военновременната численост на армията, определиха срок за професионализация до 2010, по-ниски равнища на въоръжение, техника и инфраструктура, въведоха се активни и резервни сили, участието в операции и модернизацията се обявиха за практически приоритети, принципната промяна на закона за отбраната и въоръжените сили (включително интегрираното ръководство на отбраната) стана непосредствена задача.
Достатъчно ли е това за пълната ни интеграция след поканата, за заемане на достойно място (съответстващо на историческите традиции, геостратегическото положение и амбициите на България) в алианса и най-важното за реализиране на истинската цел - по-висок стандарт на живот в новата ситуация по сигурността? Отговорът е НЕ!
Една година е достатъчно време, за да стане ясно на всички, че приемствеността и инерцията не са достатъчни в този динамичен свят. България получава своя шанс за НАТО, включително и поради драматичните промени през последната година в международната политика за сигурност. Доколко нашите стъпки съответстват на тези промени и на тази динамика и дълбочина?
Модернизацията на МиГ-29 или по-скоро възстановителният им ремонт трудно се вписва в потока на настъпващите промени, изискващи специални сили, хеликоптери, системи за разузнаване и високоточни оръжия. Хвърлянето на средства в стационарни комуникационно-информационни системи при все по-голямата нужда от мобилни формирования за развръщане извън границите ни също е необяснимо. Бавният, непоследователен и объркан процес по рутинна задача за утилизация на клас оръжия, обявен за ненужен още с доктрината от 1999 г. (ракетите), измести всички реални задачи по реформата - поне в публичното пространство.
След много отлагания законът за отбраната бе само козметично променен, и то за да обслужи определени кадрови промени (избор на началник на ГЩ и тотална промяна на ръководния състав на армията от новия началник, без участието на пряко отговарящия за това по закон министър на отбраната). Новият закон за отбраната бе отлаган от сесия към сесия на парламента вече трети път - сега за 2003. Естествено законът за управление при кризи остава в безтегловност и за щастие в България тази година нямаше пожари и наводнения. В същото време, вместо интеграция на сектора по сигурността върви концентрация на сектора по сигурността в МВР, където броят на службите и съставът им нараства, а гражданският контрол намалява. И до ден днешен няма общност на разузнавателните и контраразузнавателните служби, а Съветът по сигурността при МС, който има определени функции по координацията им, макар и само по постановление на МС и решение на НС, се дистанцира от проблемите на сигурността - вътрешна и външна. Не е представен годишен доклад за състоянието на националната сигурност за емблематичната 2001 г., която промени света и и понятието за сигурност.
Естествено правят се все нови и нови съвети извън изпълнителната власт, но конституцията е ясна: според член 105 (2) "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и Въоръжените сили".
Дори по приетите закони административните стъпки се бавят и е много интересно коя комисия ще одобри изпращането на секретните документи по цялостния обзор на оперативната съвместимост в НАТО.
Има доста причини хората да се интересуват от състоянието по изпълнението на "функция Отбрана и Сигурност", както е по бюджета. Например за отбраната може да се каже, че има:
* най-голям дял бюджет и управлението на този бюджет по програмен принцип и максимална прозрачност е първостепенна задача
* всеобщата наборна военна служба засяга почти всяко семейство и професионализацията е важна за всички ни; мащабният план за модернизация, утилизация и превъоръжаване е важен за бизнеса, за откриване на работни места, развитие на технологии чрез офсет и разширено национално участие и се изисква да има публичен характер
* участието в операции и в управлението на кризи е най-печелившата държавна дейност засега, ако се управлява ефективно
* подкрепата от специални сили на армията за гражданските власти при защита на населението и инфраструктурата е все по-важна в контекста на последните бедствия в Европа
* дейността на двете специални служби в МО е далеч от действен граждански контрол и призрака на ВКР и РУ-ГЩ ще продължава да се появява
* огромното количество от излишно имущество и инфраструктура е всъщност собственост на гражданите и трябва да се използва в техен интерес по публични правила
* подценяването на инфраструктурата с двойно предназначение и аутсорсинга в сектора по сигурността понижава ефекта на държавните разходи, чрез дублиране и вътрешна конкуренция
* участието на повече българи в структури на НАТО и домакинстването на структури на НАТО у нас става национален въпрос, а не военен
* интеграция на сектора по сигурността - отбрана, вътрешни работи, гражданска защита, елементи от правосъдие, финанси и т.н., е процес, който през последната година придоби световно измерение, но може да стане само чрез закони, а не чрез съвети.
Всъщност най-важното е, че всички тези проблеми имат решения, и то наши, български. Трябват добре образовани хора, гарантирана публичност (прозрачност) на важните решения и ефективни интегрирани информационни системи (за това се говори в годишните доклади по националната сигурност за 1999 г. и за 2000 г., както и за рисковете около наркотрафика и другите видове нелегален трафик, организираната престъпност, забавянето на реформите, забавянето на интеграционните процеси). Едно просто решение е определяне на МО като пилотно министерство за прилагане на програмен бюджет по следните причини:
* В МО има "Методика за планиране, програмиране и бюджетиране" и Програмен съвет от 1999 г., а и вече два бюджета са на вътрешно програмен принцип (но не и на публично ниво в закона за бюджета), МО има от 1999 г. и дирекция по планиране и програмиране, обучени десетки специалисти по тези въпроси в САЩ
* МО има най-голям бюджет и ще изпълнява най-амбициозната програма за модернизация до 2010 г.
* МО е най-близко до НАТО, където вече е в система за планиране и програмиране чрез процеса на планиране и преглед (PARP), Индивидуалната програма за партньорство (IPP) и Плана на действие за членство (MAP)
*България, чрез Военна академия създаде регионален център на Пакта за стабилност за «Прозрачност на военните бюджети», в основата на който е ефективното прилагане на програмните бюджети в ЮИЕ
* С Военната доктрина, План 2004, Плана на действие за членство, Бялата книга и Годишните доклади може да се каже, че МО е най-подготвено за системата за планиране, програмиране, бюджетиране и придобиване.
Това решение е основа на интегритета в управлението, а има просто правило за интеграция - "интеграция чрез интегритет". Изглежда онова, което все още не ни достига, е този интегритет - да се прави това, което сме казали, в срок, качествено, последователно, предсказуемо и прозрачно. Само така може да се работи успешно в НАТО. Всъщност този идеал е трудно достижим и в алианса, затова в Прага по-важният въпрос от разширяването ще е интегритетът в НАТО - по отношение на оценка на рискове, бюджет, модернизация, участие в операции, сигурност.