Честването на 22 септември във Велико Търново беше точно толкова тържествено, колкото датата, на която през 1908 г. е била обявена независимостта на българската държава. Е да, ама националният ни празник е не на тази дата, а по силата на решение на Народното събрание и указ на бившия президент Желю Желев е на 3 март. Някой би казал, че точно в момента българинът едва ли се вълнува особено от всичко онова, което националният празник на една суверенна държава символизира. Това обаче не значи, че избраните от народа да държат кормилото на управлението, плюс всичките ония доста гласовити по други поводи историци, социолози, политолози, народопсихолози, писатели и поети, дето се смятат за част от интелектуалния елит на нацията, могат да бъдат оправдани, задето години вече се разсейват и мълчат като риби. Разбира се, че точно този български елит знае много добре как всъщност стоят нещата. Има си хас един проф. Пантев например да не знае. Или пък историкът президент Първанов. Или пък писатели като Вера Мутафчиева, Антон Дончев, Стефан Цанев, Дончо Цончев, Марко Семов. Или пък пишещите братя от медиите. Защо никой не докосва темата за националния празник на България?

На кого угодничим с вечното наше "ами нали ще ги обидим"? А нима не обиждаме сами себе си?

Аз твърдя, че националният ни празник трябва да се чества на 22 септември, а не на 3 март. И след като тук кажа защо, предизвиквам всеки опонент да бъде любезен да ме обори. Но с аргументи, а не с лозунги.

На 3 март 1878 г. Русия и Турция подписват Санстефанския договор. Но с този акт получава ли българският народ независимост. Не, не получава. Вярно ли е, че според самия договор завоюваните от руските войски български земи

трябва да останат под руска окупация още две години? Какво празнуваме на 3 март?

Второ, Санстефанският договор изчезва от международния правен мир само четири месеца след като е подписан. На Берлинския конгрес (13 юли 1878) той е анулиран от европейските велики сили. С подписа и на Русия! Тоест

празнуваме нещо, което е продължило само четири месеца. Това вярно ли е?

Трето. С Берлинския договор пак няма суверенна България. Има Княжество България, но то е оставено под върховенството на турския султан. Има и т.нар. Източна Румелия, която е васална на султана в политическо и военно отношение територия. А Македония и Беломорска Тракия са върнати на Турция изцяло. Какво празнуваме на 3 март, като и след Берлинския конгрес няма суверенна българска държава? Всичко, което не получава на 3 март 1878 г., българският народ получава на 22 септември 1908 г. Независимост - истинска. Държавен суверенитет -

международно признат.

Твърдя, че преди няколко години, когато в Народното събрание се решаваше въпросът за националния празник, са надделели субективността и предубеждението. Причината е проста: хем да не се поставя под въпрос освобождението на България от Русия и че не имперските интереси са накарали

Александър II да прекоси Дунава с амбицията да завладее проливите при Константинопол, а че решаващият фактор е била братската солидарност и защитата на православието, хем пък от друга страна да не се разтръбява фактът, че обявяването на независимостта е дело почти изцяло на цар

Фердинанд. Фердинанд е княз, но огромната му амбиция е да стане цар и да обедини българите в мощна държава. Признат не само в Европа, но и в руския императорски двор като изключително ловък дипломат, той знае, че за да стане суверен, ще се наложи да наруши договора от Берлинския конгрес. И с обявяването си за цар го прави. Но не и преди да е успял да убеди Австро-Унгария също да наруши договора, като анексира Босна и Херцеговина.

Балансирайки между Виена и Санкт Петербург, княз Фердинанд блестящо се възползва от личната вражда между външните министри на двете велики сили Ерентал и Изволски. И успява да постигне дори обезщетението, което трябва да се плати на Турция заради независимостта на България, да се поеме от Русия, и то само защото Русия решава, че в противен случай австрийското влияние в София може да измести руското. Вярно ли е това, което казвам за ролята на Фердинанд, господа историци? Или не е вярно, че той лично е водил външната политика на княжеството, а после и на царството? А тази истина обидна ли е за днешна България и не е ли унизително за самите нас, българите, да я премълчаваме?

Съвсем не подържам, че 3 март не бива да е празник. Напротив. Край на турското господство - да, но не и възкръснала българска държавност. Националният празник трябва да символизира именно възкръсналата независима

и суверенна българска държава. Което става факт не на 3 март 1878, а 30 години по-късно. Вярно ли е това, господа историци?