Настоящият проект за държавен бюджет за следващата финансова година е първият самостоятелно подготвен от управляващите, доколкото предходната година те завариха проект в напреднал стадий на подготовка. В този бюджет би следвало да фигурират ако не всички, то поне преобладаваща част от предизборните обещания на НДСВ - икономически растеж от порядъка на 10%, подобряване на икономическата среда чрез облекчаване на данъчното бреме, редуциране на административните разходи, незабавно и несимволично увеличаване на доходите и пенсиите. За жалост (или за радост) част от тези цели отсъстват, а друга част могат да се открият само в обяснителния доклад под формата на декларации. Вместо тях бюджетът съдържа доста странен микс от социално-популистки мерки, пакетирани с ненужни рестрикции и дори потенциални заплахи за отслабване на макроикономическите баланси. Да спрем вниманието си на ключовите аспекти на проекта за бюджет в един опит за идентифициране на неговите потенциални въздействия върху икономиката и домакинствата.

Отново преса върху бизнеса

Ключовият проблем в проектобюджета е неговото негативно влияние върху бизнес средата. През настоящата година корпоративният данък е с по-ниски ставки - едно намаление, подготвено от предишното правителство. И макар властите да се постараха чрез патентите на малкия бизнес да компенсират облекченията на по-големия, общият баланс остана в полза на предприемачеството.

В новия проектобюджет вече виждаме обърната тенденция. От следващата година ще нарасне данъчно-осигурителната тежест, което ще постави стопанския сектор при по-неблагоприятни финансови параметри. Данъкът върху печалбата остава на сегашното равнище - 23.5%. Така за първи път след 1998 г. се прекъсва тенденцията на намаляване на равнището на данъка върху печалбата. Въвеждат се няколко данъчни преференции - преотстъпване на данъка върху печалбата за райони с висока безработица и освобождаване от ДДС на вносителите по одобрени от министъра на финансите инвестиционни проекти. Само че условията за влизане в преференциите са формулирани така, че вероятно единици ще могат да се възползват.

Изземането на ресурси от частния сектор този път е предвидено да стане по линията на осигурителните вноски. Посредством една чисто административна мярка, каквито са минималните осигурителни прагове, бизнесът ще бъде натоварен допълнително, без компенсиращи намаления в други данъчни ставки.

Крайният ефект от данъчните промени е негативен по отношение на бизнес сектора. За илюстрация - налице е увеличение на общата данъчно-осигурителна тежест от 29.2% от БВП за тази година на 30.2% за следващата година. В абсолютна сума изземането на доходи от данъкоплатците ще достигне 1 млрд.лева.

Обедняването на домакинствата

Министърът на финансите бодро заяви, че ще стопира затягането на коланите, вероятно въодушевен от факта, че не останаха свободни дупки по тях. Неговият проект на бюджет обаче демонстрира, че коланите винаги могат да се затегнат още малко.

И за следващата финансова година правителството продължава да залага на тенденцията на заместване на преките с косвени данъци с цел да се повиши нетният разполагаем доход. В този смисъл косвените данъци ще продължат да нарастват - акцизите за бензините се повишават средно с около 25%, за газьола близо два пъти, за спиртните напитки с над 40%. Властите разчитат дистрибуторите на горива да поемат увеличението в акциза, без да го прехвърлят на потребителите. Подготовката за това започна още отсега под формата на задържане на крайните цени въпреки намалението на цените на едро. Дали обаче ще ги задържат когато петролът поскъпне?

Предвидени са и намаления в няколко етажа на данъка върху общия доход. Те обаче са пределно скромни и няма да нетират увеличените домакински разходи, не само поради новите увеличения на горива и алкохол, а и нарасналите вече цени на електроенергия и топлоенергия, както и някои услуги.

В същото време в бюджета за следващата година е предвиден най-ниският ръст на доходите и пенсиите от 1997 година. Така тенденцията на обедняване на домакинствата ще се задълбочи. От семейно подоходно облагане няма и следи, защото според управляващите това си е чист популизъм, нищо че подобно облагане те заложиха в управленската си програма.

За източниците на икономическия растеж

Разчетеният икономически растеж ще остане на скромно равнище от 4.8%, което е реално отстъпление не само от ангажиментите на управляващите, а и от достигани вече равнища от последните години

Правителството декларира, че вижда във вътрешното търсене основния източник на растеж в икономиката. Това е новост за правителствените икономисти, доколкото техните досегашни изявления се базираха на аргументите на предлагането. Смяната на позициите обаче изисква друга политика на доходите и публичните инвестиции - двата водещи фактори на вътрешното търсене от фискална гледна точка.

Публичната инвестиционна програма само в номинален израз изглежда приемлива. Близо половината от нейния планиран обем се заема от грантовете по ИСПА (предприсъединителния фонд). Как следващата година ще усвоим тези ресурси, когато през настоящата сме използвали под 1% от годишната програма? Така свиването на публичните инвестиции, успоредно с рестрикциите в политиката на доходите означава, че и мотивите за икономическия растеж не са убедителни.

Съмнения в устойчивостта на фискалната позиция

Новият проектобюджет не гарантира в достатъчна степен подържането на макроикономическите баланси. Има достатъчно основания за съмнения в реализма на прогнозата за приходите. Внимателният анализ показва, че те са силно преувеличени в отделни приходни направления. Трудно е да се приеме едновременното повишаване на постъпленията от осигурителни вноски и данък печалба - две несъвместими тенденции, които най-вероятно ще доведат до разширяване на сивия сектор в икономиката и ще поставят под съмнение приходите и от двата източника. Ако приходите от осигурителни вноски се реализират, това ще намали печалбите на компаниите и съответно данъчната база на корпоративния данък. Обратно, ако приходите от корпоративния данък се реализират, много вероятно е постъпленията в НОИ да останат далеч под прогнозното ниво

Постъпленията от ДДС също са под въпрос, тъй като те изискват рязко повишаване на събираемостта, при реално намаление на същата към настоящия момент. В същото време проектобюджетът не покрива всички необходими разходи за функциониране на важни дейности като здравеопазване, образование. При практическото отлагане на структурните реформи в тези сектори вероятността финансовите им потребности да не се съберат в бюджетната рамка е с висока степен на достоверност.

Горният потенциален допълнителен бюджетен дефицит ще се допълни със съмнителни по своята целесъобразност инициативи за изразходване на средства от фискалния резерв като създаване на нова авиокомпания и рисков инвестиционен фонд. Разходи, които по същество са си типичен бюджетен дефицит.

Временна трудова заетост

В разходната част на бюджета се открояват няколко програми, които имат претенции за социална насоченост. Една от тях ще позволи да се експериментира с проекти за създаване на временна трудова заетост от социалистически тип. Ще се изразходват над 200 млн. лева, за да могат хора с ниска квалификация да имитират, че работят, а правителството да ги лъже, че им плаща. Вместо същите ресурси да се оставят в частния сектор, който би разкрил действителни работни места, или поне да се вложат в публични инвестиции, които също биха създали не само заетост, а и стимул за развитие на още няколко сектори в икономиката, властите предпочитат да похарчат над 200 млн. лева за инициативи със недоказани ефекти. Така социалният министър се превръща в най-крупния работодател в държавата.

Друга програма има амбициите да превърне тютюна в билки. След като коалиционните партньори на монархическата партия шумно анонсираха милиони инвестиции от незнайни чужди източници, накрая решиха все пак да заложат на сигурно - на бюджета.

Фискална децентрализация чрез повече централизация

Фискалната децентрализация, така както е представена от правителството, е потенциалната възможност за най-големия му провал, защото тя постига обратен ефект - засилва централизацията и субективизма във взаимоотношенията на правителството с местните органи на власт. Държавата покрива само половината от възложените от самата нея държавни функции на местните власти - образование, здравеопазване, култура и социални услуги. Така местните бюджети ще започнат да трупат неразплатени дългове още в първите месеци на новата година поради недостиг на средства. Подобен подход поставя общините в пълна зависимост от централния бюджет. Местните власти практически не могат да съставят своя бюджет за следващата година поради финансова необвръзка - техните разходи превишават значително приходите им. Средствата за инвестиции в общините също са редуцирани с 40%.

В обобщение средствата, с които могат да разполагат общините, намаляват на съпоставима база с 9% спрямо 2001 г. (139 млн. лева). Ако отчетем и натрупаната в последните две години инфлация, то намалението достига до 18%.

Всичко това насажда внушение, че с дебалансирането на общинските бюджети управляващите се подготвят за дискредитиране на настоящите кметове в предстоящите местни избори.

Не е безспорен и същностният модел - използването на личния подоходен данък като източник на ресурси за финансиране на възложените от държавата функции и дистанцирането на общините от корпоративния данък. Защо тогава местните власти да привличат инвестиции, когато в техните бюджети няма да влизат, а ще излизат ресурси?

Засилващ се интервенционизъм

Обратно на декларираните намерения и на тенденциите от последните години, властите залагат на нарастваща роля на държавата. Увеличава се държавната администрация с над 2700 служители. Въвеждат се чисто административни минимални осигурителни прагове, за да се регулират осигурителните вноски. Възражда се прякото въздействие на държавата в икономиката чрез създаване на нови компании с държавно участие и образуване на рисков инвестиционен фонд. На последния се възлагат функции, с които по същество се върши частична национализация на частни предприятия.

Загубите от дълговите спекулации

През настоящата година външната конюнктура направи подарък на правителството под формата на исторически най-ниски външни лихви за последните 40 години - доларовият 6-месечен LIBOR се колебае около и под 2%, с последни стойности под 1.5%. Налице са всички индикации, че следващата година, дори да не останат същите, лихвите ще продължат да бъдат сравнително ниски. С "брилянтната" замяна на части от външния дълг обаче нашите правителствени финансисти увеличиха лихвените плащания с над 200 млн. лева за следващата финансова година. Това е разликата между лихвените купони по старите облигации (около 2.5%) и фиксираните по новите облигации лихвени нива (8.25% по доларовите и 7.5% по евровите облигации) върху размера на новоемитирания дълг - 2 млрд. USD. Така лихвените плащания в бюджета достигат 876 млн. лева, вместо да бъдат около 650 млн.лева, ако правителството не бе реализирало вредните за страната дългови спекулации. Разлика, която ще ощети всяко българско домакинство с поне 60 лева.

Всички са се наговорили да критикуват

Въпреки че проектобюджетът за следващата година е най-противоречивото подобно четиво в последните години, властите продължават да си го харесват и да му приписват характеристики, които никой не разбира:

* "балансиран макроикономически" - със съмненията в реализма на прогнозите, в т.ч. и на МВФ

* "социален" - макар че синдикатите не го харесват

* "предпоставящ растеж" - който работодателите не усещат

* "общински" - въпреки протестите на кметовете.

Досега критики не са изразили само нашите кредитори. Но кой знае - ако властите не са им подготвили нов приятен сюрприз, може и те да се окажат недоволни!

В този проектобюджет липсват пазарно ориентирани политики. Те са заместени с мерки, имащи краткосрочни популистки ефекти. Той не стимулира, а задържа икономическия растеж. Много от прогнозите за изпълнението на този бюджет са рискови. Един от малкото сигурни ефекти е, че в следващата година дистанцията с централноевропейските ни партньори няма да се намали, а ще се увеличи.

---

*Авторът беше заместник-министър на финансите в кабинета на Иван Костов. Сега е член на Националния изпълнителен съвет на СДС