Ако попитате кой е Питър Манделсън, всеки втори англичанин ше ви каже: "човекът, който създаде новата Лейбъристка партия и спечели изборите на Тони Блеър." Ако попитате кой е Алистър Камбъл, отговорът ще е по-прост: "човекът, който управлява Великобритания." Това ще са пресилени твърдения за една толкова силно установена демокрация, но съвсем няма да са лишени от основание.

Питър Манделсън е основният инициатор на ключовите идеологически промени в лейбъристката партия. Той разбра, че социализмът е напълно загубена кауза и проповядването му никога няма да спечели изборите. С твърдоглав профсъюзен социализъм лейбъристите щяха да си гарантират 10 до 20% от гласовете (толкова, колкото СДС би си гарантирало с безкомпромисен костовизъм), но никога нямаше да помиришат власт.

Манделсън много добре знаеше, че накъдето и да се извъртят, твърдият лейбъристки електорат така или иначе щеше да гласува за тях. (Както твърдите седесари ще гласуват за СДС, каквото ще да става). Визията му беше разнесена из партийните ядки с бодър комсомолски глас от Тони Блеър, който се превърна в негов говорител. Веднъж спечелили вътрешнопартийната битка,Манделсън-Блеър се понесоха из извънпартийните полета и убедиха много разочаровани консерватори, че Новите лейбъристи е тяхната партия. Целта им беше не да вдигат духа на червените си бабички, а да поемат курс към нови за тях електорални територии. Спечелиха победа, каквато партията не беше печелила в историята си.

По-късно Тони Блеър трябваше на два пъти да уволни Манделсън от министерски постове, за да спаси репутацията на партията си. Е, ако Костов беше изхвърлил по този начин Бакърджиев, Бонев, Бисеров и разни други подобни, сега най-вероятно щеше да събира лаврите от европейската и атлантическата интеграция и дори и от приватизацията на БТК и "Булгартабак".

Има ли я в СДС тази визия за промяна - не на няколко лозунга, не на цвета на плакатите, не на организационната структура, не дори и на парламентарната опозиционна тактика, а на същността на партията и на стратегическата й ориентация? Има ли го този човек, или екип, който да насочи СДС в посока, която мнозинството избиратели ще последват с ентусиазъм и доверие? Лейбъристите затанцуваха по свирката на Манделсън не толкова защото му вярваха дълбоко в сърцата си, а защото усетиха победата. Къде ли е този звяр в редиците на СДС, който има нюх за победа, а не само нагон за парламентарни и юридически бели? Може и да е там, кой знае - тази порода е хитра, тиха и не се омайва от личното си публично присъствие.

Лейбъристите обаче спечелиха и се държат на върха благодарение и на още една вече митична личност - Алистър Камбъл. Неговият комуникационен гений се проявява в две посоки - едната, да съветва, или по-скоро да нарежда на Блеър как да се държи, и, втората, умението му да общува с журналистите и да ги насочва в желаната посока. И в двата случая основната цел е манипулацията на медиите. Не става дума само за разни декадентски издания като "Дневник", "Капитал" или Mediapool, които ги четат няколко десетки хиляди електорално незначими мислещи и граждани, а за такива като "Сутрешен", "Обеден", "Следобеден" и "Нощен Труд", като "Монитор" и "24 часа", които обичат да слагат заглавия на първа страница с букви, дебели като преяли смокове - "ЦАРЯТ ДАВА ПО 5 БОНА!" или "АРАБСКИ ШАХОВЕ ИДВАТ С МИЛИАРДИ!" или "КОСТОВ ПЪЛНИ ГУШАТА!"

Камбъл самият е бивш таблоиден журналист и е майстор на хитрото фалцово подаване на информационната топка на една или друга редакция. Не говори публично. Вместо това си има приказка с журналистите. Никога не се държи като политик (а ла Стоян Ганев) и никога не се държи като телевизионна звезда (а ла Димитар Цонев). Ако той властваше из СДС, Костов имаше да се извинява на народа за щяло и нещяло, да прегръща деца и старци, Елена Костова щеше да затвори фондацията си по негово нареждане и вместо това да стане патрон на двайсет съществуващи благотворителни организации, същото щеше да направи и Антонина Стоянова (независимо от прекрасната работа, която и двете вършеха), а на Петър Стоянов и през ум не би му минало да размахва по телевизията компромати срещу Бонев. Вместо това Камбъл щеше да види кой е най-послушният многотиражен вестник и щеше да му пусне документа 12 часа преди другите редакции да се доберат до сензацията. После Петър Стоянов щеше публично да се възмути от този ход (както направи Първанов). Нито Камбъл, нито Манделсън щяха да допуснат СДС да води кампания с пропития с партиен инат лозунг "Воля да продължим". Вместо това СДС щеше да каже, простете ни, не успяхме, дайте ни още една възможност (горе-долу така лейбъристите грабнаха втори мандат).

Резултатът щеше да е прост. СДС щеше да си е на власт, Костов щеше да си е министър-председател, Петър Стоянов - президент, а БТК и "Булгартабак" щяха да са на път към новите си собственици - тези, на които сега СДС така ожесточено се противопоставя, досиетата щяха да стоят отворени, а Майкъл Чьорни щеше да се е разкарал напълно. Соломон Паси вероятно щеше да е министър на отбраната или на атлантическата интеграция, Милен Велчев (или някой друг, който поне говори езика на МВФ и Световната банка) щеше да е министър на финансиите. А Симеон? Симеон навярно щеше да е патрон на най-голямото благотворително движение в България, всички щяха да го обичат и да обожават разваления му български, да си мислят, че ако той оглави държавата, животът би бил още по-добър, но и с Костов не е чак толкова зле, никой нямаше да го нарича изкукуригал старец, а думата му щеше да тежи далеч повече, отколкото сега.

А Първанов? Кой Първанов?