Персоналът на американското посолство в България започна да става твърде забележим. Преди около месец главата на мисията на САЩ в София Джеймс Пардю заяви, че престъпността в страната е "прекалено организирана и прекалено видима", а "патронажът й над политиците" представлява реална опасност за институциите. Малко по-късно посланикът обвини прокуратурата, съдилищата и "някои политически сили", че не са "достатъчно настъпателни в борбата срещу корупцията и престъпността". Той допълни, че в "България има твърде много пране на пари". Реакциите на тези изявления от българска страна бяха вяли. В най-масовия случай не се опровергаваха констатациите на посланика, а се оспорваше правото му да ги прави и начинът, по който те бяха направени. Дотук добре. Г-н Пардю казал каквото има да казва, който искал, му отговорил, развитие - никакво. Стандартна българска ситуация.

Дните преди Коледа обаче станаха предпоставка за по-нататъшна интензификация на българо-американските отношения. Синът на председателя на Конституционния съд Христо Данов, Веселин Данов, на 20 декември миналата година заяви пред журналисти, че представители на чуждо разузнаване са му предложили 150 000 долара, за да повлияе на баща си за отстраняването на главния прокурор Никола Филчев от поста му. На конкретен въпрос Данов-младши отговори, че не става дума за руското разузнаване, а по-скоро за конкуренцията. На 27 декември, при откриване на полицейски участък в бургаската община Руен, министърът на вътрешните работи Георги Петканов сподели пред журналисти, че 150-те хиляди долара са предложени на Веселин Данов от млада дама с руси коси и ги попита дали искат да узнаят единния й граждански номер. На 3 януари електронното издание "Медиапул", позовавайки се на източници от МВР, написа, че Петканов имал предвид Керън Креймър, представител на Министерството на правосъдието на САЩ в посолството в София.

Последва светкавична реакция от страна на американците. Вторият човек в посолството - г-н Родерик Мур, официално поиска МВР да опровергае публикацията. В сянката на сътворения от Петканов скандал остана друг гаф на МВР - оказа се, че покрай подслушването на бившия шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанасов службите са слушали и служебен телефон на съпругата му. Важната подробност в случая е, че г-жа Анелия Атанасова работи за американската агенция USAID. Агенцията е държавна структура, издържа се от парите на американските данъкоплатци и работи в България по редица проекти, включително и по "Инициатива за местно самоуправление", чийто кординатор е съпругата на ген. Атанасов. Вчера председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров съобщи, че агенцията финансира изцяло и проект за обучение на магистрати.

Кой знае защо обаче американците решиха, че подслушването на техни служители не е толкова скандално и се съсредоточиха върху интепретациите на казаното от министър Петканов за младата руса дама. Родерик Мур разговаря със заместник-министъра Бойко Коцев, който го уверил, че публикацията не отговаря на истината. Същевременно Петканов заяви по bTV, че на 27 декември просто се е пошегувал и че чужденците нямали ЕГН. (Между другото БНТ изобщо не съобщи новината за скандала между МВР и щатското посолство, което, ако не друго, е повод за размисъл). Според кореспондента на "Сега" в Бургас Божидар Божков, присъствал на 27 декември в Руен, обаче министърът изобщо не се е шегувал и сам е настоявал да бъде питан за сина на Данов. Кореспондентът на "Сега" съобщи също така (вчера по "Инфорадио"), че на въпросната дата министърът е бил в приповдигнато настроение, но двамата са водили напълно сериозен и професионален разговор относно младата руса дама.

Наистина Петканов никъде в прав текст не е заявявал, че зад опита да бъде подкупен председателят на Конституционния съд стои дипломатически представител на Съединените щати в България. Но истина е също така, че МВР остави без официални последствия изявленията на Веселин Данов, че са му предлагани 150 000 долара за свалянето на главния прокурор. Мълчанието на МВР, а и на всички останали институции обаче позволи версията да обрасне с още слухове и недоказани факти и да заживее свой собствен живот. И така до 3 януари, когато скандалът придоби ясно очертани международни измерения.

Дори и да е резултат на нещастно стечение на обстоятелства, случаят "Керън Креймър" обаче трябва да бъде отдаден изцяло на стила на управление, който Петканов наложи в МВР. Бидейки професор по финансово право, той не успя да разбере напълно механизма, по който функционира сложната система на министерството, и се остави да бъде воден от събитията, вместо да ги предвижда и ръководи. Точно по негово време сдобиването със секретна стенограма от подслушан разговор се оказа нещо почти толкова лесно, колкото и купуването на сутрешен вестник. Министърът не успя да бъде достатъчно убедителен при нито един от скандалите, които напоследък са всекидневие за неговото министерство. Нещо повече - в редица случаи личеше откровено непознаване на процедурните правила, което налагаше допълнителни уточнения и създаваше впечатление за натаманяване на версиите. В добавка се оказа, че над 400 служители на министерството са ровили неправомерно в информационните масиви. МВР представи случая като обикновено женско любопитство (90% от влизанията в информационните системи били дело на полицайки) към харизматичните полицейски шефове, но истината е, че станалото е илюстрация за безконтролното изтичане на информация от вътрешното министерство. При развихрилия се пазар на всякаква информация, събирана от МВР, и при безсилието на шефовете й да въведат елементарен ред скандалите не са въпрос на случайност, а на закономерност.

Но докато домашните скандали могат да бъдат парирани с въпроси от вида "А вие защо биете негрите" (например искането на депутата от НДСВ Мирослав Севлиевски да бъдат разследвани всички подслушвания за последните 10 години), то очевидно подобни артистични номера не минават така лесно пред господата Джеймс Пардю и Родерик Мур. Затова и опитите на Петканов да обърне всичко на майтап изглеждат крайно неуместни. Не е тайна, че правителството на НДСВ, въпреки резервите, които имаха към него редица чуждестранни дипломатически представители, се ползва с дискретната подкрепа на американците. Изявленията на посланик Пардю по адрес на прокуратурата и "някои политически сили" всъщност представляха недотам дипломатичен израз на раздразнението на Щатите от поведението на някои лидери на опозицията, преди всичко от СДС. Пардю де факто съобщи на когото трябва, че американците смятат правителството на Симеон Сакскобургготски за приемливо и не намират за нужно то да бъде клатено точно в този момент с чисто популистки средства и от гледна точка на теснопартийни интереси. Не е ясно дали СДС схвана намека, но НДСВ определено нищо не разбра. И като резултат - вместо да получат благодарност за даденото рамо, американците се оказват въвлечени в скандал за подкуп на председателя на Конституционния съд и с крайна цел - махането на Никола Филчев от поста главен прокурор на Република България. При това скандал, сътворен с решаващото участие на министър от това правителство, на което американците всячески се опитват да помогнат. Шегички.

Не е здравословно обаче нито за правителството, нито пък за държавата министър Петканов да пробва американското чувство за хумор. Джеймс Пардю и Родерик Мур не са пратени в България, за да се шегуват с когото и да било. Лошото е, че сякаш само те двамата съзнават това.