В началото на годината човек се събужда със силен личен ентусиазъм. За пореден път отказва цигарите, обещава си три пъти в седмицата да ходи на плуване или да тича в Борисовата градина, да бъде добронамерен и да не се ядосва от дреболии и т.н. Всички тези обещания траят не повече от седмица-две. В средата на месеца всичко си идва на мястото.

В началото на годината вероятно и държавата се събужда по същия начин, и тя е жив организъм. За пореден път отказва корупцията, обещава си до три пъти в седмицата да плува сред народа, да тича с опозицията и да бъде добронамерена. В средата на месеца всичко си идва на мястото. Всъщност няма нищо странно в това повторение на началата за обикновения човек и за държавата. В крайна сметка последната е съвкупност от неосъществените лични намерения на всички нас, взети заедно.

В средата на януари обаче все по-ясно усещаме (за кой ли път), че пак не сме се събудили във вярната година. В 2003 преходът трябваше да е свършил, както шумно беше обявено още в края на 2002. Но от изявлението на министър-председателя от първия парламентарен ден остава впечатлението, че повтаряме началото на 1990 г. Отново се готвим да влизаме в НАТО и ЕС, отново най-важното е единението за общото благо, пак демокрация и повишаване на жизненото равнище (докъде вече?) и приватизация на БТК и "Булгартабак" - пак. Преходът свърши, започваме отначало.

По ирония на съдбата в публичното пространство отново се завъртяха специфични мутренски имена в стил първата половина на 90-те - Киро Японеца, Златистия и т.н. И тогава само полицията не знаеше къде са, издирваше ги общонационално, а те героически се разхождаха под носа й и даваха интервюта по медиите. Същият кавър сега се върти с участието на Златистия. Влизането с джип през стъклата на санаториума в Павел баня и обяснението на екшън героя по вестници, че спирачките са отказали, пък той не се крие от полицията, са сцени от филм, който сме гледали. И правилно ген. Борисов е невинен, той не отговаря за спирачките по колите, има си КАТ.

Случаят с Киро Японеца пък ни припомня другия вариант - шумно залавяне, последвано от гузно освобождаване и оправдателна присъда. И това сме го гледали. Единственото добро на повторението е, че знаеш какво следва - нова конституция, нова кръгла маса, нов цар и стара реторика.

Тази година трябваше да започне с един хубав литературен юбилей. На 1 (14) януари се навършиха 125 години от рождението на Яворов. Опит за празнуване наистина имаше, но и той сякаш се разсея и заглъхна твърде бързо. Хубаво е, че музеят на Яворов на "Раковски" 136 се запазва. Още по-хубаво ще е, ако се посещава. Защо не и от редовната група репортери, които се събират служебно пред сградата със съседен номер.