Фигурата на Божидар Абрашев, който ни се явява министър на културата, дава чести поводи за упражняване на чувството за хумор. Последният беше премиерата на съчинението му в чест на НАТО "Увертюра с фанфари", което беше мощно освиркано в зала "България". Преди това беше настояването на министъра да получи джип, с който да обикаля археологическите разкопки, по-преди - полетът за Будапеща през Брюксел (!), за да може Божидар Абрашев да изслуша композицията на сина си, представена на "Европалия", а по-по-преди... Впрочем изреждането може да продължи до безкрайност.

Възможно е назначаването на Абрашев на високия държавен пост да е било продиктувано не толкова от факта, че известният в тесен кръг композитор някога посвети "Псалми за царя" на Симеон Втори, колкото от утвърдената дворцова практика край владетеля да се навърта поне един шут, който да фокусира обществения критицизъм и да го отвежда до по-безобидни нива под формата на присмехулни коментари, вицове и каламбури. Трябва да признаем, че за година и половина човекът се справи с ролята си чудесно, най-малкото защото не му се наложи да влиза в чужда кожа, а игра себе си. Удачно подбран и като визия, и като сила на ума Абрашев неведнъж успя да отклони вниманието от далеч по-съществени проблеми на управлението, превръщайки се в постоянен източник на веселба за медиите и телевизионните шоупрограми, чиито сценаристи безпогрешно разпознаха в министъра и неговата Люлина българския аналог на Бийвъс и Бъдхед.

Явлението "Божидар Абрашев" обаче нито е чак толкова смешно, нито е само смешно, така че обществената реакция да се изчерпва само с гръмогласен смях и пустословия от рода на наивните приказки за "хилядолетната ни култура", която заслужавала по-добър мениджър.

Първо, абсурдно е "посмешище" да бъде най-подходящ синоним за лицето, което в момента е овластено да преговаря с международните фондове, да реализира програми и да намира пари за културни проекти. Забележете само изказа на така наречения културен министър: "Кажете на Коста Цонев, че няма да си ходя, защото ни най-малко не съм бил виновен в абсолютно нищо. Той се държи с мене грубо. Това го заявявам едно към едно... Ако България не беше отишла в Кипър сега, ние щяхме да загубим во веки веков връзките си с Кипър... Тука вече българската поговорка "Разбрал-недоразбрал, чул-недочул и е готов вече да напада и да хули..."... Глупости на търкалета се казва. Много работя за България. Например в Белгия и в Брюксел говорихме за "Европалия"... След това отидох в Москва, тъй като много често пътувам. Но знаете закона на физиката - едно тяло не може да бъде едновременно на две места."

Второ, за година и половина освен Абрашев и семейството му българският данъкоплатец е хранил щат от 150 души на културното министерство. За същото време това министерство е било заето предимно с рушене. Продължават скандалите около приватизацията на "Бояна филм", която не е ясно кога и дали изобщо ще приключи. Законопроектът за киното е върнат от Министерския съвет за донаписване. Проектът за паметниците на културата така и не влезе в пленарна зала, след като предизвика остри брожения в гилдията. За сметка на това министърът обиколи почти целия свят и, говори се, от налегналата го умора заспал преди важна среща с американския посланик. Присъствието на Абрашев не е било регистрирано на изложби от такова значение като ретроспективната на Владимир Димитров-Майстора примерно. Кракът на министъра не стъпи и в опожарения Младежки театър. Композиторът артистично пропусна и сбирката на Министерския съвет, на която се обсъжда проектобюджетът за 2003 г., а след като се разбра, че парите за култура пак са орязани, не счете за необходимо да каже и дума "за свое оправдание". Културното министерство е единственото министерство без собствен сайт в интернет. Освен двама уволнени зам.-министри на културата Абрашев може да се похвали само с това, че преписа програмата на оглавяваното от него ведомство от тази на предшественичката си Емма Москова. Сега се оказва, че министърът е преписал от Чайковски и новата си увертюра, чийто неуспех пред софийската публика обясни с това, че била посветена на НАТО! Значи свидетели сме на рецидив.

Трето, в случая дори не става дума толкова за качествата или липсата на качества у конкретния министър, колкото за бездарието, издигнато в ранг на държавна политика. В края на краищата Абрашев не е изолирано явление, не е прецедент в това управление. Той е симптоматика и само част от провеждащата се атака срещу смислеността. Фактът, че срещу него не протестира почти никой, е показателен за това, че некомпетентността и вредителството смущават малцина в управляващото мнозинство, че никой не е в състояние да изпита поне малко срам от очевидната кухота на разставената по високите етажи менажерия, камо ли пък да я махне оттам.

" Аз съм си аз и не се оприличавам на никой друг. Всеки творец е индивидуалност и по своему Дон Кихот. Много работа има да се свърши още. От първия момент казах, че не съм човек на голите приказки,

а на действието. Обемът на извършената работа дотук го доказва... Не ми достига времето, въпреки че спя по не повече от 5 часа." Явно това, че Абрашев говори като патрона си, който също се сравнява с Рицаря на печалния образ и спи по пет часа на нощ, е достатъчен аргумент да остане в кабинета. Сродните души, както знаем, се привличат. Въпросът е къде са смислените хора - онези оцелели островчета на нормалността, които би трябвало да окажат съпротива на пошлостта. Те или са крият, или вече съвсем са заприличали на онази масичка за непушачи в централна столична сладкарница, в която се пуши на поразия.