Истинската история на депутата Е. К.*
На съседната маса седят местни интелектуалци. Те правят семантичен разбор на казаното от премиера Симеон Сакскобургготски в Брюксел. Чуват се откъслечни фрази като "дихотомията на дискурсивния наратив", "нека не екстраполираме смислите на ситуативното индулгиране", "напразно симплицираме казуса за унифицираното обговаряне" и други. Компанията поръчва минерална вода, а сервитьорът любезно я поднася. Чува се "заповядайте - благодаря - няма защо, за мен беше истинско удоволствие". Големият учен от БАН Х. Х., който е дошъл през уикенда в родния Велинград, понечва да плати на келнера, но последният деликатно отмества ръката му и казва с усмивка: "Моля Ви, няма нужда. Заведението черпи по случай турнира!" Народният представител наблюдава с бащинско умиление, като че иска да запечата завинаги в ума си този чуден миг на другарска интимност и съпричастие.
В този момент в "Пикадили" влиза за напълно рутинна проверка полицаят Г. Г. Той е видимо щастлив, защото предния ден пресцентърът на МВР е разпратил факс, в който е описал големия му триумф над местния апаш Ч. П. Р. - Космистия. Г. Г. сяда в сепарето, точно под репродукцията на картината "Нощна стража" от Рембранд, притваря очи и блажено се усмихва при мисълта, че подвигът му беше описан като в "Илиадата", която навремето се учеше в седми клас: "При заник слънце от Велинград безстрашният полицай Г. Г. по горещи следи залови наглия грабител Ч. П. Р. Не един и два дни злосторникът на пазара до езерото Клептуза разплакваше продавачите на сувенирни кукли с носии. Разконспириран беше бандитът, докато се опитваше с ножка да отключи на Петрови павилиона, догоре пълен с тикви напращели"... Докато Г. Г. тихичко шепне: "Ямб или хорей беше това, Господи?!", до него плахо присяда депутатът Е. К. Уморено от работа (20% растеж на разкриваемостта на престъпленията в Пазарджишки регион през миналата година), длъжностното лице не разпознава известния народен представител от управляващото мнозинство и дълго разглежда одухотворения му профил, по който играят интересни светлосенки като в картината от стената.
- Вие очевидно не можете да си спомните кой съм аз - казва приглушено Е. К.
- Не, моля да ме извините!
- Това, че не ме разпознахте, няма никакво значение, при положение че поднесохте извиненията си. Пък и на фона на добрите резултати, постигнати от велинградската полиция, подобни инциденти са дреболия - махва великодушно с ръка депутатът. - Аз уважавам полицейския труд и винаги и с всичко ще помагам не само на полицията в Пазарджишки регион, но и на Министерството на вътрешните работи.
- Но кой сте Вие?
- "Кой съм аз" е вечен въпрос и аз още не съм си отговорил на него. Проблемите на екзистенцията и онтологическите дилеми ме занимават в същата степен като въпросите на пряката демокрация. Вече не мога да спя!
- Значи затова сте тук по това време!
Е. К. вади от джоба си снимката на големия си приятел В. Б., собственик на заведението "Пикадили", и унесено започва да й говори, докато нежно докосва с показалеца си високото чело и скулите: "Бедни ми, бедни приятелю...". Обръща се към полицая и казва: "Той хиляди пъти ме е носил на раменете си."**.
- И това май съм го учил някъде в осми клас...
- Чакам тук този човек, защото с него сме се уговорили да се виждаме всяка неделя, ако не - да си гледаме "Всяка неделя", - разсмива се Е. К. на изискания си каламбур. - Сега се сетих! Ако имате някакви проблеми, ако срещнете житейски несгоди, просто ми звъннете и ще Ви уредя да получите пълна подкрепа в "Гореща линия" и минутите на "Лека нощ, деца". Впрочем забравих да Ви споделя, че въпросите на медийната регулация също ме занимават, както екзистенциалните тегоби, онтологическите дилеми и пряката демокрация. Аз оправя ли медиите, прокарам ли референдумите и наложа ли новия избирателен кодекс - повече не ми трябва!
- Вие сте изключително приятен човек и аз съм просто горд, че успях да Ви стисна десницата! Най-любезно Ви каня на кафе в участъка, защото тук просто не го правят достатъчно ароматно, а и РПУ-то, откакто главен секретар на министерството е генерал, имаше генерален ремонт и вече е много стилно и уютно!
Часът е 5.20. Депутатът Е. К. и полицаят Г. Г. вече са на вратата:
- След Вас! - възпитано казва народният представител.
- Но, моля Ви, само след Вас!
- Ах, сега си спомних, че миналата година един мой приятел, голям, световноизвестен скулптор се беше сприятелил по същия начин с Ваш колега пред Столичната община. И те така, от дума на дума, станаха почти неразделни, а моят приятел гостува в участъка цели 72 часа! Наложи се дори да му пиша чрез вестника: "Мила ми Веждичке, ти имаш много приятели!", та дано се сети, че има и други, които го обичат и ценят изкуството му!
Двамата излизат и тръгват из чистите улички на курортното градче. Камерата ги следи отдалеч. Приятелите разговарят и ръкомахат, също както Николай Лилиев и Константин Константинов са се изпращали до квартирите си в нощен Париж. Слънцето изгрява и осветява вълничките по повърхността на Клептуза, в чиито води депутатът Е. К. хвърля камъчета, спомняйки си детските години в Пазарджик. Стигат до участъка и цял ден пият кафе, докато представителят на суверена час по час зачита на полицая наброските си за етичен кодекс от салфетката. На излизане оттам срещат началника на РПУ-то:
- Ей, приятели, обадиха ми се, че...
- Ама проблем при дежурството не е имало, че да... - прекъсва го полицаят Г. Г., докато Е.К. го гледа с нега.
- Разбира се, че не е имало! Кой казва, че е имало! МВР ли ще каже, че е имало! Между другото, трябва да отиваме на шахматния турнир в "Пикадили"! Събират се всички гросмайстори!
- "Шахматът! Знаете ли какво нещо е шахматът? Той движи напред не само културата, но и икономиката! Шахматът обогатява държавата!"*** - цитира по памет изключително ерудираният депутат Е. К. - Е, няма как да пропуснем такова важно събитие!
Всички се връщат в "Пикадили". Келнерите разместват масите, за да създадат максимално удобство на гросмайсторите. Интелектуалците още седят в заведението, но вече правят семантичен разбор на "Шахматната новела" от Стефан Цвайг и "Фламандският майстор" от Артуро Перес Реверте, където действието се върти около картината на Питър Ван Хойс "Шахматната партия". В бара загрява прочутият шахматист В. Б., който наскоро се кандидатира за председател на Българската федерация по шахмат. Полицаят веднага разпознава, че това е човекът от снимката на депутата Е. К. и радостно му махва с ръка.
- Събрахте се - казва Г. Г., обръщайки се дружелюбно към Е. К.
- Събрахме се! За цял живот! - имитира шахматистът рекламата на "Ловешка гроздова". Всички се засмиват. Атмосферата става още по-сърдечна, когато в заведението влизат и други известни от екрана на БНТ лица. Турнирът започва и се излъчва директно в рубриката "Обичайните репортажи на Мартин Карбовски". Отдолу тече рекламен анонс: To be continued next Sunday back in Velingrad****...
--------
*Историята е заснета от предаването "Елит" на БНТ
**Из монолога на Хамлет с черепа на Йорик
***Мисъл на Остап Бендер в главата "Международният шахматен конгрес" от романа "12-те стола"
****Очаквайте продължение следващата неделя отново във Велинград (английски).