БНБ разпространи данни за платежния баланс през 2002 г. Това за пореден път предизвика серия от коментари и интерпретации за икономическите тенденции в България. Но външните разплащания не са сами по себе си демонстрация на нещо "лошо" или "добро" от гледна точка на стопанското развитие. Текстът по-долу е опит да се даде представа за това какво се случва.

1. Отрицателно търговско салдо - най-голям проблем на икономиката?

19981999200020012002Търговско салдо в млн. дол.-291.5-951.4-991.2-1340.5-1227.9Източник: БНБ

Като че ли горното твърдение се е превърнало във всепризната мъдрост - по-добре да изнасяш, отколкото да внасяш стоки. Правителствените политики (не само в България) стимулират износа, а не вноса. Подобна логика не е по-различна от меркантилизма на ХVІ век. Всъщност, когато вносът на стоки в една страна нараства, това показва увеличено вътрешно търсене, а тъй като в България има валутен борд - това търсене не може да е изкуствено, т.е. с произволно напечатани местни пари. По-детайлен поглед в данните сочи, че за периода 1998 -2002 г. най-много нараства вносът на потребителски стоки - с 2.1 пъти (!), и на инвестиционни - с 85%. Това означава, че българските потребители имат повече разполагаем доход, а предприемачите са виждали добри възможности за инвестиции (с вносни машини). В такъв смисъл намаляващото отрицателно салдо през 2002 г. е по-скоро негативен сигнал и показва забавяне на растежа на вътрешното търсене.

2. Дефицитът по текущата сметка - заплаха за сигурността на борда?

19981999200020012002Текуща сметка в млн. дол.-61.4-651.7-701.6-842.2-678.7Източник: БНБ

Аргументът за ползата от положително търговско салдо се разширява до друг "стълб" на макроикономическата теория, според която в средносрочен и дългосрочен план текущата сметка (т.е. износ - внос на стоки и услуги) трябва да е балансирана (или положителна). Логиката е, че потреблението на вносни стоки и услуги трябва да се финансира само чрез износ на стоки и услуги. Но подобно разбиране като цяло изключва капиталовите потоци. За пример ще спомена, че САЩ поддържат неотменно дефицит по текущата сметка през 90-те години, съпроводен с бърз икономически растеж, а Япония поддържа излишък, но при трайна рецесия.

3. Обяснението - причина и следствие в икономиката и "забравените" спестявания и инвестиции.

Подобни на горните интерпретации пропускат малката подробност, че "платежният баланс" е именно баланс, т.е. всяко плащане извън страната е финансирано (сега или в миналото) с плащане към страната. Следователно не трябва да се изключват финансовите потоци:

19981999200020012002Текуща сметка в млн. дол.-61.4-651.7-701.6-842.2-678.7Финансова сметка 266.8795,1883,21126,31553.6Промяна на резервите на БНБ (- показва нарастване)94.8-95.6-137.3-373.1-715.2Източник: БНБ

При режим на паричен съвет всеки допълнителен внос на стоки или услуги се финансира или чрез увеличаване на чуждите инвестиции, или чрез намаляване на вътрешните спестявания на населението. Статистиката обаче показва близо трикратно увеличаване на (банковите) спестявания на домакинствата; очевидно тогава инвестициите на чужди компании в България обясняват нарасналия дефицит по текущата сметка за последните шест години след 1997 г. Рационалната интерпретация на икономическите събития е горе-долу следната: 1) При ниска реална покупателна сила на доходите през 1997 г. е изгодно да се изнасят стоки и услуги от България, а същевременно е изгодно да се придобиват местни активи (съществуващи предприятия или на зелено); 2) Ускоряването на приватизацията след 1997 г. и новите инвестиции на зелено повишават постепенно производителността на труда, следователно - ръст на БВП, 3) от друга страна, тези входящи потоци финансират или държавни разходи (в случая на приватизацията), или финансират покупка на нови дълготрайни активи 4) тъй като на вътрешния пазар не се появяват изведнъж повече блага (стоки и услуги) при всеки нов капиталов поток, то допълнителният доход или се разходва за покупка на потребителски стоки и услуги (следователно - търговски дефицит), или за внос на инвестиционни стоки (следователно - пак търговски дефицит).

Това се случваше за периода 1997 - 2001 г., когато платежният баланс показваше нарастване на чуждите инвестиции и нарастване на дефицита по текущата сметка, съпроводени логично от стопански растеж.

Какво е различното през 2002 г.? За пръв път от шест години дефицитът по текущата сметка намалява. Това има две обяснения: едното е по-скоро за притеснение, а другото - донякъде позитивно. По-скоро положителното обяснение е в това, че износът както на стоки, така и на услуги нараства по бързо от вноса, навярно в резултат на новите инвестиции в предходните години. Най-често се дава примерът с туризма, където инвестициите от около 570 млн. лв. за 2000 и 2001 г. доведоха до ръста на приходите от международен туризъм с 11.1% през 2002 г., достигайки 1.3 млрд. дол. Други сектори, където съчетанието "приватизация + инвестиции на зелено" доведоха до значим износ през 2002 г., са например:

Ръст 2002/2001 г.Размер на износа за 2002 гОблекла и обувки14.6%1 168 млн. дол.Мебели и обзавеждане 48.4%196 млн. дол.Суровини за производство на храни 89.8% 292 млн. дол.Източник: БНБ

Списъкът може да бъде продължен.

Бележка от автора не по темата: Тези и други данни ясно показват, че "Булгартабак" трудно може да се определи като "структуроопределящ" както по износ, така и по добавена стойност в икономиката. Износът на цигари за цялата 2002 г. е 14 млн. дол. - 0.25% от общия износ на стоки, добавената стойност в холдинга е около 0.4% от брутната добавена стойност в страната, което при това е смело и съмнително допускане 130 млн. лв. държавна субсидия за производителите на тютюн.

Другото обяснение можем да намерим в значителното намаление на преките чужди инвестиции - от 813 млн. дол. през 2001 до 458 млн. дол. за 2002 г. От своя страна този спад може да отразява влошена среда за правене на бизнес вътре в страната. Но по-реалистичен поглед показва, че промяната през 2002 г. е резултат от смяна на източниците за финансиране. Наистина, самият платежен баланс показва, че търговските банки връщат част от инвестираните в чужбина средства. Може да се твърди, че през 2002 г. вероятно действат два ефекта - намаление на лихвите на международните пазари, и оттам - относителна изгода от финансиране в България срещу по-високи лихви и наличието на все по-кредитоспособен частен сектор в България. Допълнително тази тенденция се потвърждава и от следните индикатори:

Декември 2001 Декември 2002Кредити за частни предприятия от търговските банки в страната3 320 млн. лв. 4 760 млн. дол.Външен дълг на частния сектор1 989 млн. дол. 2 597 млн. дол.Източник: БНБ

Вероятно е тенденцията за увеличаване на външно дългово финансиране да се запази и през следващите години при нисък растеж в развитите страни и изкуствено занижавани от техните централни банки лихвени равнища. В такава ситуация най-изгодната политика е да се дават заеми за бизнес инвестиции на пазари като българския, където доходността е много по-висока при не много по-голям риск.

Допълнителни доказателства за стопански растеж

Не е лошо да не забравяме, че т.нар. сива икономика, превърнала се във враг номер 1 на министър Шулева, е все пак "икономика", т.е. създава добавена стойност. Показателен е например фактът, че спестяванията на домакинствата нарастват с 600 млн. лв. за 2002 г., че цените на нетъргуемите стоки (най-вече услуги) растат с 14%, което означава, че подобно би трябвало да е нарастването на разполагаемите доходи. Не е дори уместно да говорим за ръста в използването на мобилни телефони или вноса на автомобили. В същото време официалната статистика отчита растеж на заплатите от 9.6% и под 2 млн. заети по трудов договор.

Възможни изводи

Всичко казано дотук позволява два извода - че платежният баланс трябва да се чете в цялост, а не само до редовете за стоки и услуги, и че в крайна сметка няма нещо като национална икономика. Второто е важно, защото показва как трябва да се анализира случващото се в страната и решенията на местните стопански играчи в контекст на международен, относително свободен и гъвкав пазар на стоки и капитали. Такъв поглед оставя впечатлението, че икономиката в България създава добавена стойност и навярно това ще продължи и занапред, но при значителен дял нерегистрирана стопанска дейност и големия въпрос "а не можеше ли да бъде по-добре". Това далеч не означава, че растежът е благодарение на правителствената политика, дори вероятно е обратното. Но има смисъл да се търси обяснение за наистина вредните намеси на държавата в бизнеса - като почнем от трудовото законодателство през административните режими и субсидиите за губещи отрасли - вместо да хабим анализаторски и журналистически усилия в борба срещу несъществуващи проблеми като търговския дефицит.