Съдия, свещеник и сутеньор пият кафе в спокойна петъчна утрин. Съдията е не просто магистрат, а председател на местния районен съд, през който минават около 70 процента от всички наказателни дела в района. Попът е съдружник на сводника. Дъжд от куршуми разтурва компанията, сутеньорът пада в локва кръв от ръката на конкурент.

Мрачната символика на мизансцена изважда драмата в плевенския хотел от статистическите редици на убийствата за територии сред подземния свят. Случилото се е умален модел на неудържимия разпад - институционален и морален, който преживява държавата. А само преди месец президент, министър-председател, главен прокурор и маса политически лидери в един глас се възмутиха от твърдението на посланик Пардю за патронажа на организираната престъпност над българските институции. Животът ги опроверга. Той, както винаги, се оказа гениален - "прати" им един сутеньор (осакатен от "работа" с взрив, но въпреки това останал само в полицейските архиви), един председател на районния съд (за когото дни наред са получавани сигнали за контакти с криминални среди) и един поп, който си пие ракията с тях. Един малък публичен дом, една малка България.