До скоро, любима
Днес, за разлика от последните 3-4 години, в обществото се чувства реален възход на тази партия. Общественото мнение има усет за нейното идване на власт. Скромен индикатор за това е отново пълният паркинг пред "Позитано" 20. БСП оглавява антимилитаристичните движения. Само за 3-4 дни "БГ коалиция за мир" събра почти милион антивоенни бюлетини. Хората добиват впечатление, че има реален стремеж към власт и след подписаното на 30 март споразумение сред левите партии за предстоящите местни избори. Заместник-председател на партията от месеци насам твърди, че заедно с тях ще има и предсрочен парламентарен вот. Усещането за приближаване на БСП към властта е основателно.
БСП е и най-силната в организационно отношение и най-многочислената партия в България. Тя сякаш най-много прилича на партия. Колегите социолози й отреждат до 23-24% от електората. На пръв поглед е недостатъчно, но при очаквания за 44% отказали се от гласуване и 7%, които ще гласуват за всички извънпарламентарни сили, простата аритметика подсказва, че БСП може да се надява дори на парламентарно мнозинство. От години наред лидерът на тази стара партия е млад и амбициозен. Днешният претендира дори за постмодерност.
БСП извървя и огромна еволюция по посока на НАТО. Макар и бавно, постепенно се легитимира чрез Партията на европейските социалисти (ПЕС). Присъства чрез най-върховната институция в държавната власт - президента. Има значително влияние в местните структури. БСП изглежда добре осигурена с кадри, макар и образите на някои от тях да са неизчистени от съмнения за корупция. Медийното й присъствие е значимо и става по-професионално. Такава партия изглежда готова за власт.
Именно затова е основателно да поставим редица въпроси. Преди всичко е редно да се запита има ли БСП програма, върху която да се изгради бързо предизборна платформа, а на нейната база да се напише и сериозна програма за управление на страната? Този въпрос е неколкократно по-основателен, след като наблюдаваме резултатите от едно управление, неспособно да създаде програма за управление. Отговорът отчасти е "да" - БСП има своята партийна програма, притежаваща "по-социална идеология". Но месец март отмина, без да бъдат изработени обещаните още през миналото лято конкретни програми за управление. Но месец март отмина и без обещаното и очаквано членство в ПЕС и социнтерна.
Оттук и следващият кръг въпроси - контактите, които БСП има със САЩ, значимите европейски държави, Руската федерация, могат ли да бъдат достатъчно основание и практическа опора за управлението на България (защото успехите или провалите на българските държавници могат доста лесно да се установят в зависимост от техните взаимоотношения с колосите на световната политика)? Струва ми се, че тук отговорът трябва да бъде "не". Този отговор трябва да бъде отправен и към някои романтици, които се възхищават от модела на Китай, защото този модел не е приложим в Европа, а и могъщата китайска държава няма намерения да инвестира особено много и в източноевропейската инфраструктура.
И по-нататък следва въпросът действително може ли в днешната ситуация БСП да управлява без съюзници, без коалиционни партньори? Тук отговорът е отново "не", защото в т.нар. лява коалиция освен БСП няма друг значителен политически субект. Така под въпрос остават отношенията с ДПС. Отношения, които обаче са достатъчно отдалечени, и примери за това са както отсъствието на Ахмед Доган на конгреса на партията през юни 2002 г., така и позицията на ДПС по антииракската коалиция, водена от САЩ.
Трудно е да се отговори и на въпроса има ли действително база в днешната администрация БСП? Би ли могла да упражнява властта, без радикално и кадрово да променя тази администрация? И да завършим с въпросите - притежава ли БСП кандидат за министър-председател, който, надмогвайки неадекватността на Симеон II, да притежава неговите позитивни качества? Вероятният отговор тук е "да, има", но подобни фигури далеч не са на първата линия на тази партия. И тъй остава да видим дали електоратът ще предпочете БСП като най-малкото зло.
Без утвърдителни отговори на поставените въпроси идването на власт на БСП ще се окаже или невъзможно, или дори опасно и за самата партия, и най-вече за България. И тъй, доскоро, любима!