Преди настъпването на демокрацията, когато трябваше да се приеме някой закон, се свикваше пленум на Политбюро, който даваше задължителни указания какво да прави Народното събрание. Политбюро се състоеше от 12 богоизбрани "специалисти по всичко". След тяхната повеля парламентът претворяваше в закони партийните препоръки. В подобна роля сега се изживява Конституционният съд - също с 12 членове. С последното си решение съдът указва с нетърпящ възражение тон какво могат и какво не могат да правят законотворците. Вместо да отговори конкретно на питането какво се разбира под понятията форма на държавно управление и форма на държавно устройство и по този начин да им даде легална дефиниция, Конституционният съд надхвърли правомощията си и се впусна в подробно изброяване на правомощията на Народното събрание. И то правомощия, които не произтичат от конституцията, а са допълнително създадени от самия Конституционен съд.

Решението на Конституционния съд е порочно в три посоки:

1. То е недопустимо, защото е надхвърлило правомощията, дадени в конституцията и Закона за Конституционния съд. Този съд няма правомощие да да дава задължителни указания, които трябва да се спазват от държавните органи. По това той се отличава от обичайния съд.

2. Решението е неправилно, защото превратно е изтълкувано понятието държавно управление. Конституционният съд се е позовал на т.нар. разширително тълкуване, което в публичното право (каквото е конституционното) е недопустимо. Какво представлява форма на държавно управление отдавна са се произнесли Платон, Аристотел, Ханс Келзен, Цеко Торбов и бившият германски президент (професор по конституционно право) Роман Херцог.

3. Най-същественият порок е, че решението е нищожно именно защото влиза в противоречие с правомощията на Конституционния съд. Общите правила за нищожност на юридическите актове важат и за този съд. Следователно това решение не може да породи никакви правни последици. Още повече, както правилно отбеляза проф. Герджиков, актовете на Конституционния съд не се ползват със силата на присъдено нещо. А силата на присъденото нещо е всеобщ правен принцип, валиден за всяко правораздаване с изключение на наказателното.

Следователно Народното събрание, ако има политическа воля и решимост да проведе докрай и в цялост съдебната реформа, може да извърши необходимите промени в Конституцията, включително и тези, които се отнасят до изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт. Всеобща истина е, че само съдът правораздава и само той може да се отъждествява със съдебната власт. Не е без значение да се отбележи и това, че през есента предстои подмяна на една трета от състава на конституционните съдии и при евентуално ново сезиране на Конституционния съд относно конституционосъобразността на бъдещите промени е твърде възможно на новия състав на съда да му дойде друг акъл. Т.е. да достигне до решение, съобразено не само с нормите на позитивното право, но и с правните принципи.

И още нещо. Не е лошо Конституционният съд да се състои действително от конституционалисти и от юристи, които разбират от тълкуването, философията на правото и теорията на държавата. Сега е налице парадоксална ситуация - Конституционен съд без нито един конституционалист - нещо като болница без лекари. Не поставям под съмнение професионалните качества на състава му - повечето от тях вероятно са добри специалисти по отрасловите правни дисциплини, но за един конституционен съдия най-важното е да познава правните принципи и да умее да тълкува правилно правните текстове.