Християнство и война

Християнство и война

Във великденското си послание един от най-високопоставените духовници на християнските църкви в Германия призова хората да бъдат последователни в отношението си към войната в Ирак. Войната не бива да се легитимира постфактум само защото приключи бързо, каза той, насилието като инструмент на политиката е неприемливо за християните. В дните около един от най-големите християнски празници протестанти и католици в Германия не само участваха в традиционните "Походи за мир", но успяха да привлекат и вниманието на медиите с единодушното си убеждение, че войната е в противоречие с християнската религия, че християнската фразеология на консерваторите във Вашингтон е лицемерна.

Тази позиция не е просто отражение на възгледите на папа Йоан Павел Втори, на общественото мнение в Германия или на официалната антивоенна политика, която обединява през последните месеци Берлин и Париж. Германските църкви, от една страна, все още със срам си спомнят за своето малодушие по време на националсоциализма и гледат с четири очи да не вървят сляпо подир светските повелители на земното кълбо, а от друга - имат съзнанието, че носят отговорност за хората доста отвъд краткосрочните ангажименти на политиката. Тъкмо в дългосрочна перспектива църквите виждат "затихващата" опасност от войната срещу Ирак.

След като не се оправдаха мрачните прогнози за дълги и кръвопролитни сражения и ако демократизацията на Ирак действително потръгне според оптимистичните сценарии, САЩ, техните съюзници, а защо не и други световни сили може да се върнат към максимата "Целта оправдава средствата" в международната политика и да реанимират войната като инструмент, с основание се боят църквите. За разлика от християнските партии в Германия (а и другаде в Европа) самите църкви не са принудени да се съобразяват с политическата конюнктура, с международните отношения или с избори на всеки четири години, тъй че по такива въпроси като войната и мира могат да си позволят последователност и неотстъпчивост. Германските християндемократи, които досега бяха разделени в отношението си към войната, навярно ще последват очертаващия се политически мейнстрийм и скоро тихомълком ще оправдаят интервенцията. Защото това би разведрило отношенията със САЩ и би осигурило дивиденти за следващи избори.

Така може да се стигне до криза между политическата християндемокрация и християнските църкви в Германия - една криза, от която впрочем са заплашени аналогичните отношения между партии и църкви и другаде в Европа. Особено средно- и източноевропейските консервативни партии, които в мнозинството си подкрепиха войната, трябва сериозно да се замислят за топлата си връзка с християнската религия в рамките на един бъдещ голям Евросъюз.

Да се замислят не само заради Великден, но и заради политическото си бъдеще.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.