По течението
Негодуванието от факта, че министрите Велчев и Петров, депутатът Севлиевски, бизнесменът-съветник Спас Русев и Доктора, обявен от няколко дни за капо ди тути капи, са плавали на една яхта, е, разбира се, справедливо, но пресилено и доста закъсняло. Истинският проблем не е в качването на яхтата, а в това, че компанията никога не е слизала от нея. И не само тази компания. Поне от 13 години, но особено в последните 22 месеца от тях, върху такава яхта се носи по течението цялата държава. Затова в България открай време се е изгубило всякакво усещане за скандал, а самият скандал се е превърнал в норма. Е, как при това положение контрабандистът, министърът, депутатът да не се чувстват по своему невинни, докато викат пред "Коника"-та "Зеее-ле!" и се надцакват с валета? Животът е другаде. Не в министерствата, парламента, на "Дондуков" 1. Животът е на яхти, коктейли, "Шумако", нощния бар на хотел "Рила" и лондонските квартири на тайни съветници. Там, из тези сумрачни кулиси, се решават "управленските задачи", там става ясно кой с кого на кого и какво. Политика няма, има политическа "вилна зона", където, като си свалиш сакото и разхлабиш вратовръзката, може да удариш по едно с Клюна или да хвърлиш заровете с апелативния прокурор, докато си говорите с неговия съдружник - енорийския свещеник, за контрабанда на цигари и палави момичета.
Нека си представим нещата така: в една прекрасна майска привечер развеселеният Спас Русев казва на Велчев, Петров и Севлиевски: "Момчета, така и така сте в Монако, наел съм една яхта, там ще има едни хора, ще поиграем малко белот, ще се поразхладим с шампанско..." И "момчетата" отиват, както биха постъпили 95% от българите. "Момчетата" както споделя самият Спас Русев на 8 юни 2001 година пред вестник "Труд", са негови креатури: "...по едно време бях денонощно на телефона с момчетата, които са в основата на икономическия екип. Това беше в един романтично-революционен период, когато беше необичайно да не се чуем поне по десет пъти на ден - аз, Кирил (принцът - бел.ред.), Любка Качакова, Ники Василев, Милен Велчев и други." За какво говорим изобщо? "Романтично-революционният период" е поне от началото на 2001 година, а тези хора - Спас Русев, Ник Маринов, Стоян Ганев, юпита-мюпита и кой ли още не, избирани от патрона Симеон по неясни критерии, са си били и продължават да са близки. Както се казва, ходят си сериозно и отдавна.
Тук е мястото да се зададат няколко съществени въпроса. С какво Доктора, Иво, Иван Тодоров, или както там се казва взривеният миналия петък съмнителен субект, е по-проблемен от Спас Русев например? Ние знаехме ли изобщо и знаем ли вече кой всъщност е Спас Русев и по какви причини е бил удостоен с честта да събира кадровата банка на царя, че и да му дава съвети от Лондон? С какво Доктора, който, както твърди самото МВР, наглежда контрабанден канал, е по-неприятна компания от всеизвестния бос на контрабандата, който е сниман, при това съвсем официално, да си наглежда двадесетината депутати, които вкара в НДСВ, на чашка в парламентарния бюфет? Каква е разликата между човека на яхтата, който има "Мерцедес" за 80 хиляди долара и къща в Монако, и покойния Илия Павлов (мир на праха му!), за да се твърди, че с единия не е редно да се возиш на яхта, докато с втория беше направо чудесно да се снимаш около седеметажната торта за рождения му ден? Защо, ако Доктора е крупен мафиот, е на свобода? Защо Косьо Самоковеца, след като е предизвикал гнева на главния прокурор заради нерагламентирани контакти със столичния апелативен прокурор Иван Петров, е също на свобода? С какво се занимават спецслужбите? С какво се занимават и "Краун ейджънтс"? Реторични въпроси, да не кажем излишни.
Моралният срив на НДСВ и лично на неговия патрон не е регистриран точно от снимката, направена в Монако. За морал ставаше дума и когато се сформираха листите на царското движение. За морал идеше реч и когато царят-премиер назначи Стоян Ганев, някога издирван чрез Държавен вестник външен министър, за нещо като министър-председател в сянка. Пак и пак нещата се въртяха около морала, когато Бизнесклуб "Възраждане" се опита да си спретне чудна олигархийка под формата на Съвет за икономически растеж към "Дондуков" 1; когато Доган лобираше открито за Чорни; когато Николай Василев обясняваше как всеки месец премиерът звънял на "Дойче банк" да ги увещава да не се отказват от приватизацията на "Булгартабак", когато... Кой впрочем роди мита, че "тези поне не са корумпирани"? И дали няма връзка между тази некорумпираност на "Новото време" и забележителната реплика, която руският цар Александър Първи обичал да повтаря: "Сине, само ние не крадем в тази държава, понеже всичко е наше"...
В края на краищата обаче моралът не е първостепенен регулаторен фактор при управлението на една държава. Все някой ще открадне, ще излъже, ще се качи на яхта с бандюги, ще похарчи бюджетни пари на рулетка. Никой не живее в съвършения свят на Платоновите идеи, но за да живее поне в малко по-уреден свят, са измислени законите. Проблемът тук и сега е в разрушаването и на малкото съществували механизми за регулиране на каквото и да било (с изключение на данъчните), в съзнателния отказ от модерна държавност, в подриването дори на крехкия фундамент, върху който си мислехме, че стъпваме 13 години. И всичко това - до степен, в която нормалният човек вече се чуди как от кранчето в банята все още потича вода.
Лесно е да се каже, че за да се стигне дотук, са виновни всички. Но докато някой не си плати сметките за возенето по яхти и веселите песнопения в кръчмата "Сам дойдох" на една маса със Златистия, Петнистия и Космистия, всичко ще си остане, както си е. А "както си е" може да се опише само с една дума: разложение.