БНБ трябва да действа активно
В същото време административната и имуществената автономия на БНБ не бива да се превръщат в китайска стена, капсулираща централната банка от държавната администрация, и удобно извинение за оттегляне на БНБ от възложените на институцията по закон отговорности за участие в провеждането на икономическата политика на страната. За жалост тъкмо такъв е характерният стил на поведение на досегашния управител на БНБ. Затова моята визия за управление на БНБ е коренна промяна на възприетите практики на непрозрачно, недиалогично самовглъбяване на централната банка. БНБ не само трябва да има визия по всеки отделен проблем в кръга на своите институционални компетенции, но и ясно да представя тази своя визия пред обществото, участниците в банковия сектор и правителствената администрация.
Автономността на БНБ не може да се схваща като екстериториалност. Централната банка е част от държавната администрация, макар и независима от правителството. Независимостта й не може да оправдае липсата на ефективен механизъм за диалог между ръководството на БНБ, от една страна, и правителствената администрация, банковата система и публиката, от друга. През шестте години на следващия мандат една от стратегическите цели на БНБ ще е връщането на институцията като активен участник във формулирането и приложението на националната икономическа политика.
Тезата на досегашния управител на БНБ от последните дни, че с избора на друг на поста се цели разпиляването на фискалния резерв, оценявам като недобронамерена и непрофесионална. Това са пари на правителството. И занaпред БНБ ще продължи да бъде само финансов агент на държавата по обслужване на бюджета, външния дълг и операциите с държавни ценни книжа.
Принципът за минимален риск е главният, но не и единствен критерий за управление на валутните наличности на централната банка. Той е част от триадата “риск-доход-ликвидност”, която добрият банкер познава и може да поддържа в съвместен оптимум. Сега прилаганата стратегия за управление на валутните наличности на банката страда от редица недостатъци. Тя е недостатъчно прозрачна, липсват предварително обявени критерии за избор на портфейлния състав, рисков профил и процедури по управлението на валутните наличности. Липсва и регулярна информация за резултатите от управлението. Неясни за публиката са и критериите за избор на институции-мениджъри, на които се възлага да управляват активи на БНБ, и условията на това управление.
И през следващия мандат 2003 - 2009 г. управлението на валутните наличности на БНБ ще се подчинява на основното изискване за максимална сигурност. Сериозно внимание ще бъде отделено на възможностите за повишаване на доходността от управлението им. Професионалното структуриране на валутния портфейл ще бъде извършвано по начин, прозрачен и ясен за публиката, за да се избегнат всякакви съмнения, че валутните наличности се “източват” или инвестират при риск, по-висок от максималния инвестиционен рейтинг (ААА). За формулиране на стратегията на валутния портфейл на БНБ е подходящо да бъдат привлечени като консултанти най-малко трима от главните дилъри на европейските национални централни банки. Основните показатели за управлението на активите на БНБ ще бъдат публикувани регулярно в интернет страницата на БНБ, за да няма никакво съмнение, че основният финансов авоар на нацията се управлява в съответствие с най-добрите световни практики.
През 2009 г. националната парична единица на България ще е еврото
Стратегията за развитието на БНБ трябва да даде ясен отговор какво е бъдещето на валутния съвет. Заявеното намерение на България да се присъедини към Европейския съюз дава единственият възможен отговор на основния въпрос: валутният съвет е нужна, но временна парична система за България. Страната ще напусне системата на валутния съвет с присъединяването си към Европейския паричен съюз. Моят личен стремеж ще бъде още на 1 януари 2009 г. България да има нова национална валута - еврото.
Само като безплодни теоретични дискусии могат да се разглеждат твърденията за “необходимата” девалвация на лева. Законодателят трябва да даде категоричен отговор по този въпрос, а именно: никога и в никаква степен българският лев няма да бъде девалвиран и ще бъде заменен с новата национална валута - еврото, при досегашния фиксиран курс 1.95583 лева за едно евро.
Актуализиране на регулациите
През мандата 2003 - 2009 г. от осъвременяване се нуждае цялата подзаконова нормативна уредба на банковото дело. Тя трябва да се приведе, от една страна, в съответствие с Новия базелски капиталов стандарт, който предстои да влезе в сила от 2006 г., а от друга страна - да се хармонизира с актуализираните банкови директиви на ЕС.
Актуализираните изисквания за капиталова адекватност и критерии за определяне на рисковите експозиции са “първият стълб” на Новия базелски капиталов стандарт. Тяхното приложение ще наложи съответни промени не само в регулациите за капиталовата адекватност, но и на практически всички останали подзаконови актове, регулиращи банковото дело.
Стриктен банков надзор
Поддържането на стабилна банкова система чрез стриктен банков надзор е “вторият стълб” на Новия базелски капиталов стандарт. Постигнатото високо ниво на организацията и упражняването на банковия надзор трябва да се запазят и развиват от Българската народна банка. Основната насока, в която БНБ трябва да концентрира усилията си, са областите на дистанционния надзор и надзорната превенция.
Отворен остава принципният въпрос за мястото на банковия надзор. Дали тази функция ще се запази и занапред в обсега на компетенциите на централната банка, или пък следва да се интегрира в системата на Комисията за финансов надзор - тук и сега не мога да дам мотивиран отговор на този въпрос. Решението му ще зависи от идеологията на развитие на надзорните администрации в страните от Европейския съюз.
Регулярна комуникация и пазарна дисциплина в банковия сектор
Това е “третият стълб” на Новия базелски капиталов стандарт. В конкретен план общоприетата международна норма изисква наред с представяната досега пред надзорния орган информация банките да публикуват поне на полугодишна база информация, достъпна за всички участници на пазара за своя капитал, рискови позиции, процедури за оценка на риска и в крайна сметка на капиталовата си адекватност.
Защита на интересите на нефинансовите клиенти
Един огромен кръг нерешени проблеми на банковия сектор никога не е бил поставян на дневен ред в най-новата история на банковата система на България. Става въпрос за защитата на интересите на клиентите - потребители на банкови услуги.
Ролята на специализираното законодателство и регулации за защита на интересите на потребителя е да балансира неравностойното положение на клиента спрямо банката. От тях ще последват задължения за финансовата институция да дава определена информация на своите клиенти, забрани банката да ощетява клиента със санкции свръх законово допустимите, както и ред за решаване на изрично посочени обичайни спорове между клиента и банката в опростено производство пред надзорния орган.
Развитие на националната банкова инфраструктура
Изоставане - както във времето за въвеждане на значими компоненти, така и в технологично отношение - е налице в практически всички компоненти на банковата инфраструктура. Схващането, че след като операторът на системата за електронни разплащания е търговско дружество, то БНБ не може да се намесва в решенията му, се дължи на неосъзнаването на правния статут на самите разплащателни системи. БНБ има всички основания да договаря с търговските оператори необходимите действия, инвестиции и проекти за развитие на разплащателните системи. Тя не е обвързана със задължение да ползва само услугите на досегашните търговски оператори.
Заключение
Стремежът ми като управител на БНБ, в случай че получа подкрепата на уважаемите народни представители, ще бъде всичко постигнато досега от централната банка да бъде съхранено и развито на по-високо качествено ниво. Развитието обаче в никакъв случай не бива да застраши стабилността на лева, на българската банкова и финансова система и на институцията БНБ. Греши дълбоко онзи, който очаква революции през следващия мандат на управителя на БНБ. Предстоят шест години на обмислено, внимателно и прозрачно, професионално и отговорно управление на централната банка.
- - - -
СТРАТЕГИЯ А УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА РЕЗ МАНДАТА НА УПРАВИТЕЛЯ 2003-2009 ГОДИНА
ПРЕДСТАВЕНА ОТ ИВАН ИСКРОВ ПРЕД ХХХІХ НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на абревиатурите 3
Въведение 4
1. Поддържане на стабилността на националната валута чрез валутния съвет 5
2. През 2009 г. БНБ ще е част от Европейската система на централните банки 7
3. През 2009 г. националната парична единица на България ще е еврото 9
4. Ефективна и прозрачна структура на централната банка 12
5. Актуализиране на регулациите и развитие на системата от банкови стан-дарти 14
6. Поддържане на стабилна банкова система чрез стриктен банков надзор 17
7. Регулярна комуникация и пазарна дисциплина в банковия сектор 19
8. Честен достъп до кредитната система и защита на интересите
на нефинан-со-вите клиенти 20
9. Развитие на националната банкова инфраструктура до нивото
на евро-пей-ските стандарти 22
10. Възможност за развитие на специализирани финансови институции,
инстру-мен-ти и услуги 25
11. Развитие на технологичния и аналитичния потенциал на БНБ 26
Заключение 27
- - - -
Списък на абревиатурите
CEPS - Electronic Purse Specification
EMV - Europay, Mastercard, Visa
IPI - International Payment Instruction
ISO -IBAN - International Bank Account Number
STР - Straight Through Processing
TARGET - Транс-европейска автоматизирана система за трансфери в реално време
БИСЕРА -Банкова информационна система за електронни разплащания
БНБ - Българската народна банка
БОРИКА - Национален картов оператор
ЕВС - Европейски паричен (валутен) съюз
ЕК - Европейска комисия
ЕПС - Европейски паричен (валутен) съюз
ЕС - Европейски съюз
ЕСЦП - Европейска система от централни банки
ЕЦБ - Европейска централна банка
МФ - Министерство на финансите
РИНГС (RTGSS) - Система за брутни разплащания в реално време
УС - Управителен съвет
Въведение
Законът за Българската народна банка отрежда на управителя на БНБ функцията на председател на колективния управителен орган на банката, който единствено чрез колективните си решения може и трябва да поеме ангажимента да формулира и изпълнява стратегията за развитие на централната банка на Република България и областите от нейните институционални компетенции. Както всеки от членовете на Управителния съвет на БНБ, управителят на банката има само един глас, той може да представи своето виждане за стратегия, но няма законовите правомощия да я приеме и спазва. Ето защо този документ следва да се приема единствено като лично професионално становище, което ще защитавам пред УС на БНБ, ако бъда избран от ХХХІХ Народно събрание за управител на БНБ.
Една от първите задачи на избрания управител е да организира изработването на обвързваща и изчерпателна стратегия. Същинска стратегия за управление и развитие на банката обаче може да бъде раз-работена само и единствено от овластения по закон колективен орган. Считам, че програмата, която БНБ ще изпълнява през мандата на управителя 2003-2009 г., следва да бъде приета от Народното събрание, което с изричен акт да възложи и вмени в задължение на всеки от ръководителите и служителите на БНБ да изпълнява именно една обща, ангажираща, ясна за всеки участник в българската икономика и отразяваща волята на законодателя стратегия.
Едно професионално становище за стратегията на БНБ през следващия шестгодишен период може според целите, за които се представя, да се разпростре върху стотици страници - в зависимост от степента на детайлиране на отделните проблеми, които централната банка ще решава през този период, и конкретност-та на представяне на предлаганите решения. Целта на този документ не е изчерпателното изброяване на всички проблеми пред БНБ, а открояването на ос-нов-ни-те решения, определящи бъдещето на институцията. Постиженията и слабостите на досегашната дейност на банката са обект на множество анализи на международни финансови институции и критични бележки на действащи и бивши членове на ръководството на БНБ. Ето защо представяното становище акцентира върху единадесет конкретни приоритети и съответстващите им цели, върху които считам, че трябва да се базира стратегията за управление и развитие на Българската народна банка през предстоящия мандат.
1. Поддържане на стабилността на националната валута чрез валутния съвет
Принципите на валутния съвет, приложени успешно и натрупали вече шест години история, са основната гаранция за стабилността на лева. Стриктното спазване на тези принципи е първият императив пред дейността на централната банка през следващия мандат. Независимостта на централната банка от органите на правителствената администрация, автономията на имуществения патримониум на БНБ от всички останали елементи на държавната собственост и консервативното инвестиране на валутните наличности, обезпечаващи паричната маса в левове - това са трите главни опори на валутния борд. Първостепенна задача на Управителния съвет и на управителя на БНБ като ръководител на банката е да не допуснат нито една от тези опори на националната парична система да бъде пряко или косвено разклатена или компрометирана.
В същото време административната и имуществена автономия на БНБ не бива да се превръщат в китайска стена, капсулираща централната банка от държавната администрация и удобно извинение за оттегляне на БНБ от възложените на институцията по закон отговорности за участие в провеждането на икономическата политика на страната. За жалост тъкмо такъв е характерният стил на поведение на досегашния управител на БНБ. Затова, моята визия за управление на БНБ е коренна промяна на възприетите практики на непрозрачно, недиалогично самовглъбяване на централната банка. БНБ не само трябва да има визия по всеки отделен проблем в кръга на своите институционални компетенции, но и ясно да представя тази своя визия пред обществото, участниците в банковия сектор и правителствената администрация. На всеки участник в икономиката трябва да е ясно каква е позицията на централната банка по текущите и дългосрочни проблеми на финансовия сектор и икономиката, какви са нейните прогнози, какви са перспективните действия, които тя възнамерява да предприеме и кога какви мерки ще при-ложи. Ако за участниците в икономиката поведението на БНБ е неясно и непрогнозируемо, както през изтеклия мандат, вместо да е гарант на стабилността, БНБ все повече ще се превръща в генератор на риск при нарастване на нейните функции и отговорности в процеса на присъединяване на България към ЕС и еврозоната.
Автономността на БНБ не може да се схваща като екстериториалност. Централната банка е част от държавната администрация, специализирана държавна институция, макар и независима от правителството. Независимост-та й не може да оправдае липсата на ефективен механизъм за диалог между ръководството на БНБ от една страна и правителствената администрация, банковата система и публиката, от друга страна. Предпазливата консервативност не означава управленска пасивност на централните банкери. През шестте години на следващия мандат една от стратегическите цели на БНБ ще е връщането на институцията като активен участник във формулирането и приложението на националната икономическа политика. Това пред-полага още през първата година от мандата БНБ да развие кадрови и интелектуален потенциал, адекватен на отредената й от закона роля на финансов съветник, конструктивен и добро-намерен опонент на правителствената администрация, и надежден финансов агент на държавата.
Тезата на досегашния управител на БНБ от последните дни, че с избора на друг на поста се цели разпиляването на фискалния резерв, оценявам като недобронамерена и непрофесионална. Това са пари на правителството. И занaпред БНБ ще продължи да бъде само финансов агент на държавата по обслужване на бюджета, външния дълг и операциите с държавни ценни книжа. В някои държави, тази функция е решена посредством създаването на “Държавен трезор”. До формулирането на единна политика на ЕС по този въпрос е редно и подходящо БНБ да продължи да изпълнява своите финансови и административни функции, оформени в договор с МФ.
Принципът за минимален риск е главният, но не и единствен критерий за управление на валутните наличности на централната банка. Той е част от триадата “риск-доход-ликвидност”, която добрият банкер познава и може да поддържа в съвместен оптимум. Сега прилаганата стратегия за управление на валутните наличности на банката - такава, каквато я разчитаме в годишните отчети на БНБ и епизодичните обяснения, давани по този въпрос пред Парламентарната комисия по бюджет и финанси и в медиите, - страда от редица недостатъци. Тя е недостатъчно прозрачна, липсват предварително обя-вени критерии за избор на портфейлния състав, рис-ков профил и процедури по управлението на валутните наличности. Липсва и регулярна информация за резултатите от управлението. Неясни за публиката са и критериите за избор на институции-мениджъри, на които се възлага да управляват активи на БНБ, и условията на това управление.
И през следващия мандат 2003-2009 г. управлението на валутните наличности на БНБ ще се подчинява на основното изискване за максимална сигурност. Сериозно внимание ще бъде отделено на възможностите за повишаване на доходността от управлението им. Професионално структуриране на валутния портфейл ще бъде извършвано по начин, прозрачен и ясен за публиката, за да се избегнат всякакви съмнения, че валутните наличности се “източват” или инвестират при риск, по-висок от максималния инвестиционен рейтинг (ААА). За формулиране на стратегията на валутния портфейл на БНБ е подходящо да бъдат привлечени като консултанти най-малко трима от главните дилъри на европейските национални централни банки, водещи световни специалисти. Екипът, управляващ валутните наличности на нацията трябва да излезе от анонимност. Основните показатели за управлението на активите на БНБ ще бъдат публикувани регулярно в интернет-страницата на БНБ, за да няма никакво съмнение, че основният финансов авоар на нацията се управлява в съответствие с най-добрите световни практики.
2. През 2009 г. БНБ ще е част от Европейската система на централните банки
Включването на страната в Европейския паричен съюз (“ЕПС”) е част от националния проект за присъединяване на страната към ЕС. Интегрирането на БНБ в Европейската система на централните банки (“ЕСЦБ”) е един от първите проблеми, които трябва да бъдат решени, за да са успешни следващите стъпки в тази насока. Какви трансформации трябва да претърпи централната банка на България, за да се включи успешно в ЕСЦБ и каква е поредицата мерки, стъпки и срокове в предприсъединителната програма?
БНБ не следва едностранно да решава въпросите за своето институционално развитие като демонстрация на криворазбрана “независимост”. Нейните действия трябва да бъдат подчинени на обща-та национална цел и програма за присъединяване към ЕС. БНБ трябва да начертае свой собствен “маршрут” върху приетата “пътна карта” за интегриране на България в европейските общности. Този “маршрут” трябва да бъде определен по силата на договор между БНБ и Европейската централна банка (“ЕЦБ”) и първостепенна задача на новоизбрания управител на централната банка трябва да бъде формализирането на процеса по преговорите за постигането на ясни договорености с ЕЦБ за целите, междинните етапи и съвместните дейности по интеграционната програма. Постигнатите резултати от сътрудничеството на БНБ с "Банк дьо Франс" и "Де Недерландше Банк" и съдействието, което очакваме от партниращите френска и холандска централни банки, ще представляват добра основа за преодоляване на допуснатото закъснение да започнат преговорите с ЕЦБ. Реалистично е още в рамките на първата година от мандата да бъде сключен изчерпателен и ангажиращ договор, който ще определи бъдещото място на БНБ в ЕСЦБ, изискванията към нашата централна банка и детайлно точната програма за нейното трансформиране в интегрална част от ЕСЦБ.
Включването на БНБ в ЕСЦБ поставя пред отговорно изпитание както институцията като цяло, така и нейните ръководители и експерти, които ще участ-ват в работата на наднационалните органи на ЕСЦБ. Няма никаква причина да се чака определеният краен срок за присъединяване на България към ЕС - 2007 г., за да започне ед-ва тогава персоналната подготовка за участието на БНБ в европейската централна банкова система. Обучението за работа в реални условия трябва да продължи през целия период на мандата. Персонално ще бъдат определени представители, алтернативни представители и стажанти на БНБ за всеки от органите и комитетите на ЕСЦБ. Всеки от номинираните ще получи възможност за обучение по профила на бъдещата му длъжност и ще започне да я практикува веднага - по линия на двустранното сътрудничество с "Банк дьо Франс", :Де Недерландше Банк" и другите национални централни банки на европейските страни. Български специалисти ще работят периодично като стажанти в националните централни банки от ЕСЦБ, за да разполага БНБ още от първия ден на присъединяването си към тази система не само с обучен, но и с натрупал практически опит, персонал.
Институционалната и персонална готовност на БНБ да се включи като пълноценен участник в ЕСЦБ ще бъде периодично отчитана пред парламента и нацията във всеки от отчетите, които централната банка ще публикува през следващия мандат.
3. През 2009 г. националната парична единица на България ще е еврото
Стратегията за развитието на БНБ трябва да даде ясен отговор какво е бъдещето на валутния съвет и да даде твърдо институционално становище в дискусията по проблемите, свързани с него.
Заявеното намерение на България да се присъедини към Европейския съюз дава единственият възможен отговор на основния въпрос: валутният съвет е нужна, важна, но временна парична система за България. Страната ще напусне системата на валутния съвет с присъединяването си към Европейския паричен съюз. Главната за-дача на УС на БНБ и управителя на банката е да управляват дейността й така, че това присъединяване да стане възможно веднага след изтичане на приетия двегодишен “карантинен период” от момента, в който България стане пълноправен член на ЕС. Моят личен стремеж ще бъде още на 1 януари 2009 г. България да има нова национална валута - еврото. От този момент валутният съвет ще стане част от финансовата история на страната, компетенциите за провеждане на паричната политика ще преминат върху органите на ЕСЦБ, а националната централна банка - БНБ - ще прилага общата парична политика у нас. Но докато това стане факт, установените от Закона за БНБ принципи на валутния борд трябва да се прилагат с неизменна строгост и точност - до последния ден от неговото съществуване.
Само като безплодни теоретични дискусии могат да се разглеждат твърденията за “необходимата” девалвация на лева. С приемането на ангажираща стратегия за управлението и развитието на БНБ законодателят трябва да даде категоричен отговор по този въпрос, а именно: Никога и в никаква степен българският лев няма да бъде девалвиран и ще бъде заменен с новата национална валута - еврото, при досегашния фиксиран курс 1.95583 лева за едно евро. Този еднозначен отговор ще даде по-ре-ден ясен сигнал към пазара, че ангажиментът за стабилност на лева ще бъде спазен, че няма да бъде допусната нова обезценка на левовите спестявания, а паричният механизъм няма никога вече да бъде използван за ограбване на нацията.
Допускането на паралелно обращение на еврото във вътрешния национален паричен оборот още преди присъединяването на България към ЕПС, популярно наричано “евроизация”, е друго предложение на наши и чуждестранни специалисти, по което стратегията на БНБ трябва да даде мотивиран отговор. Това предложение не противоречи на принципите на валутния съвет и едновременното обращение както на обезпечения от валутните резерви на БНБ лев, така и на евро, е възможно. Но решението за това не може да бъде взето едностранно, то е възможно единствено при договореност с ЕЦБ като кратка междинна фаза в процеса на адаптирането на националната парична система за присъединяване към ЕПС. Докато не бъде постигната такава договореност, едностранна евроизация на националното парично обръщение не може да бъде допусната.
В същото време БНБ трябва да съдейства и да стимулира постепенното пренасочване на платежните практики във външнотърговските и външнофинансовите отношения на българските икономически субекти към своевременно адаптиране с реалностите на еврозоната. Банката може да стимулира търсенето на евро като елиминира постепенно трансферните бариери. БНБ следваше да премахне своя арбитражен марж по обмените “лев-евро” и “евро-лев”, с което щеше да повлияе положително за намаление и на прилаганите от банките арбитражни маржове. В бъдеще ще е недопустима досегашната практика на БНБ да отказва операции за арбитраж между евро и лев, в която и да е посока. В съответствие с мерките и сроковете по бъдещата пътна карта на БНБ за интегриране към ЕСЦБ ще търсим споразумение с търговските банки за премахване и на техните арбитражни маржове при обмена между националната и резервната валута.
БНБ трябва да възстанови технологичната си способност да провежда активна парична политика, вече в пълно съответствие със стандартите и изискванията на ЕЦБ за да работи като пълноценна национална централна банка след присъединяването към ЕПС. Това означава предварително да бъдат усвоени и адаптирани всички необходими банкови технологии за приложение на инструментите на паричната политика на ЕСЦБ у нас. Правилата и процедурите за работа с тези инструменти трябва да бъдат подготвени и представени пред банковата система далеч преди да бъдат възстановени операциите на открития пазар, специфичните операции за кур-сови интервенции и рефинансиране на търговските банки. В интеграционната програма, която БНБ ще договори с ЕЦБ, да се предвидят възможности за постепенно и плавно адаптиране на българския паричен пазар към реалностите на еврозоната по такъв начин, че от първия ден на присъединяването на страната към ЕПС всички инструменти на паричната политика на ЕСЦБ да бъдат пълноценно приложими и в България.
Присъединяването на България към ЕПС в голяма степен ще зависи от готовността за пълноценно интегриране на националната банкова инфраструктура към специализираните системи за междубанкова телекомуникация в еврозоната. Централният проблем, чието решение е изцяло в обсега на компетенциите и отговорностите на БНБ, е свързването на националната система за банкови плащания БИСЕРА и нейния брутосетълмент в БНБ към вътрешните системи за електронен трансфер в еврозоната, както и на системата за сетълмент в реално време РИНГС на БНБ към транс-европейската автоматизирана система за сетълмент на експресни трансфери в реално време (TARGET). Втората част от проблема изглежда решена със самото пускане на РИНГС в експлоатация.
Общо решение за интегриране на наличните в еврозоната национални системи за електронен трансфер на средства още не съществува. Начален опит за идентификация на проблема дава “синята книга” на ЕЦБ и предварителния доклад “Към интегрирана инфраструктура за кредитните трансфери в евро” (ноември 2001). Търсенето на съвместно, взаимоприемливо решение за интегриране на наличните електронни системи за трансфер, клиринг и сетълмент тепърва предстои, и БНБ трябва да заеме мястото на активен участник в този процес - още повече, че нашата страна има уникална позиция сред страните от ЕС и присъединяващите се страни с практически 100% обхват на междубанковите плащания в единната национална система за електронен трансфер БИСЕРА. Междини решения за прехвърляне на плащания в евро между БИСЕРА и отделни национални системи за електронни плащания могат да се търсят на двустранна база с изграждане на информационни мостове (information gateways).
4. Ефективна и прозрачна структура на централната банка
Съществуващата организационна структура на БНБ очевидно не отговаря на възложените от законодателя функции на централната банка. Развита е силно йерархична, разхвърляна и трома-а административна структура. В момента банката има управител, трима подуправители, трима външни членове на УС, двама началници с компетенции, сравними с подуправителите, двама главни директори, двадесет и двама директори и един началник с компетенции, аналогични на директор, общо тридесет и петима души, двадесет и пет административни звена. Комуникацията между тези обособени звена е затруднена, а липсата на ясно регламентирана система за делегиране на отговорности обременява управителя и под-управителите с отговорността за всички решения, вземани в банката. Създадената структура ограничава ефективността на институцията, води както до дублиране на дейности в обособените звена, така и до нали-чие на "празнини” между разпределените административни компетенции на под-управителите, съответно на директорите.
Споделената преценка от ръководители на БНБ и между-на-родни консултанти, запознати с работата на банката сочи, че за работата на БНБ са максимално необходими 12 структурни звена, а оптимални за размерите и концентрацията на дейността са три йерархични нива. (Подобна стегната административна структура БНБ поддържаше през периода 1991-1994 г., след който започна роенето и набъбването на вътрешните й звена.)
За да се повиши ефективността е неизбежно организационната структура на БНБ да бъде опростена, а персоналът на банката да бъде оптимизиран. Компетентен да взе-ме решение по този въпрос е Управителният съвет, но въпреки очевидната нужда от промени, такова решение не бива да се взема прибързано и с риск да се наруши нормалното функциониране на централната банка. Организационното преструктуриране на БНБ трябва да се базира върху внимателна преценка на функциите на отделните звена, които на свой ред следва да бъдат преразгледани и съобразени с мерките за институционално развитие, договорени с ЕЦБ. Необходимите промени трябва да бъдат предварително обсъдени не само между ръководителите, но и с участието на служителите на БНБ, външни, включително и международни консултанти. Всички значими организационни и институционални промени следва да се осъществят през първата половина от мандата.
На професионалното становище и съвети на външни консултанти УС ще разчита и при преценката на квалификационните и делови качества на директорите и персонала. В съответствие с повишените изисквания към институцията в процеса на интегриране с ЕСЦБ ще се търсят и привличат в директорския състав на банката утвърдени, висококвалифицирани, с международен опит и авторитет специалисти. УС е длъжен да поеме и съблюдава към персонала на банката неотменим ангажимент, че водещи критерии при подбора на кадрите и издигането на ръководителите ще бъдат квалификацията, професионалните и управленски качества, личният ангажимент и обективно оцененият принос.
Безспорно е необходима корекция в системата на възнагражденията в БНБ, които сега се отклоняват съществено от пазарните нива. БНБ трябва да предлага възнаграждения, съпоставими с тези за сходни длъжности в банковата система, за да разполага с качествени специалисти Това предполага, от една страна, по-точна диференциация на индивидуалните възнаграждения в зависимост от личната отговорност, ангажимент и принос, а в същото време - елиминиране на всяко разхищение на персонал и работно време, повишаване на изискванията към всеки от заетите в БНБ. При евентуално увеличение на нивото на възнагражденията при въвеждане на по-гъвкав и стимулиращ механизъм за тяхното определяне, разходите за труд на БНБ няма да се повишат, а дори могат да се реализират и известни икономии по това перо на бюджета на банката, чрез оптимизиране персонала и организационната й структура.
В съответствие с поетия ангажимент на България в преговорите с ЕС (Глава 11 “Икономически и паричен съюз”), предстоят промени в Закона за БНБ по отношение на институционалната независимост и персоналната независимост на членовете на Управителния й съвет. Тези промени, засягащи ролята, статута и отговорностите на колективния ръководен орган на БНБ и неговите членове трябва да бъдат подготвени и обсъдени далеч преди да настъпи крайният срок за приемането им през 2005 г.
От повишаване на ефективността и прозрачността се нуждаят инвестиционните решения и възлаганите поръчки от БНБ. Независимо от автономността на институцията, нейният публичен статут задължава БНБ да спазва общоприетите правила и процедури за възлагане и отчитане на външните поръчки, свързани с инвестиции и текущи доставки. Като част от периодичните отчети, представяни от БНБ пред Народното събрание ще се представя подробна разбивка за инвестиционните разходи на банката.
5. Актуализиране на регулациите и развитие на системата от банкови стандарти
Прегледът на законовата и подзаконовата нормативна уредба на банковото дело в България, извършен в процеса на преговорите за присъединяване на страната към ЕС, показа поредица от несъвършенства и постави редица изисквания за хармонизация с европейските директиви и законодателство. Пред ЕС са поети съответни ангажименти за промени, други предстои да бъдат договорени в процеса на продължаващите преговори. Практиката на приложението на Закона за БНБ, Закона за банките и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове по-казва, че съществени проблеми не са уредени задоволително. Самата процедура и забавяне при из-бора на управител на БНБ за следващия мандат 2003-2009 г. показа, че законовата уредба на избора и мандата на управителя и подуправителите на банката незадоволително точно урежда тези въпроси. Наредбите на БНБ, които съдържат приложимите регулации на банковата система, също се нуждаят от осъвременяване и хармонизиране с новоприетите европейски директиви, международни стан-дар-ти и норми на националното законодателство. Няма да е пресилено ако обобщим, че в нормативната дейност на БНБ се забелязва значително изоставане, като тежестта за поемане на инициативите и реализацията беше пренесена към парламентарните комисии по “Бюджет и финанси” и по “Икономическа политика”.
През мандата 2003-2009 г. от осъвременяване се нуждае цялата подзаконова нормативна уредба на банковото дело. Тя трябва да се приведе от една страна в съответствие с Новия базелски капиталов стандарт (Трети консултативен доклад април 2003, който предстои да влезе в сила от 2006 г.), от друга страна - да се хармонизира с актуализираните банкови директиви на ЕС, а от трета страна, да отрази договорените промени в процеса на преговорите между България и ЕС.
Актуализираните изисквания за капиталова адекватност и критерии за определяне на рисковите експозиции са “първият стълб” на Новия базелски капиталов стандарт. Тях-ното приложение ще наложи съответни промени не само в регулациите за капиталовата адекватност, но и на практически всички останали подзаконови нормативни актове на БНБ, регулиращи банковото дело. Предвижданите промени в над-зор-ни-те регулации си поставят далеч по-мащабна цел от текущото им ревизиране, предприемано периодично от БНБ до момента, за отразяване на препоръчваните от Базелския комитет рискови тегла и списъци или за привеждане на класификацията на активите в съответствие с международните счетоводни стандарти. Целта на този нов преглед ще бъде надзорните регулации да бъдат значително развити и пояснени, да бъдат преосмислени и опростени предвидените в тях процедури, а съ-щин-с-ки-ят нормативен текст да бъде снабден с подробни и улесняващи ползва-нето им анотации и справочен апарат.
Независимо от констатираната мудност, развитието и актуализирането на нормативната уредба не бива да става прибързано. За предпочитане е промените в наредбите на БНБ да бъдат подготвени и обсъдени с широк кръг представители на тър-говските банки и другите финансови институции, с участието на банкови специалисти от академичните среди и чуждестранни консултанти. Преди да ги приеме, УС на БНБ трябва да потърси мнението и на международните финансови институции, как-то и на ЕЦБ. В тази дейност освен щатните методолози и юристи на БНБ трябва да бъдат привлечени и външни за банката специалисти. Те ще формират един нов консултативен комитет по нормативно развитие към управителя на БНБ, чиято цел ще е да предлага и обсъжда необходимите промени в издадените от БНБ подзаконови нормативни актове.
През последните години се забелязва известно дистанциране на БНБ от процеса на развитие на банковите стандарти. С изключение на инцидентни дейности (като регламентирането на индикаторите на паричния пазар SOFIBOR и SOFIBID), отсъства системна дейност по развитие и актуализиране на банковите технически, технологични и операционни стандарти. Наблюдава се дистанциране на надзорния орган от тази дейност, която се схваща от БНБ като периметър на доброволно разбирателство между финансовите институции, евентуално организирано от техните браншови асоциации. Такъв поглед върху процеса на стандартизацията не може да се прие-ме безрезервно. Разбира се, участието на заинтересуваните финансовит институции в процеса по обсъждане и разработване на стандартите е задължително. В същата степен задължително е обаче и участието на надзорния орган, както и на граждански организации или преки представители на потребителите. Една от задачите на БНБ като надзорен орган е да насърчава развитието на пазара и пазарната дисциплина, а наличието на регламентирани стандарти е съществен елемент от инфраструктурата на развития пазар.
Без да представляват част от подзаконовата нормативна уредба, банковите стандарти са важни конвенции за функционирането на пазара. Те улесняват банките и техните клиенти, опростяват и унифицират възприетите практики, улесняват приложението на надзорните регулации и ограничават специфичните рискове в сектора. Поради тази причина в практически всички страни с развита банкова система надзорните органи играят възлова роля в поддържането и развитието на стандартизационната система. “Методическите указания” на БНБ не могат да ги заменят, а са и съмнително законосъобразни като актове.
Наред с необходимите технически и технологични стандарти, фиксиращи обичайните най-добри практики за осъществяване на отделни банкови операции и процедури, стандартизационната база на банковото дело се нуждае и от важните за системата етични стандарти. Българската банкова система има нужда от комплексни стандартизационни норми като кодекси на банковата практика - на търговското банкиране, кодекс за професионално водене на операциите и пр. Задачата на БНБ е да мотивира и стимулира финансовите институции да създадат подходящи организационни форми за систематична работа по стандартизация и унификация, в която централната банка има своето място като координатор по силата на надзорните си компетенции.
Най-острият проблем пред системата на банковата стандартизация е липсата на каквато и да е подготовка за национална интерпретация на STP и IPI стандартите, на стандарта за международно номериране на банковите сметки ISOIBAN и за приложение на принципите на директива 97/5/EC на Европейския парламент и Съвета от 27.01.1997 г. Практиката за разделяне на стандартизационните норми на задължителни “методически указания”, които могат да са дело само на БНБ и всякакви други споразумения за унификация, които са “работа единствено на банките”, не издържа проверката на времето. Този под-ход застрашава да забави присъединяването на България към ЕПС поради несъвместимост на националната банкова инфраструктура с действащите стандарти в еврозоната. Огромната работа, коя-то пред-стои по адаптация и приложение на европейските стандарти във връзка с платежната система видимо е непосилна за БНБ. Решение на тази мащабна задача трябва да се търси със съвместните усилия и при взаимодействието на всички участници в банковата система. Споделените усилия за развитие на системата банкови стандарти от друга страна ще намалят значително разходите за външни услуги, които запълват недостига на институционален и творчески капацитет на централната банка.
6. Поддържане на стабилна банкова система чрез стриктен банков надзор
Поддържането на стабилна банкова система чрез стриктен банков надзор е “вторият стълб” на Новия базелски капиталов стандарт. Трябва да се отбележи, че по отношение на надзорната дейност БНБ заслужено получава високи оценки както от страна на международните финансови институции, ангажирани в ре-формите на финансовия сектор, така и от страна на специализираните органи на страните от ЕС. Завършилият в края на миналата година преглед на състоянието на финансовия сектор и надзора върху него отбеляза много добро състояние на банковия надзор и съответствието между надзорните практики и принципите за ефективен банков надзор, формулирани от Базелския комитет по банков надзор.
Постигнатото високо ниво на организацията и упражняването на банковия надзор трябва да се запази и развива от Българската народна банка. Основната насока, в която БНБ трябва да концентрира усилията си за подобряване на ефективността от над-зора, са областите на дистанционния надзор и надзорната превенция. Има какво да се желае по организацията на специализирания надзор и специално по отношение на управлението на кризисните ситуации, в които БНБ (както впрочем и почти всички надзорни институции във финансовия сектор) действат инцидентно, според конкретиката на случая и без да разчитат на предварително разработена методология за кризисно управление на поставена под особен надзор банкова институция.
Ахилесовата пета на българския банков надзор е надзорът върху дейността на синдиците на обявените в несъстоятелност банкови институции. Наистина приетият през есента на 2002 г. нов Закон за банковата несъстоятелност отстрани забелязаните проблеми, подобри значително производството по несъстоятелността и уреди працццццвомощията за контрол върху дейността на синдиците в тези производства. Пре-дим-но на липсата на новооткрити производства по несъстоятелност обаче се дъл-жи усещането, че проблемите са решени. За да се гарантира, че при бъдещи таки-ва слу-чаи държавните органите ще бъдат подготвени да реагират незабавно за предотвратяване на разхищение на масата на несъстоятелността, протакане и блокиране на производствата в нескончаеми съдебни спорове, БНБ не бива да се дистанцира от тези проблеми, оставяйки ги единствено на грижата на Фонда за га-ран-тиране на влоговете в банки. Тя трябва в кон-сул--тации с надзорните органи на ев-ропейските страни да проучи и ползва натру-па-ния опит, за да разработи проз-рач-ни и надеждни методики за тези особени обекти на надзор.
С навлизането на чуждестранни банкови институции на българския пазар задача от особена важност за успешното упражняване на надзорните функции на БНБ е под-дър-жането на тесни и регулярни контакти и канали за обмен на информация с над-зор-ните институции на държавите, където са лицензирани и контро-лирани пред-ста-ве-ните у нас мултинационални и чуждестранни банки.
Отворен остава принципният въпрос за мястото на банковия надзор. Дали тази функ-ция ще се запази и занапред в обсега на компетенциите на централната банка, по-добно на практиката на повечето малки европейски държави, или пък следва да се интегрира в системата на Комисията за финансов надзор, като приложим успеш-ния британски модел за обединен надзор върху всички подотрасли на фи-нан-совия сек-тор - тук и сега не могс да дам мотивиран отговор на този въпрос. Решението му ще зависи от идеологията на развитие на над-зор-ни-те адми-нист-ра-ции в страните от Европейския съюз. Разумният консервативен под-ход изисква над-зорната функция на БНБ да се запази в рамките на сегашната си за-конова уредба поне докато проблемът за устройството на надзора върху фи-нан-со-вия сектор и мястото му в системата на държавните органи не получи общо и трай-но решение в рамките на Европейския съюз.
7. Регулярна комуникация и пазарна дисциплина в банковия сектор
Това е “третият стълб” на Новия базелски капиталов стандарт. В конкретен план об-що-приетата международна норма изисква наред с представяната досега пред над-зор-ния орган информация, банките да публикуват поне на полугодишна база ин-фор-мация, достъпна за всички участници на пазара за своя капитал, рискови по-зи-ции, процедури за оценка на риска и в крайна сметка на капиталовата си адек-ват-ност.
Разгледано в по-общ план, това ново изискване пред банките поставя въпроса за из-граждането на система за регулярна комуникация между участниците в пазара, на-биране и разпространение на задължителния минимум от публично достъпна ин-фор-мация за финансовото състояние на всички институционални участници на па-за-ра и тяхното развитие. Информационна мрежа с капацитет да обслужва този зна-чи-телно увеличен обем от регулярна публична информация отсъства в нацио-нал-на-та банкова инфраструктура на България. Една от задачите на БНБ като надзорен ор-ган, на който законодателят е деле-ги-рал функ-ци-ята да орга-ни-зира и наблюдава банковия пазар, през следващия мандат 2003-2009 г. ще бъде свързана с изграждането на този нов компонент от пазарната ин-фра-структура.
Наред с инфраструктурата за обмен на публична информация, от доизграждане се нуждае специали-зи--раната мрежа за обмен на класифицирана междубанкова информация. Ос-нов-ни-ят компонент в нея е кредитният регистър, чрез който банките и други-те ква-лифицирани по Закона за банките институции ще обменят информация за за-дъл-женията на нефинансовите търговци към местните финансови инсти-ту-ции. Поддържането на централни кре-дит-ни регистри не само не се предвижда да отпадне от функциите на седемте на-цио-нални централни банки, които са ангажирани пряко с тази функция (Ав-ст-рия, Белгия, Италия, Германия, Испания, Португалия, Франция), но се поставя цел-та да се хармонизира установената практика. Като бъ-дещ член на ЕСЦБ, БНБ ще бъде пряко ангажирана да поддържа централен кре-ди-тен регистър съобразно стандартите на ЕСЦБ.
Задачата на БНБ по този проект не се ограничава само да поддържа цен-тра--лен кредитен регистър. Тя трябва да участва в дейността по регламентиране на реда и процедурите за създаване, под-дър-жа-не и обмен на инфор-ма-цията между специализирани търговски регистри за кла-си--фи-ци-рана банкова ин-фор-мация. За да разполага надзорният орган, а чрез него и над--зорните органи на останалите държави в ЕС, с пълна и актуална информация за задълженията на нефинансовите търговци към финансовия сектор, бъдещата нор-мативна уредба следва да регламентира статута на централния кредитен ре-гис-тър при БНБ като репозитор на класифицираната банкова информация.
8. Честен достъп до кредитната система и защита на интересите на нефинан-со-вите клиенти
Един огромен кръг нерешени проблеми на банковия сектор никога не е бил поста-вян на дневен ред в най-новата история на банковата система на България. Става въ-п-рос за защитата на интересите на клиентите - потребители на банкови ус-лу-ги.
Българското законодателство не регламентира изчерпателно правата на публиката ка-то колективен клиент на банковата система и не предвижда специализирани ме-ха--низми за защита на нарушените от банката интереси на клиента. С хипотезата, че всички спорове между клиента и банката могат да бъдат решени по общия исков ред, регламентиран от гражданското законодателство, до момента на банковия кли-ент е отказана специална протекция. Тази логика трябва да пре-тър-пи съществено изменение с оглед постигнатите договорености в преговорите с ЕС (особено по глава 3 “Свободно предлагане на услуги”). Те предвиждат нашата страна да приеме и приложи специализирано зако-но-да-тел-ство за ефективна защита на интересите на потребителя. По този проект БНБ тряб-ва да поеме ясен ангажимент.
Ролята на специали-зи-ра-но-то законодателство и регулации за защита на интересите на потребителя е да балансира не-рав-ностойното положение на клиента спрямо банката. От тях ще последват задължения за фи-нансовата институция да дава определена информация на своите клиенти, заб-ра-ни банката да ощетява клиента със санкции свръх законово допустимите, както и ред за решаване на изрично посочени обичайни спорове между клиента и банката в оп-ростено производство пред надзорния орган.
Като надзорен орган и организатор на банковия пазар БНБ мо-же и трябва да поеме инициативата за дискусия по функциите, статута и евен-ту-ал-ното институционализиране на банков омбудсман. Средната банкова сделка е с незначителна стойност, което прави за-щитата на правата на клиента по общия исков ред несъразмерно скъпа - често раз-ходите по водене на изискуемото производство са значително по-високи от об-щия интерес на клиента във възникналия спор. За случаите на нарушение на пра-ва-та на най-дребните клиенти - вложители и потребители на банкови услуги, - за-ко-нодателството на редица развити страни предвижда института на банковия ом-буд-сман (обществен защитник и представител на публиката пред банките и над-зор-на-та администрация).
Една от задачите, която следва да си постави БНБ във връзка с присъединяването на България към ЕС и ЕПС е подготовката и пред-ста-вянето пред правителството на балансирани проекти за законодателна уредба на еднаквото третиране и честния достъп до кредит и банкови услуги. За балансиране на интересите и позициите на неравнопоставените страни в до-го-ва-ряната кредитна сделка законодателите на редица страни са издали изрични за-конови актове, които преследват нормативната цел да уеднаквят условията за до-стъп до кредит на ико-номическите агенти. Обичайно практиката на САЩ в тази на-сока се сочи като най-развита и модел за законодателна уредба на честния до-с-тъп до пазара, в частност до финансовите услуги. Американската законодателна уред-ба включва феде-рал-ния Закон за равни възможности за кредитиране (Equal Cre-dit Opportunity Act), щатски закони за честно кредитиране (Fair Lending Act), За-ко-на за честен достъп до жилища (Fair Housing Act), Закона срещу дискриминацията в жи-лищното финан-сиране (The Housing Financial Discrimination Act). Аналогични раз-по-редби за равно третиране и ограничаване на дискриминационните практики съ-дър-жа и евро-пей-ското законодателство.
9. Развитие на националната банкова инфраструктура до нивото на евро-пей-ските стандарти
Изоставане - както във времето за въвеждане на значими компоненти, така и в технологично отношение - е налице в прак-ти-чес-ки всички компоненти на банковата инфраструктура. Причината за това може да се търси в много посоки. Една от тях обаче е БНБ с недоста-тъч-ния й ин-сти-туционален капацитет да формулира, специфицира и управлява мащаб-ни про-ек-ти на техническата инфраструктура.
Схващането, че след като операторът на системата за електронни разплащания е търговско дружество, то БНБ не мо-же да се намесва в решенията му, включително в плановете му за развитие на сис-темата, се дължи на неосъзнаването на правния статут на са-мите разплащателни системи. Няма противоречие между законово уредените компетенции на БНБ да организира па-ричното обращение в страната и частната собственост върху търговските опера-то-ри, каквито са Банксервиз АД и БОРИКА ЕООД. БНБ има всички основания да договаря с тър-гов-ските оператори необходимите действия, инвестиции и проекти за развитие на раз-плащателните системи. Тя не е обвързана със за-дъл-же-ние да ползва само услугите на досе-гашните търговски оператори. Единствено ней-но право е да лицензира и трети търговски оператори да предлагат услуги по ел-ек-тронни разплащания и съот-ветно да ги допусне до сис-те-мите за сетълмент при БНБ. Това, че досега БНБ не е поставила отношенията си с търговските оператори на ясна договорна основа не означава, че централната бан-ка е зависима от тях, а един-ствено, че засега не е по-ло-жи-ла достатъчно грижи да договори изчерпателно и писмено установени условия за дейността им.
След пускането в действие (след съществено забавяне, за което стана дума) на сис-темата РИНГС, основен проблем пред развитието на банковата инфраструктура остава преминаването към режим на “реално време” на масовите плащания, обслужвани от Банковата интегрирана сис-тема за електронни разплащания (БИСЕРА). Тясното място за пре-минаване в режим на “реално време” не е комуникационната система на Банк-сер-виз АД, която има възможност да поддържа този режим, а системата за сетълмент на масовите плащания при БНБ. Този етап в развитието на БИСЕРА следва да се реализира не по-късно от 2006 г., с оглед на поетия ангажимент в преговорите с ЕС. В рамките на същия проект следва да се постигнат до-говорености на двустнна база и да се предприеме нужното за изграждане на ин-фор-мационни мостове за пряка обработка на платежните транзакции с ел-ек-т-рон-ни-те системи за плащане на страните от ЕС и присъединяващите се страни, с които Бъл-гария има най-масов двустранен търговски и платежен оборот.
Според годишния отчет на БНБ за 2002 г. ве-че се работи по пети етап от развитието на БИСЕРА, а в същото време целите на пър-воначално планираните етапи от разви-тието на системата очевидно не са до-стиг-нати. Актуална цел през следващия мандат ще е развитието на БИ-СЕ-РА по начин, който не само осигурява работа на масовия брутосетълмент в ре-ал-но време, но и дава възможност за “пряк достъп” до разплащателната система на го-леми корпоративни небанкови търговци, чрез техните банки.
Важна цел на развитието на банковата инфраструктура през мандата на управи-теля на БНБ 2003-2009 г. ще бъде развитието на националната система за пла-ща-не с кредитни карти. В това направление неотложна задача на БНБ е е да извърши прег-лед на готовността и сертификацията на българските банки - издатели и при-е-ма-щи плащания с банкови карти, да обработват транзакции при приложение на стан-дартa EMV. Ако не са в състояние да прилагат този стандарт (след като приложението му стане задължително), бъл-гар-ските банки са застрашени да понесат загуби от измами с кредитни кар-ти, които до момента се поемат от чуждестранните издатели, респективно от га-ран-ци-онните фондове на картовите системи. Надзорната администрация не може да остане безучастна към иден-тифицирания проблем.
Друг важен проект, който следва да се реши през следващия мандат, е формирането на категорично мнение относно изграждането на система за обслужване на дребни електронни плащания - “електронни портмоне” по международния стандарт CEPS. Буди недоумение защо програмно обезпечение, поддържащо ПРО--ТОН(™), вече е закупено от специализираното дружество на БНБ (БОРИКА ЕООД), опе-раторът има готовност да предложи обслужване на този продукт, но БНБ не е създала нормативна уредба за този вид картови пла-щания.
Липсват още много други важни компоненти на българската банкова инфраструктура, като например, система за електронен транс-фер, клиринг на позиции и сетълмент на ценни книжа. Осъществяването на този проект трябва да интегрира усилията на БНБ, Ко-мисията за финансов надзор и Министерство на финансите, Българската фон-до-ва борса, Централния депозитар АД, както и на всички заинтересувани участници в па-зара на ценни книжа. БНБ трябва да разработи и регулации за контрол върху тари-фи-рането на трансферните услуги с използване на националните системи и мрежи. Националната банкова инфраструктура предопределя нивото на финансово посредничество и възможностите за успешно присъединяване към ЕПС.
Неприемливо е БНБ да не се възползва при всяка възможност за налагане на общоприетите практики за разпореждане с имущество на пуб-лич-ни институции. Тревожен сигнал от последните дни на мандата на досегашния управител на БНБ е публично оповестеното решение на БНБ за продажба (приватизация) на национал-ния оператор на системата за разплащане с банкови карти. Това стана без пред-ва-ри-те-лен анализ за целесъобразността на евентуалната сделка, без ясна и публично опо-вес-тена стратегия за развитие на пазарния сегмент и без ясен, и предварително комуникиран, регламент на сделката с банковата общност и потребителите. По отношение на сделки с имущество на БНБ следва да се прилагат много по-прозрачни и ясни процедури за разглеждане, взе-мане на решение и изпълнение, отчитащи интересите на цялата банкова общност и потребителите.
10. Възможност за развитие на специализирани финансови институции, инстру-мен-ти и услуги
Международните финансови институции и Европейската комисия отбе-ляз-ват съ-ществено забавяне в развитието на специфични финансови институции, про-дук-ти и услуги на българския пазар. Развитието им у нас се счита за един от важ-ни-те елементи на пазарната еволюция на българската икономика, който да поз-во-ли нейното пълноценно интегриране в единния европейски пазар. Категорични в тази насока са изводите и препоръките на Редовния доклад на ЕК за България 2002 г.
Стратегията за управление и развитие на БНБ може единствено да маркира като приоритетен очертания по-долу проблемен кръг. Нито УС на БНБ, а още по-малко едно-лич-но управи-телят на централната банка, има компетенции да реши ключовите проблеми, които пречат за развитието на финансовите пазари на страната. Това е въз-можно единствено със съвместните усилия на законодателната власт, пра-ви-тел--ствената администрация и специализираните надзорни институции - Комисията за финансов надзор и БНБ. През следващия мандат на управителя 2003-2009 БНБ трябва да се стреми да си възвърне авторитета и ролята на двигател и съорганизатор на то-зи процес. От успеха на проекта за развитие на финансовите пазари на България с цел сближаването им с реалностите на европейските финан-сови пазари, до го-ля-ма степен зависи дали страната ще достигне в определения срок набелязаните цели в пътната карта за присъединяване към ЕС.
В резултат на кризата на банковата система и финансовите пазари на България от края на 1996 г. беше законодателно уреден и фактически наложен моно-пол на системата на тър-говските банки върху всички финансови продукти, които съ-дър--жат актуален или потенциален рисков компонент (гаранции, опции и анало-гични де-ривати). Това не е полезно дори за развитието на самите търговски банки. Противно на досегашното схващане в БНБ, тъкмо такова състояние на финансовия пазар на страната поражда по-тен-ци-але-н риск от загуби за националната икономика след интегрирането на бъл-гарския пазар с единния европейски пазар на финансови продукти и услуги. От ед-на страна, българските финансови институции няма да бъдат конкурентни на ев-ро-пейските, които ще получат съобразно законода-тел-ството на ЕС пряк достъп до бъл-гарския финансов пазар по силата на принципите за “единния европейски лиценз” и “свободен обмен на стоки, услуги и капитали” в европейското ико-но-ми-чес-ко пространство. От друга страна, потре-би-телите няма да разполагат с кри-тич-ния опит за работа с достъпните на европейския финасов пазар продукти и услуги, а следователно ще бъдат изложени на увеличен риск от грешки и загуби.
11. Развитие на технологичния и аналитичния потенциал на БНБ
За да реализира БНБ целите и приоритетите, набелязани в предлаганата стратегия за следващия шестгодишен период, тя трябва съществено да подобри соб-ствения си потенциал - кадрови, технологичен и аналитичен. Това ще е гаранция за реализацията и на изброените вече цели и приоритети. Като част от ЕСЦБ БНБ тряб-ва да може - най-късно към 1 януари 2009 г. да води пълноценна парична по-ли-тика като всяка национална централна банка от ЕСЦБ.
За един сравнително кратък (около 5 години) период от инсти-ту-ционалното развитие на БНБ това е висока цел. За да я постигне, БНБ трябва да разшири сериозно и да подобри значително нивото на информационните си технологии до адаптирането им с наличното и перспективно технологично ниво на другите национални централни банки в ЕСЦБ. Тя трябва да създаде технологии за набиране, съхранение и обработка на данни, съвместими с вътрешносистемните стандарти на ЕСЦБ. БНБ трябва да привлече, обучи и изгради аналитични специалисти, които владеят съвременните методи за анализ и прогнозиране на световните финансови пазари и националната икономика, да адаптира и внедри технологии за информационен обмен, поддържане на информационни масиви, търсене и обработка на информацията, каквито се прилагат в ЕЦБ и националните централни банки от ЕСЦБ.
Ра-ботещата при условията на валутен съвет централна банка загуби и малкия натру-пан опит да про-вежда активна парична политика. Намаляха изискванията към срочността и ка-чест-вото на аналитичната и прогностична дейност, които при новите условия престанаха да са интегрална част от технологичния процес на бан-ко-ви-те операции, фор-ми-ра-не-то, диагностиката и осъществя-ва-нето на парична политика.
Проблемите на организацията на аналитичната и изследователската дейност в БНБ, моделирането и прогнозирането на икономическите променливи и стопан-ски-те процеси, състоянието на организацията и системите за поддържане и обра-ботка на информационните бази, са били обект на многократно обсъждане от УС на БНБ, как-то сочат периодичните отчети на банката. Не личи да е направена сериозна крачка към решаването на тези проблеми. Намалелият брой публикации, обеднялата информационна про-дукция, липсата на изяви на управителя и другите ръководители на БНБ в меж-ду-народните представителни форуми като годишни срещи на международните фи-нан-сови институции и периодичните срещи на централните банкери, та дори и в пар-ламентарните и публичните дискусии (за което уважаемите народни пред-ста-ви-те-ли са свидетели) показват това.
Заключение
Приветствам решението изборът на Управител на БНБ да се основе върху писмено изложени идеи от номинираните кандидати. Това ще позволи да се разграничат политическите фаворити от професионалистите с ясна визия за бъдещето на централната банка и капацитет да я управляват.
Обект на стратегията за развитие на БНБ са най-важните, приоритетни и неотложни проблеми, които БНБ трябва да реши през следващия мандат на управителя. Този селективно поднесен проб-ле-мен кръг ло-гично включва предимно онези области от дейността и админист-ра-тив-ни-те компетенции на БНБ, където преобладават нерешените или неубедително ре-ше-ни въпроси, при които се забелязва изоставане или забавяне на инсти-ту-цио-нал-но-то развитие на централната банка. Кри-тич-ното поднасяне на приоритетната проблематика в това становище, обаче, по ни-ка-къв начин не бива да омаловажава постигнатото от ръководст-вото през изтеклия на 13.06.2003 г. мандат на досегашния управител на БНБ. Българската народна банка е една от добре работещите и опре-делено най-стабилната държавна институция у нас, без сериозни претенции от страна на местни и чуждестранни наблюдатели. Надявам се, че и председателят на Парламентарната комисия по бюджет и финанси също е успял да подпомогне досегашния управител в предходните две години.
Стремежът ми като управител на БНБ, в случай че получа подкрепата на уважаемите народни представители, ще бъде всичко по-стиг-нато досега от централната банка да бъде съхранено и развито на по-високо ка-чествено ниво. Развитието обаче в никакъв случай не бива да застраши ста-бил-ност-та на лева, на българската банкова и финансова система и на инсти-ту-цията БНБ. Греши дълбоко онзи, който очаква революции през следващия мандат на уп-ра-вителя на БНБ. Предстоят шест години на обмислено, внимателно и проз-рачно, про-фесио-нал-но и отговорно управление на централната банка.