Затуй така жестоко жилиш,

в предсмъртен ужас,

може би...

Н. Вапцаров, "Двубой"

- - -

Вапцаров няма предвид монополисти като БТК или НЕК, но на нас ни се ще да можехме да посрещнем с тези стихове поредното "обосновано" вдигане цените на тока или телефонните импулси. Само че мечтаната приватизация, либерализирането на пазара и разбиването на монопола все се отлагат. И жиленето ще продължава. Откровено ни рекетират със заплахи за "режим на тока" и "драстично вдигане на цените", ако спешно не се построи АЕЦ "Белене". Напук на всички разумни доводи, че има преразход и пилеене на ток, че българската електроенергия е скъпа и неконкурентоспособна и че няма как да не е скъпа, защото нямаме собствени енергоизточници, пропагандната кампания не спира. "Енергиен център на Балканите." Ще си помисли човек, че урана с лопата го ринем, ядрените отпадъци се изнасят безплатно за Марс, а всяко село си има местна Ниагара с ВЕЦ. И капитали - бол, та да се чудим къде да ги вложим.

Най-мрачната част на българската история през ХХ век не са загубените войни, а непрекъснатото изпомпване на обществения ресурс от една бюрократично-гешефтарска прослойка, която кожата си мени, но нрава - не. В първите десетилетия след Освобождението обществото ляга и става с мита за "националните идеали" и "поробените македонски братя". Националистическата идеология става удобен параван, зад който блажено се злоупотребява с огромните средства, изливани във военната машина. Управлението на Фердинанд е белязано от непрекъснати скандали за корупция при доставките за армията - то не са негодни патрони, то не са куци коне, то не е чудо. Резултатът: послушни царедворци, които чакат да им дойде редът да се облажат, офицерска каста, вярна на Кобурга, и недоволно селячество, псуващо "гражданята". А когато след Ньойския договор кранчето спира, офицерството започва да прави преврати и да пише патриотично-поучителни книжки, а "народът" - да вдига въстания и да иска комунизъм. Защото мобилизираното на фронта мъжко население се е научило да държи пушка, да изпълнява заповеди и да убива. Оттук до гражданските войни е една крачка.

Същото се повтаря и при социализма. Като се започне с колективизацията и индустриализацията и се стигне до Живковата "роботизация" и "кибернетика". Зад лозунгите за "високо развито социалистическо общество" се крие успешно социално инженерство, разрушило българското село, за да може партийната бюрокрация да управлява огромни неефективни заводи и най-важното - огромни маси от послушни хора, заселени в панелни жилища и напълно подвластни на съответния отдел "Кадри". Е, ония времена вече ги няма, но хората са си същите, та и доста мегдан за далавера има. "Не бойте се, деца, за утрешния ден!" Само че не се отнася за всички деца.