През последните две години образователната ни система се превърна в един от постоянните генератори на напрежение. Заслугата за това безспорно принадлежи на вече бившия министър Владимир Атанасов. С безпринципните си действия той успя да настрои срещу себе си ученици, учители, родители и общественост и да нанесе такава вреда на образованието, от която то ще трябва дълго да се възстановява.

Просветата е труден за управление ресор. Много амбициозни личности са изпитали огорчението на неуспеха в желанието си да го поставят под контрол. Особеното в случая бе това, че на Атанасов се наложи да работи при изключително сложно стечение на обстоятелства както от обективен, така и от субективен характер.

Към първата група обстоятелства можем да отнесем:

* Общата криза в обществото, довела до значителен спад в интереса към образованието и отпадането му от държавните приоритети, както и оттеглянето на родителите от активно участие във възпитанието на собствените им деца, което на свой ред се отрази върху изграждането на техните мотивационни и поведенчески нагласи - да се учат да учат;

* Общата криза в самата образователна сфера, проявяваща се в увеличаване на абсолютния брой (8.2%) на неграмотните българи; намаляване на общия обем (от БВП) на средствата за образование; нарастване на броя на децата, които отпадат от или изобщо не попадат в училище; закриване на училища и детски градини, вещаещо обезлюдяване на цели райони; съкращаване на голям брой учители (36 хиляди за последните 10 години); силно влошаване на качеството на образованието - на ежегодните кандидатстудентски изпити над 40%, а за тази година половината от кандидатите, въпреки че имат отлични дипломи и оценки по изпитните предмети, по правило получават слаби оценки. На миналогодишните пробни матури пък общият успех на записалите се участници (с успех по съответните предмети над 5) не достигна и среден 3;

* Липса на политическа стратегия в образованието. Непосредствено преди парламентарните избори oт НДСВ заявиха, че са изработили визията си за образованието след среща с учителските синдикати. Позицията на синдикатите се превърна в позиция на управляващите. Синдикатите контролираха и контролират всичко - от назначаването на учители (поради липса на правила, по които да става това) до взимането на управленчески решения на най-високите

етажи на държавното управление. Чрез отделни технически лица и народни представители те контролират и дейността на комисията в НС. В резултат на срастването си с властта при необходимост синдикатите изпълняват и репресивни функции спрямо "неудобни" на системата лица;

* Заради честите структурни промени просветното министерство се оказа почти обезкръвено откъм добри специалисти. Новите лица, които попадаха в МОН след всяка смяна на властта, бяха повече парашутисти на съответната партийна номенклатура, отколкото експерти, а това затрудняваше тяхното обединяване в екип.

* Честата смяна на нормотворците направи почти невъзможно разработването на единна концепция, която да осигури единство,съгласуваност и последователност в изграждането на нормативната база на образованието. Работеше се самоцелно и на парче, в резултат на което тя вместо системен получи по-скоро мозаечен характер с многобройни противоречия и абсурди.

Взети в своята съвкупност тези обстоятелства съдържаха много опасности, достатъчни да затруднят всеки, а фактът, че към тях се прибавиха и обстоятелствата от субективен характер, им придаде допълнителен колорит.

След като Атанасов е бил подбран за поста министър по общия за НДСВ принцип, следва да заключим, че притежаването на качества на добър политик и заедно с това на добър експерт по въпросите на образованието е било въпрос на чиста случайност. Сега с достатъчна доза увереност можем да твърдим, че вече бившият министър не бе нито едното, нито другото. Атанасов нямаше изградена собствена визия за състоянието и перспективите на ръководения от него ресор, не притежаваше и необходимите качества на мениджър, което намери израз в неудачния подбор на екипа, лошото ръководство, липсата на контрол и най-вече в отвратителния психоклимат, наложен в

минстерството. С течение на времето този климат бе пренесен и в училищата.

Най-напред се започна с традиционните структурни промени, с които трябваше да се освободят места за номенклатурата на новоизлюпения тандем НДСВ-ДПС. Тъй като тя се формираше и продължава да се формира в ход, много от местата дълго време стояха свободни, други бяха заети от лица, които или не притежаваха необходимата квалификация, или се нуждаеха от време, за да навлязат в новата длъжност. Получи се управленски вакуум, който за дълго скова дейността на системата на всички равнища. Всеки бе оставен да се оправя сам. Правилото "като не знаещ какво да правиш, ще правиш това, което не трябва" стана норма. Нито едно от назначенията не бе след конкурс. Нямаше и критерии, по които да стане това. Професионализмът съзнателно бе принесен в жертва.

Още преди приключването на структурните промени министърът предприе първата си акция в национален мащаб - решаването на проблема за учебниците в средното образование. Очевидната му припряност бе двойно обусловена. Освен формален - приближаващото начало на учебната година, тя имаше и силен личностен привкус. Трябваше да се промени наредбата, и то по такъв начин, че в нея наред с вече утвърдените да се вместят и неговите (четири на брой) учебници. Не е трудно да се докаже, че в случая връх взе личният интерес. Нещата биха изглеждали много по-различно, ако въпросната наредба се разглеждаше като част от една по-обща национална стратегия за учебните пособия. Основният проблем, който стои за разрешаване в момента, е какъв тип учебници са необходими на средното училище през XXI в. На всички е известно, че прототипът на сегашния учебник е от ХVІІІ в., когато едни хора, които са минавали за просветени, са писали за други, които е трябвало да бъдат просвещавани. Когато учебник от подобен тип излезе в съвременните условия, той вече се оказва остарял във всяко отношение. Броят на учениците, които ползват интернет, нараства с всяка изминала минута и със своята информиранот те са в състояние да поставят в неудобно положение всеки учител, знаещ наизуст всичките учебници.

Препъникамък за министъра станаха и прословутите матури. Много се писа по този въпрос, но същността сякаш остана скрита, още повече че тя е пряко свързана с друга злободневна тема - тази за средния успех. Знае се, че до 24 септември 2002 г. задължителните матури бяха три и съответстваха на три основни измерения на човешката личност - нейната езикова, гражданска и професионална култура. В тази насока учителите предложиха в съчетание със средния успех от дипломата оценките от трите матури да станат балообразуващи при кандидатстване във висше училище, като оценката от профилиращия предмет се удвоява или утроява. В случаите с два приемни изпита учениците трябваше да имат право да се явяват на четвърта матура по желание. При договореност между представителите на висшите и средните училища за взаимно изгодни критерии за матурите този вариант би осигурил плавен преход между двете образователни степени. Сякаш напук на тази идея обаче МОН

предложи, а НС прие да отпадне гражданското образование и матурите да станат две. Оттук за министъра започна ходенето по мъките. Правният смисъл на промяната, настъпила на посочената по-горе дата, е в това, че тя ще влезе в сила за учениците, които ще бъдат в девети клас тази година. За по-горните класове остават в сила старите законови положения. Очертава се мрачна перспектива: делото във ВАС срещу учениците, което министърът загуби

без бой, неминуемо да бъде последвано от други и със същия резултат.

Когато се говори за матурите, не трябва да остане без внимание и въпросът за техния задължителен характер. С него трябваше да се сложи край на бележкарството, което неизбежно съпътства практиката на освобождаването от матура. Щеше да се повиши качеството на образованието. Отпадането на средния успех обаче неминуемо обезсмисля добрия замисъл и обрича посочените възможности на провал. Всеки учител знае, че средният успех е важен компонент в ценностната система на учениците и естествено осъзнава какво ще се получи с неговото отпадане. Дори добрите ученици с течение на времето в една или друга степен ще загубят интерес към всички, в това число и матурните предмети, ако те нямат отношение към постъпването им във висше училище. При липсата на заинтересуваност към даден предмет часовете по него могат да се превърнат в кошмар и за ученици, и за учители.

Изброяването на проблемите може да продължи до безкрайност. Но в края на краищата трябва да се попита само това: защо след изброеното Владимир Атанасов остава в Министерския съвет като съветник на премиера Сакскобургготски?

- - -

*Авторът е доктор по философия и зам.-председател на Национално движение "Учителите за своите права"