Нищо, което може да ни учуди, не се случи през седмицата. Но това са все неща, с които не можем да свикнем. Страната прилича на една огромна дъждовна унила улица. Това, което върна някаква усмивка, беше чуващото се навсякъде вчера "Върви, народе възродени". Но накъде? Единственото важно нещо си остава да спасим децата си и да им пожелаем да не остареят глупаво и безсмислено в една страна, която не знае накъде отива.

Разбира се, че има и светли работи в този живот. Да се надяваме, че те ще достигнат и до нас. А преди да почне кметският цирк, нека да си дочетем историята на ХХ век.

1960 - 1970

В Куба се появява човек с брада, който не е арменец, но може да говори 6 часа без прекъсване. Пурите са официално забранени. В Америка заблуден снайперист убива по погрешка президента Кенеди, защото го е помислил за северен елен. По-късно отново става злополука по време на лов. Този път по грешка е застрелян Мартин Лутър Кинг, когото са помислили за черна пантера. Американците отново не харесват, този път формата на очите на виетнамците. От своя страна Съветският съюз не харесва мекия напевен говор на чехите и праща филолози в Прага. За по-сигурно те пътуват с танкове и са облечени в еднакви дрехи. През цялото това десетилетие на тихо превъзпитание четири момчета от Ливърпул, които не са съгласни със света, в който живеят, се опитват да обяснят, че всичко, от което се нуждаем, е любов.

1970- 1980

Човечеството започва леко да полудява и се опитва да достигне до Господ, като построява Световния търговски център - най-високата сграда в света. По същото време някой се досеща, че петролът не е безкрайна величина и настъпва световна енергийна криза. Продавачите на велосипеди са доволни. Точно заради кризата всички искат да танцуват. Диско музиката залива света и планетата светва и угасва в ритмите на ДИСКО-то. Поради големия брой западни туристи, желаещи да посетят Източен Берлин, правителството издига стена, от което на германците очите не се дърпат, а се изкривяват в една и съща посока - на запад.

1980 - 1990

Краят на века се усеща поради многобройните глупости, които политиците вършат. В Съветския съюз всеки висш политик има право да управлява една година преди да умре от тежка болест. Самолетите отново служат за мишени, кой знае защо в тях пътуват и пътници. Ядосан от състезанието с него, големият шеф отгоре праща болестта СПИН, както и по-рано, той обяснява, че не е обикновен участник в десетобоя. Мирният съветски атом е изтърван. Оказва се, че не е толкова полезен, колкото са твърдели някои съветски учени.

1990 - 2000

След тежко боледуване комунизмът умира. В Европа неговият реквием изпява рок. Хората се забавляват. Някой пак се е сетил за Нострадамус и твърди, че 2000-та година всичко ще приключи. Америка този път не харесва арабите и започва да им праща хуманитарна помощ под формата на бомби. Всяка от които струва по 200 хиляди долара. В Югославия пък никой не харесва никого. Затова се бият, всеки срещу всеки. МТВ става по-популярна от съветската армия. Отново започва състезанието с големия шеф. Идва ред на голямото клониране. Кой знае защо вместо човек се появява овца. Опитите за клониране на овчар продължават. Европа се обединява и Бетовен отново е на мода. Все по-често се чува да звучи "Ода на радостта". Хората се раждат, любят се и умират, като не спират да се забавляват. ХХI век настъпва и от никъде не се появява астероид. А може би е толкова шумно и пъстро, че не можем да го чуем и видим. Голяма част от света се е скрил в интернет и там продължава да се забавлява. Чат ли сте?