Приятелите на България на Запад понякога едвам са в състояние да повярват на новините, пристигащи от София. Разбира се, междувременно всички са наясно, че ще са нужни вероятно десетилетия, докато бъде потушена опасността от комунистическата вирусна инфекция. И все пак на Запад са потресени, когато България, която иска да стане член на НАТО и на Европейския съюз, кажи-речи провокативно върши неща, които се свеждат до омаловажаването на комунистическата ера.

През 2001 г. бе издигнат огромен паметник на Тодор Живков в Правец, който бе открит с военни почести, сиреч полуофициално. Така се полагало, отвръщаха на критиците. Живков бил направил много добри неща за Правец и за България. По същия начин би могло да се каже, че Хитлер също има големи заслуги. Той е построил фантастични аутобани и е съкратил драстично броя на безработните. Но никъде, край никой аутобан, няма паметник на Хитлер. Няма и паметници на Хонекер. Никъде другаде в някогашните комунистически държави от Източна Европа след 1989 г. не са отдавани почести на бивш ръководител на комунистическа партия по такъв начин, както в България.

Нещата обаче не приключиха с този гаф. В България съществува един вид далтонизъм по отношение на червения цвят. Във всеки случай червеното не се смята за стоп-сигнал. Твърди се дори, че премиерът Симеон имал слабост към БСП. В Москва той отиде да види мумията на Ленин и след това заяви, че по този начин бил показал колко е независим. Затова пък Симеон така и не посети паметника на Централните софийски гробища, издигнат в чест на разстреляните на 1 февруари 1945 г. Сред покойниците са тримата регенти, които управляваха от името на непълнолетния Симеон и които намериха смъртта си вместо царя. Между тях беше и Кирил, братът на Борис ІІІ.

Чашата преля едва с оповестяването на плановете да се назначи Бриго Аспарухов за координатор на службите за сигурност. Намеренията на премиера бяха не само афронт за всички българи, които са страдали под управлението на комунистите, но и за страните от НАТО. Предвижданото издигане на Аспарухов става още по-непонятно, като се има предвид, че правителството в София отдавна би трябвало да знае каква ще бъде реакцията на Запада. От западна гледна точка е просто неразбираемо как може да се стигне до подобно погрешно решение.

Тъй като Симеон никога не обясни убедително защо е определил такава съмнителна личност като Бриго Аспарухов да заеме тази възлова длъжност, не е за чудене, че догадките неизбежно ще се множат. Дали по този начин се прави опит да се тегли дебела черта на комунистическото минало? Или пък в България се смятат за толкова ненаблюдавани, та могат да си позволяват всичко? Дали се преследва целта помирението между бившите комунисти и техните жертви да бъде постигнато чрез директиви отгоре? Това все още са най-безобидните предположения. Някои хора на Запад сигурно ще се запитат дали България изобщо ще може в дългосрочна перспектива да бъде полезен член на НАТО.

Много българи реагират на западната критика с известна доза раздразнение, като посочват, че страната е автономна и може да прави каквото си поиска. Трябвало да се държи сметка преди всичко за българските интереси. Това е вярно. Но и страните от НАТО и ЕС са автономни, и те могат да правят каквото си поискат. А и те имат своите интереси.