През това лято беше проведен конкурс за нови учебни комплекти във втори клас с предизвестен край: две богати частни акционерни дружества - “Просвета-София” и “Булвест 2000”, получиха почти всички одобрения. За поредна година новата наредба излезе с голямо закъснение и съдържаше доста недомислици. Същите некадърни чиновници, които я написаха, бяха забравили да инструктират учителите за провежданото класиране, както и да подпишат заповедите им за спиране от отпуск посред лято с цел участие в оценяването, а на бродещите из България издатели бяха подхвърлили разнообразни списъци с доста пообъркани адреси на училищата. Резултатът беше около 1500, т.е. 50% анулирани протоколи. Без свян от МОН накараха издателите да пръснат повече от 1 милион лева за тази абсурдна процедура, след което с лекота направиха десетки закононарушения, за да им се подиграят. Безочието продължи с едномесечно забавяне на писмата за отказ, за да не могат измамените издатели да започнат справедливи дела във ВАС.

Новоназначеният междувременно министър Игор Дамянов се появи в медиите на няколко пъти - винаги и задължително сам, без опоненти. Той не само не се извини на обществото за безотговорното потъпкване на закони, наредби и морално-етични норми от страна на МОН, но в самоуверен стил направи редица смайващи и будещи недоумение сред специалистите изказвания, които се чувствам длъжен да коментирам:

Проведена била една недобра процедура по недобър начин. И толкова по всичките безобразия около втори клас. Обаче забележете къде бил проблемът. Проблемът бил, че МОН работи с издателства?! Трябвало МОН да оценява и одобрява директно авторските колективи, след което да “придобива” правата на одобрените учебници и да се занимава с “лошите” издатели чак на етап отпечатване, като ги отсява по Закона за обществените поръчки. Това е подчертано болшевишка идея и тя не би могла да се осъществи.

Първо, как МОН ще “придобива” правата? Просто ще ги национализира поради факта, че е благоволило да даде одобрение? Или все пак ще ги купува от авторите? В случай че ще ги национализира, не е ли по-добре първо да върнем тоталитарното еднопартийно управление? В случай че ще ги купува, как точно ще се провежда пазарлъкът? Ами ако добрите автори искат повече, отколкото МОН дава? А какво мисли по този въпрос Министерството на финансите? А данъкоплатците?

Второ, МОН няма как да отсява издателствата по Закона за обществените поръчки по очевидната причина, че не МОН плаща учебниците, а родителите. Тогава как ще стане отсяването?

Трето, може би министър Дамянов не знае, но издателствата не са печатници. Те участват активно при създаването на учебници, което определено не е като саденето на домати. Експертите дават ценни съвети на авторите, снабдяват ги с актуална информация, поемат доста разходи, съвместно изготвят дизайна и подредбата, защото те зависят и от методиката.

В крайна сметка, дори тази абсурдна идея да се осъществи (в момента екип ентусиазирани експерти я разработва, понеже му е неудобно да каже на министъра, че е ялова), тя няма да доведе до нищо ново - щом законът внася строг ограничителен режим, ще се налага да се избира не по пазарен, а по административен принцип. При това положение ретроградни и подкупни чиновници пак ще получат доста възможности да манипулират процедурите. Необходими са съвсем други мерки: корекции в Закона за народната просвета, принципно нова кадрова политика в МОН и допускане на широко и решаващо участие на новообразувания Съюз на издателите на учебници и учебни помагала в България при писането на закони в парламента и наредби в министерството, свързани с издаване на учебно-помощна литература.

Исканото от всички издатели премахване от Закона за народната просвета на ограничението за 1-3 учебника по предмет министър Дамянов коментира още така: някак си некрасиво звучало учебниците да се одобряват по пазарен принцип. Все пак ставало дума за наука. Точно във връзка с думата наука издателите биха искали да му напомнят следното. Тази наука се прави в България с помощта на издателствата на научна и учебно-помощна литература. Те поддържат от 5 до 12 пъти по-ниски цени на тази литературата от Централна Европа и Америка. Те даряват безплатни книги на всички библиотеки и социално слаби ученици - не се е случвало да оставят неудовлетворени подобни писма. Издателствата се ръководят от интелигентни високообразовани хора с богат опит и някак некрасиво е МОН да ги разиграва по всякакви възможни начини, облагодетелствайки и толерирайки подбрани, по една случайност много богати и съвсем частни фирми.

Точно в областта на науката са недопустими каквито и да било грешки в процедурите. Ако министър Дамянов направи справка в ежедневната практика на Висшата атестационна комисия, лесно ще разбере, че процедура за хабилитиране се отменя дори при незначително дребно нарушение. Така е в науката, но не и в МОН. Точно в най-известните световни средища на науката се водят алтернативни лекции и студентите избират кой преподавател да слушат точно по пазарен принцип. В момента е XXI век и демократичните и пазарните принципи са в основата на свободния свят. А хората, които не харесват думичките пазар, конкуренция и частник, бих посъветвал да се преселят по избор в Куба или Северна Корея.

Други “интересни” идеи министър Дамянов разпространи в медиите още в мига на назначението си: 1. отменя матурите - нищо, че във всички напреднали страни те са утвърдена практика и че са регламентирани в Закона за народната просвета. Важното е да се харесаме на малолетните младежи, които още не са осъзнали истински нуждата от сериозно образование в живота си; 2. коренно ще променя системата на кандидатстване след 7 клас, понеже сегашната не била регламентирана в нито един закон, а училищата, претендиращи за елитни, станали стотици. Отново трябва да очакваме тестове по всички предмети. Доколкото ми е известно, МОН е дало на стотици училища правото да правят какви ли не профилирани паралелки, за които се кандидатства, и точно МОН може лесно да ограничи броя на тези училища. Форматът на изпита тук няма нищо общо. А колкото до тестовете по всички предмети - само преди 4 години един друг “виден” министър на образованието вече се опита да ги въведе, пръскайки огромно количество парични средства, включително и за създаване на тестов център. Резултатът беше плачевен поради редица причини и национални особености и тестовете безславно отпаднаха. Най-добре МОН просто да внесе проект за необходимото регламентиране на изпитите в Народното събрание, без отново да прави революции. Практиката е показала, че най-удачен би бил следният изпит: задачи по математика, есе по произволна или литературна тема и тест по български език с централно подаване на документи и класиране.

И накрая бих желал да напомня на управляващата образованието администрация, че нейната функция е да администрира, а не да променя всичко в сектора. Редно е министър-председателят и Комисията по образование в Народното събрание да обърнат внимание какво става в МОН. В офисите на Европейската комисия по образование и на Световната банка вече са сериозно озадачени. Определено считам, че когато се предприемат стратегически промени в образованието и науката, е редно те да се обсъждат и решават от разширен обществен научен съвет от доказани капацитети, а не от чиновници, които се сменят на всеки 2-3 години.

- - -

*Авторът е председател на Съюза на издателите на учебници и учебни помагала в България