Не стига че Министерството на образованието и науката (МОН) още не може да се оправи в бъркотията около матурите, ами сега излязоха наяве и последствията от други законотворчески недомислици на управляващото мнозинство. В края на сесията на Народното събрание през юли 2002 г. бяха приети изменения и допълнения към Закона за физическото възпитание и спорта, някои от които влязоха в рязко противоречие с идеите на Закона за висшето образование. Днес в академичните среди се питат редно ли е депутатското спортно лоби да налага не по-малко от 240 задължителни (!) учебни часа за физическо възпитание и спорт на бъдещите бакалаври от висшите училища или 180 часа за възпитаниците на колежите. То бива грижа за здравословното физическо състояние на студентската младеж, ама чак пък толкова… Тази числова добавка е приета малко преди депутатската ваканция и затова последствията от нея май са останали незабелязани за прогласувалите я "спортни фенове".

В закона за физическото възпитание и спорта са правени многократни изменения, допълнения и поправки от 1996 г. (годината на неговото приемане), та до миналата. В един от ремонтите се намесва дори Конституционният съд! Никой, разбира се, не оспорва чл.25 ал.1 от закона, че "физическото възпитание и спорта във висшите училища са неразделна част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания". Академичната автономия е тази, която дава право на висшите училища да определят с колко часа и какви да бъдат спортните занимания на студентите. Така, както определят кои учебни предмети с колко часа ще формират квалификацията на бъдещите бакалаври, стига да се вместват в държавните образователни изисквания за общия брой часове. И точка! Само че депутатското спортно лоби нехае за академичната автономия, залегнала в Закона за висшето образование.

И след цитирания по-горе чл.25 ал.1 на спор(т)ния закон вместо точка поставя запетайка, разпореждайки се колко точно трябва да бъдат часовете за физкултурата. Университетските преподавателите по тази дисциплина реагират бодро с физкулт-ура!, защото тя им осигурява необходимата учебна заетост за получаване на работната заплата. Колегите им пък се чудят как да вместят в учебния план на факултета четирите часа за спорт седмично в продължение на две учебни години, след като рамката на държавните изисквания е тясна и за основните дисциплини, необходими за професионалното овладяване на дадена наука. Да фиксираш със закон броя на часовете за една учебна дисциплина ни връща към времето, когато хорариумът на така наречените идеологически учебни дисциплини беше закован в учебните планове и никое академично ръководство не можеше да го "пипне", нито да пита например защо българският студент физик трябва да изучава история на КПСС. Тогава поне към часовете за спорт бяха включени и занимания с шахмат, които не увеличаваха мускулната маса, но развиваха комбинативния усет и аналитична предвидливост у прегърбените над шахматната дъска студенти. И ако днес на студентите бъдат предоставени по-богати възможности за незадължителни, а факултативни спортни занимания, всеки студент би постигнал стимулирания от закона здравословен ефект по лично желан начин, а не чрез задължителни часове, които трудно би вместил в седмичната си програма.

Време е да се разбере, че грижата за младите хора не означава да ги задължим да спортуват или правят едно и друго за тяхно благо, а да им създадем условия за спорт и наука, при които изборът да бъде техен. Дано тогава и законодателят да почувства на кои разпоредби в кой закон им е мястото и престане да действа на принципа "лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната".