18-ти брюмер* на Арнолд Шварценегер
Няколко други европейски правителства се намират в същото състояние на непопулярност кратко време след като бяха избрани. Извън Европа това е валидно дори за наскоро встъпилия в длъжност бразилски президент Луис Игнасио Лула да Силва, да не говорим за мексиканския президент Висенте Фокс и за южнокорейския президент Хо Му Хен, който предложи да се проведе референдум, за да си запази топящата се популярност.
Излиза, че изборният успех в наши дни е доста преходен. Трябва ли в такъв случай във всяка страна да се изработи процедура за отзоваване на правителствата, за да се поддържа легитимността им?
Категорично не. Демокрацията по думите на философа Карл Попър е възможността да се отстраняват хората във властта без насилие. В този смисъл тя е действие на принципа проба и грешка. На лидерите обаче трябва да бъде дадена възможност да управляват. Тоест да правят грешки, да се учат от тях и да ги поправят, докато решенията им не накърняват същината на демократичния ред. Методът "проба и грешка" включва вероятността да сгрешим, преди да опитаме отново.
Първата грешка на калифорнийските избиратели може да бъде наречена "обаянието на непосредствено близкото" и не е особено изненадваща за един щат, където незабавният успех е основна ценност. Понякога обаче в постмодерните демокрации по света желанието за бързина и непосредственост е подвеждащо.
В наше време демокрацията е възприела поп културата на бързо сменящите се мании. Днешната истерично аплодирана поп група утре бива забравена и винаги има някоя, която да я замени. В политиката това може да бъде опасно, защото окуражава вземането на решения - без значение колко важни - въз основа на преобладаващите в момента течения в общественото мнение. Призивът за референдуми едновременно отразява и подклажда тази тенденция.
Референдумите в повечето случаи са изстрели на сляпо. Швейцария с бавното си темпо и пространните политически дебати преди провеждането на вотовете може би е изключение. По правило обаче референдумите измерват популярността на политическите лидери в конкретния момент независимо от обекта на гласуване. Ако и когато Великобритания гласува за присъединяване към еврозоната, резултатът най-вероятно ще ни каже какво мислят гласоподавателите за Тони Блеър и Европейския съюз, но няма да хвърли много светлина върху мнението им за общата валута.
И така, аргументите в полза на представителното правителство остават силни. Демокрацията е управление чрез дебат, чрез вземане на важни решения след задълбочено разискване от типа, който - поне в големите държави - се провежда в парламента от избраните народни представители. Понякога парламентите се опитват да работят бързо и вероятно би трябвало да го правят, но по правило те отделят достатъчно време да изследват в пълнота въпросите на дневен ред. В парламентите - оттам и името им - се говори, преди да се стигне до някакво заключение.
Да вземем например Германия, където някои лидери на християндемократическата опозиция копнеят да свалят правителството на Шрьодер. Очевидно е, че предложените от кабинета и частично одобрени реформи са непопулярни и че сега - година след преизбирането си - коалицията на социалдемократите и зелените не би имала шанс пред изборните урни.
Кой обаче знае какво ще мисли електоратът след три години, в края на мандата на сегашното правителство? По времето на следващите редовни парламентарни избори може да се окаже, че няма реална алтернатива на Шрьодеровата политика и може дори да стане така, че предсказаните благотворни ефекти от болезнените реформи да са се проявили.
Управлението се нуждае от време, за да вземе и приложи непопулярните решения точно както и популярните. Самите лидери се нуждаят от здрави нерви, за да преведат често предпазливите парламентарни мнозинства през спадовете на популярността. Поради тази причина те трябва да предприемат най-суровите си ходове през първата година от управлението и да смекчат натиска с наближаването на следващите избори. Партньорството на премиера Тони Блеър и канцлера Гордън Браун във Великобритания е добър пример в тази посока. Лидерите, които никога не рискуват популярността си, не са достойни за позицията, която заемат.
Калифория представлява лош пример и калифорнийците вероятно ще платят висока цена за него. Те може и да се отърват по-леко, отколкото Франция преди столетие и половина, когато обществото поиска на почти истеричен референдум Луи Наполеон да се превърне в Наполеон ІІІ. Този вот беше последният, който французите упражниха да края на Втората империя. Калифорнийците, разбира се, няма да бъдат дотолкова потиснати, но тяхната сегашна заслепеност може да стане причина за установяване на една самонадеяна и безотговорна форма на държавно управление.
Демокрацията обаче налага граници за времето, с което овластените разполагат, за да упражняват властта си без предизвикателства. Една ефективна демокрация трябва да им даде достатъчно време да спечелят подкрепата на хората, избрани да създават закони и да изпълнят програмата си. Тези два императива са по същество противоречиви, но балансът между тях е все още най-доброто постижения на представителната, парламентарна демокрация. Всичко друго е точно толкова неизменно, колкото тазседмичният топ 10 за най-слушаните песни.
- - -
*Брюмер: един от месеците на революционния френски календар. На 18 брюмер Година VІІІ (9 ноември 1799 г.) Наполеон Бонапарт поема еднолично властта след държавен преврат. В заглавието на статията Дарендорф прави препратка към пространен памфлет на Карл Маркс, озаглавен "18-ти брюмер на Луи Наполеон", в който се разглеждат събитията във Франция през 1848-1851 г.
- - -
**Ралф Дарендорф е бивш ректор на London School of Economics и бивш директор на колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд. Член е на британската Камара на лордовете.
Copyright: Project Syndicate 2003.