Сред ликуващите в центъра на Тбилиси грузинци вчера се появи изписан на сръбски лозунг "Gotov Je!" - същият, с който студентското движение "Отпор" излезе на улиците, за да свали Слободан Милошевич след скандални президентските избори. Присъствието на този неслучаен призив от съвсем друго време и място, съвпадението, че американският посланик Ричард Майлс има богат опит от мисията си в Белград, многодневните улични протести, битката за парламента обясняват защо наблюдателите прогнозираха, че по-скоро ще се повтори Белград от 2000 г. Грузинската "розова" революция, както побързаха да я кръстят нейните лидери и световните медии, наистина прилича донякъде на събитията в Централна Европа от 1989. Но приликите са само на повърхността.

Защото безкръвното отстраняване на Едуард Шеварднадзе е резултат на директен сблъсък на американските и руските интереси и на системни усилия на Запада да изгради и финансира в Кавказ мрежа от демократични неправителствени организации с цел постепенното откъсване на района от руската орбита. Тепърва ще се анализира в подробности дали се случва точно това и защо трябваше да се започне от Грузия, оглавявана дълги години от човек, смятан в САЩ и Европа за съюзник и един от авторите на края на Студената война. Първото логично обяснение обаче идва от един бегъл поглед на картата - Грузия е единствената алтернативна на Русия и Иран държава за пренос на петрол и газ от Централна Азия към Черно море, Европа и света. Освен това, ако тук се направи пробив, резултатът може да има политическо влияние по цялата верига авторитарни режими от съседен Азербайджан до Узбекистан и Казахстан.

Запазването на Шеварднадзе е твърде нисък залог и при съпоставяне с глобалния план на Вашингтон да се умножават приятелски настроени демокрации в райони като Близкия изток. "Как ще прокарваме демокрация в арабския свят, ако не можем да се справим дори в малка, християнска, проамериканска държава, където похарчихме толкова много пари през последното десетилетие", пита в понеделник Зейно Баран, специалист за Грузия в консервативния "Никсън център" във Вашингтон. През последните 10 години САЩ са отпуснали за страната помощ от 1 млрд. долара - по показателя на глава от населението това е повече от която и да било страна в света с изключение на Израел. В програма за 300 млн. долара Пентагонът обучава и екипира грузинските военни за антитерористични операции. В началото на ноември в Щутгарт е обсъждано разполагане на американски войски за охрана на петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан.

Точно съдбата на този проект за милиарди долари, а не "пионката" Шеварднадзе, е голямата фигура на кавказката геополитическа шахматна дъска. През последните три години президентът изостави реформите и започна да се сближава с Русия. През лятото бе подписан таен 25-годишен договор с "Газпром" за доставка на синьо гориво. После американската корпорация AES бе принудена да напусне Грузия, като прехвърли почти на безценица енергийните си обекти на руския държавен монопол РАО ЕЭС (по същото време Москва пое контрола и на около 70% от енергетиката на съседна Армения). В допълнение в Грузия има две руски бази и мироопазващ контингент в Абхазия, в Тбилиси е щабът на групата руски войски в Закавказието, в републиката има около три хиляди руски войници и 400 бронирани машини. В съседна Армения също има база с 5 хиляди войници, 74 танка, 170 бронирани машини, 85 оръдия, ескадрили Миг-23 и Миг-29, противоракетни системи С-300. Те трябва да останат там в следващите 25 години.

Светкавичната реакция на Вашингтон след разрива с AES бе да изпрати в Тбилиси специалния президентски съветник Стивън Ман с предупреждение Грузия да не предприема нищо, което да поставя под въпрос енергийния коридор Изток-Запад. Последваха го сенаторът Джон Маккейн и бившият началник-щаб на американската армия ген. Джон Шаликашвили, а накрая и бившият държавен секретар и личен приятел на Шеварднадзе Джеймс Бейкър със "съвет" да организира свободни и честни избори.

Показателно е и че Кремъл изстреля към Тбилиси лично Игор Иванов - не толкова да спасява Шеварднадзе, колкото да установи връзки с опозицията. Чрез "пожарната" си акция Русия показа, че не иска и да създава опасен прецедент Грузия да се разпадне и изчезне, защото никога досега не е имало преначертаване на междудържавните граници в бившия СССР. С територия доста по-малка от България тя всъщност е разкъсана на четири части (Абхазия, Аджария, Южна Осетия и централна част), от които Тбилиси реално контролира само последната, руската армия още е там и участваше по някакъв начин във всички по-големи вътрешни кризи, част от населението в Абхазия дори има руски паспорти. Шеварднадзе никога не можеше да разчита на армията или администрацията, а само балансираше чрез сложна схема от сделки с представителите на различни групи и кланове, които впрочем не са изчезнали в неделната вечер, а са все още там с реалните си икономически интереси, и ако не бъде намерен нов компромис, част от тях все още са готови на гражданска война.

Накрая Шеварднадзе заприлича на трагичния крал Лир, предаден от най-верните му, но най-вероятно те не са действали автономно. Според публикация във вчерашния брой на в "Уолстрийт джърнъл" - която си заслужава да бъде цитирана малко по-обширно - зад промяната стои мрежа от неправителствени организации, отгледали класа от млади отворени към света интелектуалци, жадуващи прозападни реформи. Най-известен сред тях е Институтът за свобода, финансиран отчасти от Фондация "Юрейша" (т.е. от подкрепящата я американска правителствена агенция USAID), отчасти от "Отворено общество" на Джордж Сорос и сочена днес като основната машина за сваляне на Шеварднадзе. Тя се ръководи от 30-годишния Леван Рамишвили и 31-годишния му заместник Гига Бокерия, които от привърженици на президента в началото на 90-те се превърнаха в най-големите му противници. Сред заслугите им е обявяването през 1997 г. за "мъж на годината" на Саакашвили (това на практика е стартът на политическата му кариера), техният институт стои зад радикалната съдебна реформа, проведена от него като правосъден министър. С дискретната помощ на американското посолство са изготвени квалификационни тестове за съдии (всъщност написани от АВА - Асоциацията на юристите в САЩ), на които почти 90% от "съветските" възпитаници се провалят и са уволнени. Негови сътрудници и "възпитаници" заемат места в практически всички разклонения на администрацията, в парламентарните комисии, в ключовите министерства на финансите, земеделието и енергетиката, сътрудничат си с местните власти. През 1999 г. хора на института пишат предизборната програма на политическия блок, близък с Шеварднадзе, а година по-късно съставят президентския предизборен манифест на държавния глава. В същото време през 1999 г. те работят за парламентарната кампания на Саакашвили с идея да покажат на бившите комунисти, че е време да напуснат политическата сцена. Миналата година институтът се опитва да разговаря с властите за граждански контрол над полицията и съставяне на нови избирателни списъци, но заради протакане се оттегля през февруари и започва да подготвя революция. Същия месец с помощта на "Отворено общество" Бокерия прави обиколка в Сърбия, за да проучи как "Отпор" е свалило Милошевич след само 11 дни уличен натиск. През лятото на тази година делегация на "Отпор" посещава тихомълком Грузия за тридневни курсове, на които обучава хиляда студенти от цялата страна. Отново главен координатор е Институтът за свобода, ражда се движение под името "Кмара!" ("Достатъчно!", което и съвсем близко по смисъл до сръбското Gotov Je!), то приема за свой знак същия свит юмрук като на "Отпор", за няколко месеца членовете му достигат 5000. "Обучиха ни, казаха ни как да се държим при арест, как да набираме хора, как да обръщаме всичко на майтап", обяснява 21-годишният Георгий Канделаки.

Никой обаче не е очаквал, че толкова много обикновени хора ще излязат на улицата и че точно така ще падне от власт политик, който по стандартите на района е по-скоро защитник на демокрацията. САЩ бързо признаха легитимността на новата власт. Но дали това ще направи лидерът на Аджария Аслан Абашидзе, който изпрати хиляди контрадемонстранти, в защита на парламента в Тбилиси, а вчера обяви извънредно положение. Впрочем Аджария е районът с най-скандални изборни нарушения - на практика се оказа, че всеки записан в избирателните списъци е пуснал 1.2 гласа за партията на Абашидзе. Руски анализатори предупредиха вчера, че Грузия е класически случай на "несъстояла се държава" и кризата там може да се повтори в Украйна например, където има много по-силна и организирана опозиция. Според тях на практика бившите съветски републики са изчерпали потенциала си за преход и у всяка от тях може да се стигне до експлозия с разпад на демокрацията и държавността.

Грузинците имаха пълно основание да ликуват в неделната вечер, но е добре да се помни, че това е страна на велики поети, но и на прочути политически чудовища.