При положение че СПИН убива по един човек на всеки 15 секунди, безмилостно ясно е, че това заболяване не е просто един нов здравословен проблем. СПИН засяга самата сърцевина на икономическото и човешкото развитие и изисква целият свят да се мобилизира, за да забави скоростта на разпространението му, да лекува болните и да се грижи за умиращите с почтеност и достойнство.

Последните данни на UNAIDS показват, че СПИН вече не може да се определя като основно африкански проблем. Болестта продължава неумолимия си марш през страните и континентите и наистина се превръща в глобално заболяване с най-бързо нарастваща скорост на разпространение в Източна Европа и Централна Азия. Китай, Индия и Индонезия почти не отстъпват по този показател и заплашват с експлозия на СПИН, която може далеч да надмине сегашните цифри.

При разпространението си болестта поразява все повече жени и това е добре позната тенденция. В момента в Африка те са 60% от вирусоносителите и това причинява сериозни проблеми за социалното и икономическото развитие. При положение че жените са основният източник на грижи и поддържане на домакинството, боледуването им води до колапс на семействата и приходите от домакинството.

Вече започва да личи как тези дълбоки демографски промени раздират самата тъкан на обществата. Да вземем например грижите за милионите сираци, останали след като СПИН е погубил роднините им. В Африка има 14 млн. деца без родители, засегнати от болестта. Но най-обезпокоителен ефект СПИН ще окаже върху възможностите на държавата и частния сектор да осигуряват услуги. А това няма как да не предизвика сривове в общественото развитие.

Въпреки тези тревожни тенденции има ясни сигнали, че глобалният отговор на СПИН навлиза в нова фаза от възможности под влияние на политическата воля, практиката, която е показала кои начини на борба са на резултатни и нарасналите ресурси за борба с епидемиите.

На първо място политическият импулс за борба със СПИН вече е друг. Днес, когато световните лидери се срещат, болестта е една от точките в дневния им ред (това забелязахме и при неотдавнашната среща в Лондон между премиера Тони Блеър и президента Джордж Буш). Заради инвестирането на значителен политически и икономически капитал в глобалната борба срещу СПИН, ролята на Америка е особено важна. И все пак много правителства и международни институции продължават да не вземат СПИН на сериозно.

На второ място се натрупват все повече доказателства, че можем да поставим епидемията под контрол. На всички континенти ставаме свидетели на все повече и повече примери за успешно предпазване от заболяване. С падането на цените на антиретровирусните медикаменти възможностите за ефективно лекуване на СПИН вече са реална възможност и дават стимул на все повече национални и международни инициативи. Да вземем например кампанията "Три до пет", която Световната здравна организация започна през септември заедно с UNAIDS: нейната задача е да предостави антиретровирусно лечение на 3 милиона души до 2005 г.

На трето място донорите и развиващите се страни отделят все повече ресурси за борба със СПИН - така беше създаден Световният фонд за борба със СПИН, туберкулозата и маларията. В добавка новаторските многостранни СПИН програми на Световната банка отвориха път на нови механизми за подкрепа на борбата на местните власти и неправителствените групи срещу СПИН. Това се забелязва най-вече в Африка и в Карибския басейн. През последните 5 години Световната банка е предоставила 1.5 млрд. долара в грантове, заеми и кредити за борба срещу СПИН и повечето от тях са под формата на грантове за Централна Африка. Някои хора биха се изненадали например да узнаят, че повече от 1000 общностни групи в Кения и 3000 села в Етиопия получават подкрепата на Световната банка по линия на тази програма. Този напредък би трябвало да послужи като сигнал на донорите да използват такъв вид механизми.

Светът научи много за това как да се бори със СПИН през последните 20 години. Някои развиващи се страни демонстрираха истински успех в отговора си на епидемията. Това личи най-вече при предотвратяването на заразяването сред младите хора. Ние познаваме успехите на Уганда, Сенегал, Бразилия, Камбоджа и Тайланд, но в Източна Африка също вече нараства броят на градове като Кигали и Адис Абеба, където виждаме намаляване на заразяванията сред младите хора като резултат от превенционните усилия. Тези успехи обаче трябва да бъдат поддържани и продължени, за да бъде борбата със СПИН наистина ефективна.

Както при всеки проблем, лидерството е ключов фактор. Никакви пари не могат да заместят храброто водачество на което и да е ниво. Тук не става дума само за управлението на държавите. Успехът идва от последователните и мащабни подходи за превенция и смекчаването на проявите на болестта. Голяма част от тези усилия трябва да бъде посветена на премахването на петното на позора и дискриминацията, което прекалено често тегне върху хората, живеещи със СПИН и им пречи да се възползват от превенциите и грижите.

По отношение на СПИН трябва да стане напълно ясно, че ние или трябва да действаме сега, или да плащаме впоследствие. Африка научи урока си по трудния начин. Отричането и неграмотността не могат да върнат назад разпространението на епидемията. Това е урок, който сега и страните от Азия и Източна Европа трябва да научат.

Най-важното от всичко обаче е общностите, семействата и индивидите да пренапишат правилата за това как да подхождаме към чувствителните точки в сърцето на епидемията - секса, изневярата, хомосексуалността, изнасилването, използването на наркотици и отношението на мъжете и жените един към друг. Всяка общност трябва да намери свой начин за справяне с тези реалности. На много места по света това вече се случва с окуражаващи резултати. Това обаче, което все още е изключение, трябва да стане обичайно. Нищо не разпространява СПИН по-бързо от мълчанието.

*Питър Пайът е изпълнителен директор на UNAIDS и заместник генерален секретар на ООН. Джеймс Улфенсън е президент на World Bank Group и съосновател на UNAIDS.

--------------

Понеделник, 1 декември, е световен ден за борба със СПИН. Текстът е предоставен специално на в. "Дневник" от Световната банка, която в партньорство с други организации работи срещу разпространението на тази глобална епидемия.

Питър Пайът е изпълнителен директор на Програма на Обединените нации за борба със СПИН (UNAIDS) и заместник главен секретар на ООН от 12 декември 1994 г. Преди да се присъедини към UNAIDS, е заемал позицията кодиректор на Глобалната програма за борба със СПИН на Световната здравна организация. Преди това, от 1980 до 1992 г., е бил професор по микробиология и е оглавявал отдела за борба с инфекциозните заболявания в Института за тропически болести в Антверпен, Белгия.

Джеймс Улфенсън е деветият президент на Световната банка от 1946 г. насам. На 27 септември 1999 г. единодушно беше преизбран за втори мандат и стана третият президент в историята на Световната банка, който е прослужил два мандата на този пост. С избора си на президентския пост Улфенсън постави като основен акцент в дейността на банката намаляването на бедността в глобален мащаб и постигането на целите, заложени в програмата на Обединените нации за новото хилядолетие.