В словото си за 125-годишния юбилей на Народната библиотека тези дни премиерът направил една глупост, която после обяснил като лапсус. Побратимил баща и син Славейкови и почти ги изкарал свои връстници. Добре, че се е удържал навреме да не разкаже спомен как са си играли като деца с двамата братя в зимната градина на двореца. По-късното обяснение, че това е грешка на езика (lapsus linguae) е също доста неточно. А ако приемем, че словото е предварително написано от друг "знаещ", то сгрешилите стават поне двама, лапсусът се разраства и така може да се стигне до нов прочит на литературната ни история. И то в Народната библиотека, сред куп професори, библиотекари, читатели най-сетне. Не се е чуло да е имало дюдюкане, изпусната въздишка или поне смутен смях.

Голяма работа, ще каже нефилологически настроеният читател, хората се избиват, вие сте седнали за сгрешените Славейковци да жалите, при това отдавна покойници. С други думи, това да му е лапсусът на премиера. Съгласявам се, че не е само това. Но "грешката на езика" тук е и грешка на грамотността, на общото знание, грешка на мисълта. Казано на популярния вече компютърно-политически език - бъг в софтуера или лош чип в харддиска. А тези проблеми винаги водят след себе си други.

Очевидно е, че голяма част от политическия елит у нас, наред с чиновниците, съчиняващи речи, не са си губили времето да четат в Народната библиотека (пък и тя си е за народа). Проблемът е друг. Този елит 14 години продължава да гледа на културата като на не много ясен паметник от минало величие, а не като на нещо, случващо се тук и сега. Да я мисли като "Казанлъшка гробница", в която можеш да заведеш чужд министър или посланик веднъж в годината и после да я консервираш до следващото посещение. Да снизхожда към нея като на юбилей и в измъченото си слово да прави абсурдни абракадабри, съчетавайки несъчетаемото. Да се натруфи с нея като с Панагюрско златно съкровище, да се бие по гърдите в чужбина и да извежда по много сложна генеалогия как траките са нашите преки баби и дядовци. Да пише "сбогом" със "з", да пее "Зайченцето бяло" в Москва и да раздава "Стара планина" на хора със съмнителни достойнства. С една дума, културата се оказва нещо като древен декор, в който винаги можеш да снимаш по един "Хан Аспарух", когато се наложи, за самочувствие и имидж. В останалото време обаче е доста нерентабилно предприятие, нито е яхта, нито е "Булгартабак", да се вземе нещо като комисиона, да се договори, да се обещае. Изобщо калпав бизнес с прекалено бавна възвращаемост.

От друга страна, все по-рядко някой вече в гилдиите смее да протестира, за да не му отнемат и малкото, с което се е сподобил. Или просто сме изгубили смисъла. Бездарие и безхаберие. Ето две думи, които са подходящи за грешка на езика. А нашият общ лапсус е по-друг и по-голям. Вече не е сигурно дали е само политически. Лапсус като лакмус.