Ако не бяха жалки, нещата в Българската национална телевизия щяха да бъдат смешни. Разшумя се за 2 договора, и двата парафирани от сегашния директор на националната електронна медия Кирил Гоцев, той не отрича, че е сложил подписа си и под двата документа, но заявява, че върху единия - този с “Пиеро 97”, е извършил това под натиск. Медийните надзорници са объркани, в паника са, доколкото за действията на Кирил Гоцев и те не са без вина, оставяйки държавната телевизия в ръцете на човек, комуто - може да се каже - въобще не му пука за нея (и затова там командва Кеворк Кеворкян). Сега му искат оставката, проверяват шанса да се назначи и.д. началник на БНТ, а правните им консултанти гледат под лупа сключения договор за ексклузивни права върху рекламното време на националната медия с другия герой в скандала - руската фирма “Видео интернешънъл”. Юристите обаче не са на единно мнение: според едните има нарушения на медийния закон в подписаното споразумение, но според другите няма нищо нередно, защото било подписано по правилата на Търговския закон. Кашата е пълна, всички се опариха - Красимир Гергов ще търси правата си в съда, Кирил Гоцев удобно се разболя и се опитва да предизвика обществено съчувствие с твърдения, че заплашват живота му, а руснаците са като в небрано лозе и се чудят все пак имат ли договор с БНТ или нямат. В СЕМ са в шаш, мятат се като риба на сухо, валят някакви предложения оттам, но те или са неприложими, или пък регулаторите нямат (обща) воля да ги приведат в действие. Е, това ако не е разпад и пълна липса на правила - няма какво друго да се нарече така. БНТ стигна дъното на своето падение, а заедно с нея са повлечени - щат, не щат - и другите играчи в тв полето. Пълен блокаж: националната телевизия вече спокойно може да я препарираме и да я показваме като музеен експонат: “Ето, уважаеми гости, имаше едно време един Канал 1, ама той скоропостижно се спомина.”

Как се достигна до тази галимация? Какво се случи, за да пропадне БНТ в такава ситуация, от която като че ли няма изход? И дори хората на “Сан Стефано” 29 сякаш имат чувството, че нещата са опрели до кокал, че вече нищо не може да се поправи: вижте програмата на БНТ - тя си върви някак по инерция, нещо там мърда на екрана, но мърда като мъртва жаба, когато мине през нея галванически ток. Няма вътрешен импулс, а само отчаян жест с ръка - ден да мине, друг да дойде.

Но нека да бъдем справедливи - сегашното състояние на уж обществената телевизия е логичният край на цялото нейно развитие от 1990 досега. Само че с една изключителна важна качествена разлика - колапсът днес е на икономическа основа, но е предизвикан от множеството политически колапси, сполетели БНТ. Той е логическото продължение на неуспеха на държавната телевизия да се превърне в обществена. И за това вина имат всички нейни директори след 1989 г.; вината им обаче е доста по-малка от тая на политическите сили, стоящи зад тях. По аналогия: както партиите трупаха и печелеха политически символен капитал благодарение на експлоатацията на националната телевизия, така днес настоящият й шеф печели за себе си. Като разликата не е кой знае колко голяма - парите навсякъде по света са власт, но тук и властта е пари.

Всъщност Кирил Гоцев - това в рамките на шегата - се впусна на практика да изпълни препоръката на доц. Георги Лозанов, която той даде на форума на Българската медийна коалиция в Банско през 2003 г. - БНТ да бъде приватизирана, след като пропаднаха надеждите да се превърне в истинска обществена медия. Е, друг въпрос е, че тази приватизация стана не малко, а много, твърде много под масата.

Скандалите на “Сан Стефано” 29 сочат еднозначно - България в лицето на своите политици, в лицето на своите медийни регулатори, в лицето на своите тв журналисти, в лицето на своите медийни експерти и най-накрая в лицето на своите медийни началници се провали в желанието си да има обществена телевизия - телевизия, която както Би Би Си притежава таланта си и е в състояние да оформя независима от правителствените разпоредби и очаквания медийна политика - подчинена на истината, не на слугинажа. И това е така не от вчера или от днес, а още от времето, когато проф. Хачо Бояджиев - един адепт на телевизията като шоу, не като алтернативна на властта публичност, ликвидира Ефир 2. И ако продължим абсурда до неговия предел, то действията на Кирил Гоцев могат да се видят през призмата и на това неосъществено желание за независимост - след като не може БНТ в своята цялост да се еманципира от политическо влияние, то нека в персоната на своя директор тя се еманципира поне икономически.

Това е знак - обществената телевизия абдикира изцяло от своите (по презумпция) обществени задължения, за да се трансформира в най-елементарно икономическо предприятие, където важат правилата на капиталистическата печалба, не на социалната отговорност. И съвсем не случайно юристите на СЕМ спорят по въпроса нарушен или не е законът при подписването на договора с “Видео интеренешънъл”: след като БНТ плува в публичното пространство като търговски, а не като медиен субект, подобно колебание е напълно в реда на нещата. Да сте чули например от кабинетите на “Сан Стефано” 29 да се оплакват от партийно въздействие, както например беше по времето на Виденов с прословутите обаждания на Райдовски? Нищо подобно, ако имаше жалби оттам, те бяха единствено и само заради bTV, която - забележете! - била окупирала рекламния пазар. Бюджетна организация хленчи и ридае за пазара на реклама! Все едно Националният център на книгата да се жали, че и други издателства пускат на пазара книги от български автори и така му подбиват печалбата.

Действията на Кирил Гоцев са симптом - БНТ се спомина като обществена медия, превърна се в търговско предприятие. И оттук насетне скандали като този с договора на “Видео интеренешънъл” ще стават все по-чести по простата причина, че в България и правилата за търговия не са достатъчно твърдо регламентирани, да не говорим за коректно спазвани. Настоящият директор заби последния пирон в ковчега на националната телевизия, който всички преди него усърдно сковаваха. На зрителя не му остава нищо друго, освен да се присъедини към погребалната процесия. Само че и самият той не знае трябва ли да плаче за скъпата покойница, или пък - както всички онези, вкарали я в гроба, да се хване на шутовското им хоро в прощален танц над тленните й останки.

- - -

*Авторът е медиен наблюдател на в. “Култура"