Победителят след 14-ата конференция на СДС е Симеон Сакскобургготски. Новото-старо ръководство на СДС не успя да постигне нещо повече от собственото си оцеляване. Играха за “хикс”, както казват тотаджиите, и не загубиха. Но ако Надежда Михайлова спечели тактически, стратегическият дивидент отиде при Царя.

През изминалите няколко седмици политици, коментатори, анализатори и всички останали от клуба на знаещите се надпреварваха да обясняват, че конфликтът в СДС е персонален, а не политически. Вярно е, че засега не можем да очертаем политически разлики между СДС и евентуалната Костова партия - партията още я няма, не сме видели и програмата й. Ако новата формация наистина активира гражданите, чувстващи се непредставени в днешната политическа конфигурация, то това може тотално да обърка сметките и пасиансите. Но засега всичко е в сферата на бъдещето. Нещо фундаментално важно обаче вече се случи със СДС, и то именно в сферата на политическото. Съсредоточаването върху двубоя Иван Костов-Надежда Михайлова е на път да отклони вниманието от един неоспоримо по-съществен факт - СДС ревизира тригодишната си опозиционна политика и официално развърза ръцете на Надежда Михайлова да прави коалиции както и с когото сметне за добре. Да се чуди сега мало и голямо защо въобще СДС стоя в опозиция. Резолюцията на конференцията със задна дата оправда блиц коалицията след първия тур на местните избори - основна точка в критиките към ново-старото ръководство на СДС. Очевидно предстои онова, което другарят Живков наричаше мултипликация - софийският модел да бъде прехвърлен на национално равнище. Друг е въпросът дали рехавата дясна коалиция, към която вече калесаха и Доган, въобще ще успее “да спре нереформираната БСП”.

Ефектите от новия политически курс, предприет от СДС, ще се проявят още преди изборите. На първо място предстои циментиране на мнозинството в Софийска община. Тъй като то трябва да играе ролята на вдъхновяващ пример, ритането под масата вероятно ще спре. Още по-циментирано изглежда управлението на Симеон Сакскобургготски, който вече няма защо да се притеснява от сериозни атаки отдясно. Печалбите за царя-премиер не се изчерпват с краткосрочната стабилизация на правителството. Едва ли известните със своята пословична скромност и християнско смирение десни лидери лесно ще преглътнат един от тях да стане “обединителят на дясното” и евентуално бъдещ премиер. Ролята най-приляга на човека от Мадрид. Дали на предната линия или отзад, като морален авторитет, предстои да видим. Да не говорим, че и президентски избори се задават след парламентарните... Макар еуфорията от 2001-ва да отшумя, личният политически проект на Симеон всъщност има отлични перспективи. Той вече няма опозиция отдясно. А всеки, който гради политическата си идентичност чрез елементарното противопоставяне срещу “нереформираната БСП”, е осъден да търси благословията му. Тъй че в СДС може би е време да сменят мантрата. Вместо “Прозрачност, откритост, диалог” - “Боже, Царя ни пази!”.