"Царските имоти" - трети поглед
наследници:
* задълбочен анализ на същността на "монархическото" от доктора по философия Стефан Попов във вестник "Капитал", в който авторът прави извода, че спорът за наследяването на царските имоти няма шанс да намери решение в сферата на гражданско-правните отношения, а само като особен политически въпрос от Народното събрание;
* становището на Консултативния съвет по законодателството към председателя на парламента, подписано от проф. Васил Мръчков, по проекта на левицата за мораториум върху разпореждането с имотите, възстановени на Симеон Сакскобургготски. То дава зелена светлина на възбраната за разпореждане с имуществото до приемане на специален закон, с който да бъде уреден казусът с царските имоти. Фактът, че за първи път в демократичната уредба без изрично посочено законово основание се проектира такава забрана, превръща становището на Съвета по законодателството в исторически документ и новина за първите страници на вестниците.
И двете позиции - на Стефан Попов и на Съвета по законодателството, посочват, че проблемът трябва да се реши от парламента, и то по същество. Попов обаче подрежда аргументи, свързани с "отвъдността" на монарха, който не е свободен гражданин и поданик като останалите, защото редица характеристики, залегнали в Търновската конституция, отделят "свещеното и неприкосновено лице на княза/царя от света на гражданско-правните отношения". Тези характеристики трябва да се имат предвид, казва авторът, когато днес се пита "кой е собственикът на одържавените през 1947 г. имоти на царете". Според Попов първо трябва да се уточни "какъв субект (на собствеността - бел. ред.) се визира и едва след това да се говори за дати на крепостни актове, за интендантства и други домакински ведомства, обслужващи монарха".
За да докаже същностната разлика между монарха и останалите притежатели на собственост, авторът пита: "Мислимо ли е един цар да продаде всичко, което притежава, и да изхарчи парите си в Баден-Баден? Или, ако династията бе прекъсната, да речем, през 1942 г., щеше ли монархическото наследство да се разпилее или щеше да се съхрани за новата династия...?" Отговорите естествено са "не", обратното би сринало монархическата институция. Оттук и изводът, че имуществените въпроси на един цар не подлежат на уреждане по начините, предвидени за простосмъртните.
Всичко това щеше да бъде аргументация против реституирането на царските имоти по граждаско-правния ред, ако заложената в Търновската конституция вечност на монархическата институция не се беше изчерпала с някакви 65 години, а беше възкачила на трона българския монарх преди пет-шест века например.
Тогава селяните из Самоковско нямаше да смущават размислите ни за разликата между монарха и простосмъртния със спомените на бащите и дедите си, че Фердинанд, току-що пристигнал в тази забравена от бога земя, е обикалял и купувал ниви със златните наполеони на майка си. Търновската конституция е "планувала" непреходност на монархията, в която материалните придобивки на царя остават застинали във вечността на династията. Но не е планирала "вариантите" на световните катаклизми и варварството, при които "свещеното и неприкосновено лице" на монарха ще бъде разхвърляно (буквално) из околностите на Казичене.
Строежът и утвърждаването на едно току-що прокламирано царство се осъществява не само с високия стил на конституцията, но и с личната човешка воля на монарха, с търсенето на начини за "докарване на средства", които ще генерират собственост, демонстрираща едновременно и личния престиж, и мощта на царството. В книгата си "Финансовите афери на Третото българско царство" проф. Георги Марков съобщава за парламентарен скандал в германския Райхстаг в началото на миналия век, в който опозицията иска сметка на правителството защо с лека ръка раздава лични заеми на германските князе в чужбина, сред които се споменава и Фердинанд.
Що се отнася до въпроса какво би станало, ако династията беше прекъсната, отговорът го има в българската история: През 1887 г., след като княз Батенберг е принуден да абдикира в резултат на неизтребимата партизанщина на българската политическа класа и на руския имперски рекет, Народното събрание разпорежда държавата да изкупи неговите седем имота, които той междувременно е придобил чрез интендантството, и князът да бъде обезщетен.
Сред тези седем имота са и дворецът в центъра на София и имението Евксиноград, което Батенберг току-що е бил започнал да строи. (По тази причина софийският дворец и Евксиноград са държавни - защото държавата ги е купила от княза, а не одържавила!).
Този упорито премълчаван в днешните препирни исторически факт, освен че дава отговор на другия спор - що за птица е създаденото от Търновската конституция интендантство, опровергава адептите на теорията, че собственическите отношения на монарха винаги остават извън "нормалната" гражданско-правна уредба. Излиза, че някогашният парламент, управлявал по Търновската конституция, е приемал монарха и като човек, имащ права и "по общия ред".
Сто и петнайсет години по-късно Европейският съд в Страсбург по делото на гръцкия крал Константин "възпроизвежда" със съвременна юридическа лексика решението на българското Народно събрание от 1887 г. И задължава гръцката държава да заплати обезщетение на бившия монарх за отнетото му имущество. Пак излиза, че монархът е човек с права като другите граждани. Особено когато е слязъл от трона.
Становището на Съвета по законодателството, подписано от проф. Васил Мръчков, обратно - одобрява забрана за разпореждане с върната вече собственост, което поставя под съмнение съответствието на проектозакона с конституцията. Неслучайно вътре в самия съвет се е водил спор дали предлаганият от левицата проект не противоречи на основния закон. Поддръжниците на тезата на проф. Мръчков са се оказали мнозинство. Те се мотивират с целта на мораториума - "да не допусне възможно накърняване правата на собственост на държавата и общините върху обекти, които представляват особена национална ценност". Във внесения в парламента законопроект на Любен Корнезов обаче не се посочва как и от кого ще бъдат накърнени правата на държавата и общините.