"Ние се нуждаем от един-единствен шанс. За да го нямаме, вие трябва да имате късмет винаги." Това предупреждение отправи ИРА навремето към британския министър-председател Маргарет Тачър. Тези думи вече важат за всички правителства, опитващи се да гарантират сигурността на своите граждани. Но има и нещо друго - във века на тероризма, когато не можеш да впечатлиш никого с бомба в кофа за боклук, най-силното оръжие срещу екстремизма е да се пребори страхът от него.

Едва ли френските академици са били напълно наясно с важността на задачата си, когато в далечната 1798 г., по време на Френската революция са дали семплото определение на тероризма като "система, режим на терор". Даденото обяснение днес е напълно недостатъчно, като се има предвид трудността при определянето на същността на самото явление, което най-малкото е техника на убиване. Едмънд Бърк твърдеше, че е достатъчно да бъде разкрит идеологът, за да бъде заловен терористът.

Но той е казал това, далеч преди да се родят мрежи като тази на "Ал Каида", наподобяващи интернет, а не якобински клуб. Тези дни човечеството навлиза в епохата на един "терор ънлимитид", както го нарече в неделя сър Тим Гарднър от Кингс колидж. Живеем във времена, когато ударите може да дойдат от всевъзможни посоки - войнстващи ислямисти, сепаратисти, защитници правата на животните, борци срещу абортите, последователи на екзотични секти, наркобосове...

Отминалият ХХ век бе време на идеологически масови убийства от правителства - две кошмарни световни войни, холокост, геноцид, етническо прочистване и тоталитарно смазване на цели народи. Можеше дори да е още по-зле, ако студената война бе прераснала в ядрен Армагедон, помел живота на милиони.

С падането на Берлинската стена се надявахме на един по-добър свят, щом демокрациите изместиха диктатурите, окупираните страни в Европа се освободиха, а войни се водеха по хуманитарни причини.

Глобализацията накара мнозина да вярват, че свободната търговия и икономическата обвързаност между държавите ще направят немислими конфликтите между тях. Тогава удари часът на тероризма, който десетилетия наред бе смятан на Запад за тиха трета световна война между демократичните държави и разнообразни групировки, често финансирани от Съветския съюз. С арестуването на знакови фигури като Карлос Чакала обаче само бе затворена една глава, но не и книгата на терора.

И след 1989 г. тероризмът си остана политическо средство, особено в Близкия изток, но и в Испания, Северна Ирландия, Русия. Въпросът е, че за да бъде ефективен, той винаги си е налагал самоограничения, защото мобилизирането на симпатизанти и подкрепа от по-широк кръг хора изисква премереност в тактиката. Ако целта е с атентати да се демонстрира колко неефективно е едно правителство, то винаги трябва да се има предвид, че властите ще отвърнат с репресии към населението, което пък в отговор ще се оттегли от екстремистките групировки. Със сигурност в организации като ЕТА и ИРА добре са научили този урок и активността им особено напоследък бе свита до няколко покушения годишно.

Тогава настъпи преломната 1995 г. - в Оклахома сити бе взривена цяла сграда, под която загинаха 168 души, а в токийското метро сектата Аум Шинрикьо пусна отровен газ, който уби 12 и рани 6 хиляди невинни. В следващите няколко години се смяташе, че засиленият контрол над подобни фанатици ще донесе сигурност.

На 11 септември и тази илюзия се изпари и се роди нов тип тероризъм - апокалиптичният, изоставил "стандартните" прийоми на самолетни похищения и коли-бомби. Западът се сблъска с международна мрежа атентатори също толкова фанатизирани като сектантите от Аум, но много по-професионално подготвени, с модерно въоръжение и идеално разбиране на ефекта на масовите медии. Точно търсеният от терористите умножаващ ефект на 24-часовите глобални новинарски канали създава - най-вероятно несъзнателно - психоза за мащаба на трагедии като тази в Ню Йорк, Бали или Мадрид, несъответстващ на реалния им размах. Специалисти по психология на тълпите твърдят, че си остава много по-вероятно човек да загине в автомобилна катастрофа, отколкото да го взривят, докато отива на работа, и въпреки това страхът от тероризъм остава високо в списъка на обществените кошмари. А именно тук е разковничето - тероризмът се проваля, ако откажем да се страхуваме. Разбира се, за да изглеждат ефективни, властите предприемат нови и нови мерки за сигурността, но много по-силните послания са милионите испанци, изпълнили улиците в петък вечер или пък пълните с пътници трансатлантически полети към Америка.

Френският специалист по проблемите на тероризма Ксавие Рофер смята, че за разлика от ИРА или ЕТА новите терористи не толкова се опитват да намерят свое място в света, колкото да излязат от него. След тях обаче остава девалвация на кръвопролитието. Френсис Туса, британски специалист по въпросите на отбраната и тероризма, обяснява, че когато някой вдигне летвата, останалите трябва да се съобразяват, т.е. да направят същото или дори по-лошо. Джонатан Ейл, директор на британския център за изследване на отбраната и тероризма RUSI, прогнозира, че бъдещите терористични актове ще целят стотици и дори хиляди жертви. Освен нарастващата апокалиптичност наблюдателите открояват и другата характерна черта на новия тероризъм - неговата глобализация. Още през 70-те години спецслужбите разполагаха с данни, че "Червените бригади", ЕТА, ИРА и други групи си разменят информация. Според Франсис Туса в момента терористичните групи се обединяват лавинообразно, за да успяват да се финансират и въоръжават. Изводът е, че няма местни терористични групи, всички са на сцената на световния тероризъм и в този смисъл спорът в Испания кой е отговорен за атентата в Мадрид - ЕТА или "Ал Каида", може да се окаже несъстоятелен или по-лошо - маловажен.

Чудовищната акция в Мадрид, отнела досега живота на 200 души, припомни колко уязвими са съвременните общества. През 2001 г. след хилядите отнети човешки животи голямата жертва беше авиацията. Терористите в Испания показаха, че железопътният транспорт не е по-сигурен. Същото се отнася до мостовете, тунелите, електроцентралите. Ударът на терористите засегна не само испанската икономика, той беше усетен от борсите по целия свят. Несигурността се отразява върху инвестициите, върху застрахователните компании и т.н. Гарантирането на сигурността изисква многократно увеличаване на разходите за контрол не само на пътниците, но и на товарите. Ускореният ход на спиралата надолу може да свие консумацията на много услуги, което ще доведе до нарастване на безработицата.

Здравият разум изисква случилото се да послужи като сигнал за нуждата от координация в борбата срещу тероризма в цяла Европа, както и за заздравяване на трансатлантическите връзки. В скорошно проучване на общественото мнение едва 6% от европейците одобряват външната политика на президента Буш. Ако обаче международният тероризъм се окаже отговорен за кръвопролитието в Мадрид, европейците биха станали по-благосклонни към него, смята Боб Уорсистър от британския институт за изследване на обществените нагласи MORI. Срещу агресията на терора трябва да се воюва, но в същото време да се спазват човешките права и свободи, без които демокрацията, която искаме да защитим, би се превърнала в своята противоположност. А това би доставило огромно удоволствие на тези, които искат да я разрушат.