Вече е факт - страхът от "Ал Каида" открадна изборите в Испания и с малко помощ от правителството на Аснар те се превърнаха в триумф на антиамериканизма и изолационизма, просмукал Европа. Като си избраха премиер, който обещава да прибере войниците от Ирак след три месеца, испанците удариха плесница и на Джордж Буш за политиката му в борбата с тероризма само няколко месеца преди президентските избори в САЩ. На силен натиск сега са подложени другите твърди съюзници на Америка - Великобритания, Полша, Италия, дори България. Лидерът на социалистите Сапатеро критикуваше премиера Аснар, че е отвел Испания твърде далеч от Европа, което сега се превежда в очакване новата власт да изведе страната от орбитата на "нова Европа" и да я върне към тази на Франция и Германия. Най-малкото в очите на арабския свят това ще е победа за "Ал Каида" в петата по големина икономика в Европа.

Организацията никога не е поставяла чрез атентатите си краткосрочни политически искания и затова удари в едно от най-слабите звена на световната коалиция срещу терора, като използва за ракета носител антиамериканските настроения. Около 90% от испанците са против войната в Ирак, а лидери на социалистите наричат престоя на испанския контингент там окупация на чужда територия без конституционни основания. Посланието от комбинирания ефект на експлозиите и изборите е много по-широко - то показа, че касапница дни преди гласуване може да свали и най-стабилното демократично правителство. За пръв път в модерната история на Испания партия изгуби избори, след като е имала абсолютно мнозинство в парламента. Видяхме и идеално изчислената математика на трите дни до изборите, за да може истинските бомби да станат политическа бомба. Това е достатъчно време настроенията на обществото да преминат от страх и объркване след атентатите в четвъртък през болка и мъка на демонстрациите в петък до гняв в събота, излял се в изборните урни в неделя.

"Ако е вярно, че "Ал Каида" стои зад атентатите в Мадрид, то със сигурност може да се каже, че Осама свали Народната партия", каза пред Ройтерс Чарлз Пауър от университета в Сан Пабло. Всъщност и Аснар си вкара автогол, защото прибърза да обвини ЕТА за атентатите, когато имаше достатъчно факти да не се изключват и ислямистите. Недоволни от това източници от спецслужбите през главата на началниците си проговориха пред пресата за ислямистките следи. Може би мотивът им е бил бързо да предупредят Европа и света за съживената заплаха от "Ал Каида", но политическите последици бяха разтърсващи и победата парадоксално бе подарена на социалистите, които имат по-мек подход към борбата с терора. За броени часове се създаде впечатление, че се крие и манипулира информация, че от трагедията на хиляди хора и страховете на милиони се прави предизборна кампания. Абсолютно ненужно, защото консерваторите стабилно водеха по популярност, нямаха проблем с икономиката и управлението, а социалистите бяха в неловко положение в борбата с тероризма, след като бе разкрито, че техен коалиционен партньор в Каталуния тайно се е срещал с ЕТА.

В очите на победителите на изборите атентатите са довели иракската война в Испания. Гласувалите за левицата казват, че искат да живеят в мир, но анализаторите се съмняват, че Сапатеро ще успее да мобилизира страната за борба с две терористични заплахи - ЕТА и "Ал Каида". Първата ми задача е да се боря с всчки форми на тероризма", каза той в победната си реч. Но първо ще трябва да заличи впечатлението, че е твърде мек за тази работа. Запитан как би реагирал, ако срещне на улицата лидер на ЕТА, преди дни Сапатеро каза: "Няма да го погледна в очите." Първият ми принцип е "Не убивай" и затова съм против войната в Ирак, обясни той на предизборен митинг. "Невинен съм и прощавам" - това пък е любимият му цитат от предсмъртното писмо на дядо му, екзекутиран от франкистите през 1936 г. Западната преса вчера коментира, че във времена, когато Испания има нужда от силен и твърд лидер, кормилото поема човек, смятан довчера за аутсайдер, определян като "скучен" и "Бамби", склонен на компромиси с апетита на каталунците и баските към повече независимост и изправен пред трудности дори в самата левица.

Защо тогава огромен брой испанци се поддадоха на илюзията, че ако Аснар не бе подкрепил войната срещу тероризма и Ирак, щеше да им се размине трагедията от 11 март? Интересно какво оправдание ще имат, ако не дай, боже, утре гръмне гара в Париж или Берлин. Обяснението, че обикновените хора си казват "световната война с тероризма няма нищо общо с нас", е недостатъчно. Частична вина носи слабото обяснение на властите защо в тази война не може да има въздържали се и как за Запада няма политически завой, който би променил поведението на ислямистите. Своята отговорност трябва да поеме и Америка, която още по-малко успешно разяснява на света действията си и така само дава още козове на традиционно антиамериканската европейска левица.

Днес тази левица е по-ангажирана с обругаването на "хунтата Буш-Чейни", отколкото с това, че иракчаните бяха спасени от режима на Саддам или че севернокорейците гинат от глад в сталинизма на Ким Чен Ир. Убедително обяснение защо е така даде миналата година в свое есе във "Файненшъл таймс" известният анализатор Йън Бурума. За съжаление т.нар. леви интелектуалци са хора, чиито мисловни хоризонти са толкова изолационистки, че свършват на границата на Шенген. От техните среди излизат формулите "реколонизация на Ирак от американците и техните слуги", които ще бъдат изметени от народно въстание за независимост, в които обаче се премълчава, че едно шиитско въстание например означава месеци и месеци на кръвопролития и години на насилие от новия брутален режим, писа Бурума. Според тях алтернативата била Саддам да бъде свален чрез подпомагане на "гражданското общество" в Ирак - сякаш това изобщо е било възможно в нацистка Германия или в СССР. Тези хора са толкова късогледи, че масовите гробове, газовите камери, "Гулаг" са извън въображението им, за тях такива ужасни неща са "просто невъзможни, защото са ненормални". Сребреница, рухването на Световния търговски център и изтърбушените испански влакове също са ненормални, но са факт.

Твърденията на левицата, че тероризмът ще намалее и спре, ако има изтегляне от Ирак и вместо това се изсипят милиарди долари помощ, лесно пускат корени в деидеологизираните постмодерни общества, които не схващат докрай идеологическите мотиви на враговете. Малцина се сетиха миналата седмица, че през октомври 2001 г. Осама бин Ладен говореше за "трагедията от Андалусия" и в този смисъл касапницата в Мадрид е символично завръщане на арабите, прогонени преди шест века от испанската католическа Реконкиста. Тогава може ли с идеи и похвати от ХХІ век да се излезе срещу ислямистки религиозни заклинания от ХІІ век?

Основното занимание на европейската левица обаче си остава проблемът с американската мощ, и то не е от вчера. След 1989 г. изтляха и последните й илюзии за комунизма, но антиамериканизмът остана. Може би не толкова силен, колкото при студената война, но действащ според принципа "когато ангелите не помагат, демоните изглеждат още по-страшни". После с глобализацията дойде поредната любопитна размяна. Десните идеолози се превърнаха в интернационалисти, готови да използват армията за предизвикване на демократични революции (или за "изкупление" на предишни грехове на Запада). Левите интелектуалци пък станаха защитници на културния и политическия национализъм и де факто консерватори в дрехите на антиимпериализма, т.е. на антиамериканизма. Израел например е страшно удобна мишена, защото за тях това е американска марионетка и окупатор на арабски земи. Извън този коловоз обаче левицата проявява "морален расизъм", тя не се впечатлява, когато индийци убиват мюсюлмани, африканци - африканци, араби - араби.

За съжаление точно след европейския 11 септември в Испания изглежда има пробив на европейски неоизолационизъм. И шокираните, вместо да се чудят "защо постъпиха терористите така с нас", да се запитат далеч по- важното: "Защо не се страхуват от нас."