Пиша по повод статията на колегата професор Лазарин Лазаров, когото познавам лично от годините, когато работеше в БАН. Присъединявам се към изводите, направени в неговата статия (става дума за статията "БАН: научна алабалистика и стремглаво хабилитиране", публикувана в бр. 64 - бел.ред.). Основното “зло” на БАН е въвеждането на "демокрация" в науката. Докато при управлението на една страна имат глас всички поданици на страната, в управлението на науката съществува принципът равни избират равни (така нареченият peer principle на английски език): недопустимо е нехабилитирани лица (преобладаващият брой членове на общите събрания на учените в отделните институти) да избират членовете на научни съвети и общи събрания (задължително хабилитирани лица), които управляват институтите и академията. Тези нехабилитирани лица доказано нямат необходимата квалификация да правят такива избори. Към статията на професор Лазаров бих искал да добавя още някои черти на темата за “алабалистиката". Проблемът с българската наука е, че такова нещо няма - науката е интернационална (няма гръцки закон на Архимед, той е валиден навсякъде!) и поради това "българската” наука трябва да се разбира като наука, правена от българи. Не съм съгласен с проф. Лазаров обаче, че БАН може да промени управлението си (състоящо се от функционери - партийни секретари на БСП и СДС) сама - без външна помощ. Няколко факти ми дават основание за това съмнение. 1. Законът за БАН бе приет на 15 октомври 1991 г (някои може би помнят ролята на акад. Сендов и момента, в който стана приемането на закона) и оттогава той не е променян. В него се предвижда между другото (чл. 8 ал. 2) “професорите, старши научните сътрудници І степен и докторите на науките могат да работят на щатна длъжност до навършване на 65-годишна възраст...” В колко научни институти на БАН сега работят хора на щатна длъжност лица на по 70 години, че и повече?

2. В приетия устав на БАН, публикуван в ДВ 34 от 1994 г., се предвижда ограничение - не повече от два последователни мандата за: а) членовете на общото събрание (чл. 14 ал. 4), б) членовете на управителния съвет (чл. 22 ал. 3), в) председателя на БАН (чл. 25 ал.1), г) научните секретари (чл. 30, ал. 2). Това беше направено с явна цел да се отстранят така наречените номенклатурчици на БКП. След точно осем години отпада мандатността на изброените по-горе длъжности. Добре направена сметка! 3. Като оставя настрана възрастта, сегашната им научна дейност и какво са те (звания, степен или титли) не мога да не отбележа, че измежду член-кореспондентите и академиците на БАН няма носители на (дори кандидати за) Нобелова награда. Академик Юхновски вероятно е станал консултант на Нобеловия комитет по химия в качеството си на председател на БАН. Обратно, има академици, които от гледна точка на сегашния Закон за висшето образование нямат завършена трета степен на висшето си образование - някои от тях не са защитили нито една дисертация.

Накрая бих искал да отбележа, че в Германия след обединението на ГДР и ФРГ академията на науките на ГДР беше закрита, а местата в университетите - обявени наново. В конкурсите за освободените места в университетите участваха учените от академията и университетите, както и учени от цял свят, като рецензенти бяха предимно чужденци. Както сравнението с БАН и България, така и коментарът са излишни. Разликите са очевидни.

*Професор и ст.н.с. І ст., доктор на химическите науки,бивш научен секретар на Висшата Атестационна Комисия