От дълго време се говори за доклад на Световната банка, разглеждащ прилагането на счетоводните изисквания в страната. Въпреки че не e ясен поводът за доклада, той предизвикваше интерес. След 31 март стана ясно, че създаденият за други цели Съвет по счетоводство към министъра на финансите е мястото, където тези въпроси са коментирани. Както много често се случва, вътрешни борби за власт и влияние се представят като проблеми, изискващи сериозни промени било в закони или в институционализирането на определена дейност. В повечето случаи проблемът се измисля или представя във вид, който няма нищо общо с истинските неща. Повечето от констатациите в доклада на Световната банка не са съвсем точни, но това се е случило основно заради неточните и понякога умишлено подвеждащи информации и публикации от български експерти, желаещи да представят проблемите съобразно техните си цели.

Може да се твърди и може да се докаже че в България промените в счетоводството са първите промени на прехода в стопанската сфера и като законови норми, и като практика и дейност. Това се признава и в този, и в други доклади. Счетоводната практика от 1991 г. е поставена в рамки, които не се различават от общо приетите в модерния западен свят. Опитът и квалификацията на заетите в тази сфера не може да бъде подценяван. Дори в тоталитарния период счетоводството като обучение и професионални навици беше от малкото системи, които запазиха традициите на нашето развитие до 1944 г. Тук трябва да отбележим, че от своето възникване до 1944 г. българската държава е имала превъзходни специалисти по счетоводство и финанси, обучени в големи европейски университети. Българските средни училища за счетоводни специалисти (наричани търговски гимназии) са били реномирани учебни звена, създали значителен рой специалисти. От началото на 2002 г. се въведе нов закон за счетоводството и счетоводни стандарти, които не се отличават съществено от международните стандарти.

И така какво се казва в доклада?

Първото твърдение - проблем за нашата страна било силното влияние на данъчното законодателство върху избора и прилагането на счетоводните политики.

Впрочем това е любима тема на някои наши експерти и вероятно техните анализи, от една страна, и езиковата бариера, от друга, са причината експертите на световната банка да приемат посоченото като проблем. Известно е, че във всички европейски страни има връзка между данъчните закони, тяхното прилагане и счетоводната практика и информация. Изборът на счетоводна политика е самостоятелно действие, което зависи от много фактори, между които и данъчните закони, но в това няма нищо смущаващо. По-неприятно би било, ако е вярно, че прилагането на вече избраната счетоводна политика се влияе от данъчния закон и то в посока да не се прилага счетоводната политика. Ако подобна практика съществува, то твърдя, че тя е ограничена и не е само български патент. Какво друго, ако не отклоняване от счетоводните изисквания заради други интереси и цели е случаят “Енрон” и другите от този порядък?

Второто твърдение е, че съществувал в българската практика стремеж да се показва по-нисък нетен доход поради връзката между националните счетоводните стандарти и данъчното облагане. Ако това е обвинение спрямо Националните счетоводните стандарти (НСС) то е некоректно, защото в нито един НСС не се допуска да се отчита неточно дохода. От друга страна, добре известно е, че стремежът към отчитане на по-нисък доход е резултат на други фактори, а не на счетоводното законодателство. Това е характерно за много страни, не само за нашата, и поради тази причина навсякъде данъчното законодателство се стреми да не създава възможност тази тенденция да се реализира. С това се свързва съществуващото във всички страни непризнаване в данъчно отношение на разходи, които могат да бъдат лесно манипулирани.

Много интересно е твърдението, че трансферното ценообразуване се използва като средство за разпределение на печалбата, вместо да се чакат дивиденти. Това е практика, донесена у нас, след като се появиха чужди инвеститори, чиито основни предприятия са в чужбина. Това е техният начин бързо да си възвърнат направената инвестиция. Известно е, че това е сериозен проблем във всички страни, но проблем на данъчната практика и данъчните закони, а не на счетоводството. В това отношение и нашият данъчен закон за корпоративното облагане има какво да усъвършенства, но да се счита, че това е недостатък на счетоводното законодателство и с това да се мотивира неговото изменение, не е убедително.

Вярно е, че съществува потребност да се обмисли прагът за прилагане на Международните счетоводни стандарти (МСС) от следващата година, както и да се реши въпросът какво ще прилагат останалите предприятия. Вярно е, че Комисията за финансов надзор подценява проблема с приемането на финансовите отчети, които са на емитентите на ценни книжа и които са източник на информация за финансовите анализатори. Истинският проблем за комисията е в това, че тя получава отчети от много предприятия, попаднали при нея след т.нар. масова приватизация, които нямат нищо общо с това да бъдат обект на специален контрол.

Вярно е че ИДЕС направи много за обучението и дисциплинирането на своите членове и че има още много да се прави. Вярно е обаче и това, че одиторите трябва да се развиват в избраната посока като самостоятелна професионална организация,а не да се търсят измислени законодателни решения, за да се удовлетворяват амбициите на хора, които се ръководят не от обществения интерес за развитието на счетоводството и одита в България. Считаме, че промяната в закона за счетоводството трябва да се отнася за следното:

1. Международните счетоводни стандарти да се прилагат от началото на 2005 г. за дружества и предприятия, които през последните две години са достигнали най-малко 10 мил. лв. оборот. Този праг е под определеното за европейските страни за малки и средни предприятия, но отговаря на нашите условия и отчита вече извървения път към приложението на МСС. Останалите предприятия трябва да прилагат съществуващите национални счетоводни стандарти.

2. Създаденият с преходните разпоредби на закона Съвет по счетоводство към Министерство на финансите трябва да се закрие и да се създаде специално звено за контрол и развитие на счетоводството към Комисията за финансов надзор, където е мястото на подобен орган, имайки предвид опита на другите страни.

Що се отнася до регистрираните одитори и техния институт, те трябва да продължат да усъвършенстват дейността си като самостоятелна и независима организация. Желанието на някои да се подчини тази организация на някакъв държавен или псевдообществен орган означава подобни решения да се натрапят и на другите организации, например, на адвокатския и лекарския съюзи.

* Христина Вучева беше вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски.