Съдбовно и уникално небесно-земно събитие е Разпятието на Божия син. По своя вечен Божи замисъл и по трагичната си земна красота то е звездният миг на Сътворението, защото е директно небесно откровение, отправено чрез себежертвената смърт на Христос до всяка човешка душа, за да се възстанови разкъсаното единство на човека с Бога. Отецът изпраща любимия си Син да се яви като жив Бог в една човешка индивидуалност, тази на Исус Христос, за да помогне на смъртните да осъзнаят своята свързаност с небето, както и божествената същност на душата и духа си, и, просветлени от принципа на любовта и свободата, да заживеят в един възходящ вътрешен живот. Апостол Павел е казал: "Бог съживи хората в Христос, събуди ги със смъртта Му и заедно с Христос ги пренесе на небето".

Това небесно-земно събитие е станало преди 2000 години във време, когато човекът вече се е осъзнал като индивид в свободните си съществувания в изпитанията на доброто и злото, възхода и падението си. След този важен за човешката еволюция етап, небето вече е искало човекът да започне да се осъзнава и в своята свързаност с небесните светове, и то в основния божествен принцип - този на любовта и свободата. Личността, словото и себежертвената смърт на Христос стават извор на един мощен импулс, който да позволи на хората да осъзнаят любовта като същност на човешката душевност, чрез свободната си воля да постигнат съвършенството на своята индивидуалност и това да бъде животът, който ние, смъртните, връщаме към боговете.

Истината и силата на Христос се намесват съдбовно в живота и еволюцията на света и след Разпятието стават безсмъртният духовен импулс за всяка човешка душа. Разпятието става сюблимна проява на Логоса и основен духовен и екзистенциален принцип, който позволява на човека да осъзнае онази вътрешна свобода, без която истинското познание е невъзможно, и онази себежертвена любов, чиято вечна истина и сила Синът доказа на Кръста.

Но днес не можем да кажем, че на земята живеем в един божествен човешки свят, за спасението на който Синът Божи се жертва. Днес, в така нареченото модерно време, омагьосано от материалното и преходното, от научно-технологично суеверие, от сексуална революция и карнавална екзистенциалност, сме въвлечени във фаталност, лишена от жива истина, която ни направи слепи за свързаността ни с небесните светове и за безсмъртната същност на човека. Престанахме да си задаваме и задължителните въпроси: кои сме, защо сме на тази земя, какви трябва да бъдем, какъв е смисълът на живота ни. Днес злото, глупостта и произволът вилнеят на планетата. Обзела ни е пагубна вътрешна безжизненост, която ни направи бездушни свидетели на растящото диаболизиране на света, на постепенната дехристиянизация на съзнанието и ума на човека. Сърцата ни стават все по-студени, делата - по-безчовечни. Не бива повече да се лъжем - днес Антихристът господства в света. И в очаквания с неясни надежди XXI век, живеем в глобализиращо се невежество относно истината за човека, за живота и света. Време е да направим свободния си избор и ако изберем Бога, а не Сатаната, е необходимо да осъзнаем какво е Христос за човечеството и всеки от нас да поеме своя кръст на вярата си в Божия Син и в безсмъртието на собствения си дух.

Аз вярвам в духовния принцип, вложен от Създателя в човека и живота, и се надявам той да бъде основният принцип на утрешния ден на човечеството. Защото всички учения, идеологии, философии, теории, взети заедно, не могат да надхвърлят вечната истина на Разпятието - те не носят силата на себежертвената любов и светлината на онази жива надежда, с която ни дари трагичната смърт на Агнеца. Затова вярвам, че ще дойде ден, когато човешкият дух ще се освободи от не-съзнанието и невежеството. Предсмъртната Прошка на Христос чака човешкия ни отговор.