Кой беше казал, че светът силно се е променил, след като сме заменили сутрешната молитва със сутрешния вестник. Бавността и съзерцанието са загубили битката, отстъпвайки на "безпокойствата на модерността", на една нова трескавост за новини. Но това са неща, траещи от 18-и век насам. Новите медии само радикализираха това усещане. И днес се събуждаш не дори със сутрешния вестник, а със сутрешните блокове по телевизията, където в българския им вариант има две централни и изчерпващи теми: пълен преглед на печата и безкрайни разговори с политическите лица на деня. Казвам в българския вариант, защото далеч не е така с повечето телевизии по света. Лесно може да се провери с дистанционното. Необяснимо е защо тук наситеното с политически коментари и интервюта сутрешно предаване минава за висок стил и добър вкус, а, да речем, "минутката за култура" е наистина минутка, сбутана към края. И само на 24 май нещата се преобръщат, което още повече подчертава съществуващия дисбаланс през всички останали дни.

Но да се върнем на въпроса защо медията припознава единствено политическото (в неговия тесен смисъл) като престижно, дава му визия и глас, поддържа интереса към него? Най-лесният отговор би бил - защото хората от това се интересуват. Но всички изследвания сочат, че такъв интерес не съществува, по-скоро има оттегляне и непоносимост. Има байгънясване от повтарящи се лица с повтаряща се реторика и дори с повтарящи се гафове. Не е лесно да се събуждаш всяка сутрин с гласа и образа на Церовски, нито с кухата фразеология на ляв или десен депутат, нито с услужливо поднесените вестникарски заглавия от днешната преса. Има си обедни, централни и късни новини, има "Панорама" и "Актуално", има "На четири очи" и "В десетката", има какво ли още не, където политикът може да се подслони. Нужно ли е сутрешните блокове да приютяват всички тези рубрики в един концентриран сутрешен коктейл или шот. Все пак и децата гледат. (Ако в този ред на изброяване някой спомене веднага поне две предавания за култура, в следващата колонка ще си посипя главата с пепел.)

Казано накъсо - не нагнетяваме ли изкуствен интерес, едностранчива фиксация само върху един сектор от това, което се случва в българския ден. Не го ли снабдяваме с повече власт и влияние, отколкото този сектор може да понесе. Мултиплицирайки политическото, подгрявайки интереса към него от сутрин до вечер, в крайна сметка загърбваме собствените си активности и отговорности. Стигаме до иначе уютния инфантилен блокаж пред това уж огромно медийно-политическо чудовище. Което на всичко отгоре е обидно бездарно и стряскащо ирационално, за да го опитомиш.

Ето едно утопично предложение накрая. Да се отдели част от времето, в което по сутрешните блокове дълго и обилно се прави преглед на печата, и да се чете по една страница от нова книга. Защо не?