Миналата сряда се състоя конференция за състоянието на религиозната свобода в България, организирана от Българския хелзинкски комитет, Българското правно дружество, фондация "Толерантност", Европейския център по право и Асоциацията за европейска интеграция и човешки права. Повод за това станаха събитията от 21 юли т.г., когато полицията изхвърли свещеници и богомолци от алтернативния синод на Инокентий от 250 храма в България. Случилото се предизвика три типа неочаквани за авторите на деянието последици: уронен бе консенсусният имидж на Симеон, България отново влезе в устата на международните правозащитни институции и десницата зае обединени позиции, без да се е обединявала организационно.

 

Краят на консенсуса

Съгласието, най-силното оръжие на премиера, може да притъпи своето въздействие върху обществото в навечерието на парламентарните избори. Досега въпреки всички грешни управленски решения, кадрови фалове и имотни гафове, то бе останало непокътнато. Сега акцията срещу църквата и богомолците, образите на нахлуване в храмовете, на насила влачени свещеници и жени, на арести и последвало съдебно преследване напомнят за най-конфронтационните дни на новата българска история и се свързват пряко с името на Симеон. Законът на НДСВ за вероизповеданията облагодетелства синода на Максим и задължи всички останали вероизповедания да се регистрират наново, Министерството на вътрешните работи изпълни прокурорската поръчка, а Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет зае страна в спора. Затова и митрополит Инокентий добави Симеон към списъка на виновните за акцията, включващ дявола, патриарх Максим, главния прокурор Никола Филчев, Вселенския патриарх, бившите комунисти и Държавна сигурност.

Международният скандал

Ако загубата на влияние и обаяние на Кобурга си е негова лична работа, то уронването на престижа на страната не е проблем и грижа само на собствения му PR. Пръв се намеси председателят на Хелзинкската комисия в САЩ, който в официална декларация изрази безпокойство от повсеместното изземване на църковни имоти в България и призова българското правителство да се въздържа от опити за насилствено помирение на двете православни общности. Случилото се бе квалифицирано като несъвместимо с позицията на България като председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, организация, пряко ангажирана със спазването на правата на човека и малцинствата. Конгресменът Кристофър Смит, който в момента председателства и американското представителство в ОССЕ, заяви, че е сериозно обезпокоен от факта, че българската полиция с очевидното одобрение на главния прокурор е завзела повече от 200 имота, използвани от алтернативния български православен синод през последните десетина години. Въпросът е бил поставен и пред българския външен министър Соломон Паси в качеството му на председател на ОССЕ по време на визитата на Паси във Вашингтон.

Редом с влиятелни организации от САЩ остра позиция по събитията заеха и значими международни и европейски институции. Международната федерация за правата на човека в Хелзинки определи изгонването на свещениците като най-тежкото нарушение на човешките права в България от 1989 г., като брутална и недопустима намеса на държавата във вътрешния живот на религиозната общност. Предвидено е скандалът да бъде обсъден през септември в Осло и на форум на Съвета на Европа - друга важна международна организация с компетенции в областта на човешките, религиозните и малцинствените права. Задълбочаване на конфликта след намесата на държавата прогнозира и експертът от Цюрихския институт по проблемите на вероизповеданията д-р Хайнц Кирхщайн. Алтернативният синод на Инокентий подготвя жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради затварянето с прокурорски постановления на храмове и отнемане на имоти на синода и насилственото извеждане на свещеници от църквите. Междувременно в този съд са депозирани жалби на отделни свещеници и граждани, които се чувстват засегнати от случващото се.

Политическите следствия

На фона на международния скандал, чиито последици все още е трудно да се предскажат, атаката срещу храмове, свещеници и богомолци вече даде резултат във вътрешно-политически план - раздробената десница зае единна позиция, без това да е било предварително организирано и планирано. Пръв бе първият демократичен премиер Филип Димитров, който с обичайния за него граждански плам отиде да освобождава арестуваните от полицията. След него с осъждащи деянието декларации излязоха парламентарните групи на СДС, ДСБ на Костов и Народен съюз. На организирания впоследствие на площад "Св. Александър Невски" в София митинг - молитва за защита на Българската православна църква от беззаконието на държавата, се явиха и радикалът Евгений Бакърджиев, седесарите Петър Стоянов, Емануил Йорданов, Ергин Емин, Ваньо Шарков и Марио Тагарински, социалдемократът Йордан Нихризов, граждански настроените проф. Иван Славов, Вили Кавалджиев и Васко Кръпката. Освен тях в медийните акции в защита на алтернативния синод активно се изявиха и кметът Софиянски, правозащитникът Красимир Кънев, политолозите Огнян Минчев и Евгени Дайнов, пооттеглилият се доскоро от активната политика радикалдемократ Михаил Неделчев и Георг Краев - фолклорист и също бивш радикалдемократ.

Взети поотделно, всички тези партии, парламентарни групи, депутати, политици, анализатори и граждани не всяват кой знае какъв респект и реакцията им не може засега да се похвали с успех за прекратяване на безобразията и възстановяване на статуквото. Разгледани в своята съвкупност обаче, те удивително напомнят онова макар и аморфно, но единно СДС от началото на демократичните процеси в България. Обединението вдясно, което засега върви предимно на думи и се върти единствено в областта на политическите намерения на застрашените от 4-процентния парламентарен праг, се получи спонтанно като неформална и обществена и политическа коалиция като реакция на действията на главния прокурор и полиция срещу свещеници и граждани.

Макар и не толкова шумно, но по-резултатно, подобни ad hoc коалиции се образуваха и в края на политическия сезон в парламента. Въпреки силната съпротива на НДСВ и среди от БСП, събранието гласува доклада на комисията, разследваща усвояването на средствата от ФАР и ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министър Церовски бе обявен за виновен за пропуските, а премиерът - задължен да се яви в двуседмичен срок, за да даде обяснения на депутатите и изложи мерките, които ще предприеме. Това стана възможно благодарение на сътрудничеството между парламентарните групи на ДПС, ОДС и СДС.

Подобна победа, макар и донякъде спонтанна и по-слабо съгласувана, бе постигната от разединената десница и в последните заседания на парламента, когато бе стопирано изменението и допълнението на Закона за водите, предвиждащо удължаването на срока, позволяващ на монополистите от ВиК да калкулират в цената на водата всичките си загуби и така да ги прехвърлят на крайния потребител. Сега закона предвижда такава възможност само до 25% от загубите по водопреносната мрежа, но вече трета година депутатите от мнозинството постигат ново 12-месечно отлагане. Този път именно това удължаване бе провалено, и то отново благодарение на единодействието между ДСБ на Костов, СДС на Михайлова, земеделците на Мозер и демократите на Праматарски.

Тези парламентарни победи не са случайни и не са очевидни. Те стават знакови, ако ги съпоставим с провалите в координацията между десните в парламента допреди няколко месеца. Най-фрапираща бе невъзможността за постигане на единна позиция по въпроса за избора на омбудсман от Народното събрание, когато СДС не подкрепи кандидатурата на Александър Джеров - друг значим политик от началното СДС-движение, понастоящем адвокат извън парламента.

На фона на старите провали, новите пробиви в парламентарното мнозинство по важни за гражданите проблеми (провалът в подготовката за ЕС, кризата в решаването на проблема със загубите на вода в мрежата и съответно цените на водата и др.) и новата единна публична и политическа реакция по болен обществен въпрос (кризата в православната църква) дават и формулата на една рецепта за скорошно политическо единодействие в десницата.

Първо, онова, което става извън тях, е по-важно от това, което се е случило между тях.

Второ, мълчание за нерешените проблеми помежду им, говор по нерешените проблеми в обществото.

Трето, никой да не разделя тези, които с действията си главният прокурор събира.