Ето ви една позната история: смъртоносна спринцовка е намерена у пациентите на една болница. Лошата хигиена и слабата подготовка на персонала бързо са идентифицирани като основни виновници. Има обаче и зловещо допълнение - в някои отделения подозират медицински работници - чужденци, каквито в страната има много, че също са замесени.

Сега си представете, че чужденците са арестувани, обвинени, че съзнателно разпространяват заразата, което те признават след мъчения. След пет години и половина съдебни разтакавания те са признати за виновни и осъдени на смърт чрез разстрел. Близки и приятели на починалите от СПИН празнуват присъдата. Звучи невероятно, но на 6 май тази година точно този кошмарен сценарий се превърна в реалност за пет български медицински сестри и един палестински лекар.

За да стигнат нещата дотук, повлияха и много външни фактори - невежество у местните хора как се разпространява СПИН, политическата нужда да се намерят виновници, съдебна система, достойна за Кафка, и обикновена ксенофобия. Ужасяващото е, че подобен сценарий, макар и не чак толкова драматичен, може да се възпроизведе и във Великобритания. Може би не толкова драматично, но все пак...

Д-р Люк Монтание, откривателят на вируса HIV, свидетелства пред либийския съд: "Това може да се случи не само в тази болница, но и в много други, особено педиатрични." Изследването му за епидемията в Бенгази доказа, че инфекцията е започнала дълго преди българските сестри да дойдат в Либия, но това не впечатли съда. Според редакционна статия в сп. "Нейчър" от 15 юли 2004 г. Монтание изтъква, че думата "рекомбинантен", използвана в доклада му във връзка с естествената способност на вирусите да се рекомбинират, е била преведена погрешно в присъдата, за да се докаже, че обвиняемите са манипулирали вируса генетично. Предишните обвинения, че те са работили като агенти за ЦРУ и Мосад, бяха тихомълком отменени в полза на новото предположение, че шестимата са провеждали някакъв вид тайно изследване на вируса HIV.

Аз не съм нито професионален здравен работник, нито борец за човешките права, нито българин, така че можех лесно да пропусна кратките съобщения, които се появиха в пресата в деня след произнасянето на присъдите. Стана така обаче, че един български приятел ми съобщи за случая и ме убеди поне да пробвам да направя нещо. В хода на опитите си да съберем средства в помощ на осъдените установихме, че ситуацията е още по-обезкуражаваща, отколкото личи от фактите.

Докато "шесторката от Бенгази" линее в либийски затвор (често лишени от вода и храна, някои от тях с разклатено здраве), онези, които трябва да оказват натиск върху режима в Либия, действат с прекалена предпазливост. Повратливият полковник Кадафи бива третиран с кадифена ръкавица, тъй като се опитва да възстанови отношенията си със Запада, България е призовавана да се ограничава в "тиха дипломация" от страх да не бъдат отблъснати либийските власти (това, разбира се, няма връзка с цените на петрола), а правозащитните организации са прекалено заети с Ирак, Афганистан и Судан. В това време смъртните присъди се обжалват, което в Либия е просто една от формите на съдебна бъркотия.

Много хора по света се отзоваха щедро на призива ни и ни дадоха сила да продължим кампанията. Сега обаче трябва да се направи повече. Ако ставаше дума за вашата сестра, вашата майка, вашата съпруга, бихте ли се задоволили с "тихата дипломация"?

 

- - - - - - -  - - - - Водеща Албена Димитрова: Свързах се с автора на статията Пол Хавиланд и го попитах какво трябва да се прави, ако "тихата дипломация" вече е недостатъчна?

 

 

- Аз не съм политик, а те дават вид, че знаят най-добре. Сигурен съм обаче, че в момента "тихата дипломация" не работи, защото медиците още са в затвора при ужасни условия. Обжалването на присъдата изглежда е зациклило, явно трябва да се направи нещо повече. Чудя се защо още ООН не вдига повече шум по този въпрос. Иска ми се да видя този въпрос поставен на обсъждане в повече страни, не само в България и Либия, които са две малки държави. Смятам, че този случай има много важни последици за целия свят.

 

 

Водеща: Дали това не е обречена кауза с последните признаци на затопляне в отношенията между Запада и Либия.

 

 

- Мисля, че точно това затопляне е шансът за политици - било Тони Блеър, Жак Ширак или Колин Пауъл, да кажат на либийците - вижте, ако искате да ви приемем обратно, тогава трябва да оправите този случай в Бенгази, той е прекалено важен, той е прекалено очебийна несправедливост.(...)

Става дума за лов на вещици, за приписване на вина заради СПИН епидемия. Затова е много опасно да се обвинява медицинският персонал. Ако продължим по тази логика, не е ясно докъде ще стигнем, може би дотам болничният персонал да се страхува от преследване и дори медицински работници да отказват лечение. В същото време той засяга информираността по въпроса какво представлява СПИН. Според мен в крайна сметка проблемът опира до това, че в Либия има режим, който не иска да информира своята общественост. Съгласен съм, че е много трудно на хората да се обясняват въпросите на СПИН, но това трябва да се прави. Либийският режим трябваше да се заеме с това на първо място, но те предпочетоха да търсят изкупителни жертви. Именно това е неприемливо.

 

 

Водеща: Пол Хавиланд е координатор на благотворителен фонд за семействата на медиците. Той е създаден малко след произнасянето на присъдите и организаторите му не са нито роднини, нито приятели на българските медици. Целта им е да съберат пари, които ще дадат на семействата. Засега набират средствата си през уебсайт и вече са получили дарения от Япония, Съединените щати, от цяла Великобритания, от Канада. През октомври Хавиланд и колегите ми се надяват да осъществят отложен от това лято благотворителен концерт с участието на известни български певци в подкрепа на медиците.

 

* Излъчено по Би Би Си, "Светът в действие"