Седемдесет и третата година

сиганите станахме мнозина.

Е-е-е-е-й, сиганино!

Да живее `сичко до Бангладеш, Бангладеш!

Тази песничка беше особено популярна в България от средата на 70-те години, непосредствено след като Бангладеш получи независимост вследствие на войната между Индия и Пакистан и горе-долу по времето, когато се заговори, че древната родина на циганите всъщност е полуостров Индустан. Лирическият герой в песента визираше, че внезапно се е сдобил с още 100 милиона сънародници - бангладешци. Беше време, в което "Бийтълс" откриваха магията на Изтока, а Джордж Харисън правеше концерти в подкрепа на Бангладеш и написа едноименната песен. Дори социализмът не остана безразличен към очарованието на циганите - в СССР Емил Лотяну засне култовия филм "Таборът отива в небето" и се превърна в световно киноявление.

Ех, романтиката на 70-те. В днешно време нищо не е останало от нея. През "две хиляди и четвъртата година" роми дървари бият с метални тръби горски стражари край Самоков, а синдикалният лидер д-р Тренчев зове за въоръжен граждански отпор срещу това и други подобни своеволия. Председателят на политическо движение "Евророма" Цветелин Кънчев пък организира в Самоков среща "Ромите, гората и нейното опазване" с участието на кмета на града, представители на Министерството на земеделието и горите и лесничеи. Това последното, разбира се, е лоша шега. Да се очаква ромите да опазват горите е все едно да се очаква котка да излюпи пиленца и да ги разхожда по двора - не че не може, но е противоестествено. Не ромите трябва да пазят гората, а гората трябва да бъде пазена от техните набези. Който си направи труда за един ден да поогледа горите край Самоков, ще види потресаваща картинка: стотици декари голосек. Сече се наред, всеки ден, на височина на стъблото на 50-70 сантиметра над земята, та да не се навеждат секачите. По всяко време на денонощието се точат каруци, пълни с дърва, и те се продават почти веднага - било в махалата, било в града, било в селата наоколо. Цената, както казва и Цветелин Кънчев, е 25-30 лв. на товар. Пораженията са страхотни - изсеченото няма да може да бъде възстановено в следващите 50 години. От време на време идват барети, бият циганите, след което всичко си продължава, както си е било. Битката е неравна - циганите са оборудвани с моторни резачки и мобилни телефони и имат постове на всеки километър. Разбира се, горските също са в играта - без тях всичко това би било невъзможно. Надеждата е, че един ден ще опрат до гората на Симеон Сакскобургготски и тогава Асен Ошанов ще намери начин да се оправи с тях.

Шегите настрана, но побоят над горските стражари, призивите на д-р Тренчев и последвалата нервна реакция на правозащитни и ромски организации извадиха отново наяве потулваната срамна тайна, че България не е в състояние сама да реши проблема с циганите си. Които, както се пее в песничката, стават все по-многобройни и... все по-гладни. Според данни на германския изследовател Улрих Бюксеншютц за 27 години - от 1965 до 1992 г., ромите в България са удвоили числеността си: от 148 874 в началото на периода те вече са 313 396 в края му (Улрих Бюкенсшютц, "Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци, турци", София, 2000 г.). Според данните от преброяването от 2001 г. ромите в България вече са 370 908, а според неофициални оценки - например доклад на НАТО - около 870 000.

Лошото е, че ромите стават не само по-гладни, но и по-необразовани, което силно намалява шансовете им някога да станат по-сити. Шефката на отдел "Просвета" в община Самоков Снежана Лалева разказва случай, при който в кабинета й идват три циганки - баба, дъщеря и внучка, на възраст съответно 15, 30 и 45 години. Внучката трябваше да попълни документ, разказва Лалева, но очевидно не можеше да чете и затова погледна майка си, а тя - своята майка. Бабата въздъхна дълбоко, взе химикалката и почна да попълва. Което ясно показва, че от трите грамотна е само най-възрастната - получила образование по времето на социализма.

Емпиричните наблюдения се потвърждават и от изследвания. Според цитирания по-горе Бюксеншютц в резултат на образователната политика неграмотността сред ромите е сведена от 81 процента през 1946 г. до 11 процента през 1992 г. В последните десетина година обаче тенденцията е точно обратната - броят на неграмотните цигани се увеличава. Според данни от изследване, реализирано миналата година от екип под ръководството на Дочо Михайлов и Антонина Желязкова, неграмотните пълнолетни роми са вече над 18 процента. Със сигурност в следващите години тази бройка ще продължи да расте, защото пълнолетие навършват все повече цигани, които никога не са ходили на училище, както се вижда от по-горния пример. А за неграмотния ром няма друг начин да се изхрани освен да чака социалните помощи и/или да краде.

Въпреки че на ниво анализ образованието е безспорно идентифицирано като проблем №1, направеното за преобръщане на тенденцията до този момент е пренебрежимо малко. Достиженията на теоретичната мисъл са се обективирали в купчина обемисти документи, заради чието отпечатване на хартия е изсечена една средно голяма рилска гора: има Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, Правителствена програма за интеграция на малцинствата, План за действие за изпълнение на рамковата програма, Стратегия за образователна интеграция ... и още, и още. На книга всичко е прекрасно, на дело - не съвсем. Констатацията е всеобща - за последно я направиха преди няколко дни от Българския хелзинкски комитет. Факт е, че успехите при образованието на ромите са съвсем скромни. Въпреки препоръките за училищна десегрегация навсякъде в България българчета и циганчета учат (вторите по-скоро не учат) в отделни училища. Изключението е може би само Видин, където демографският срив принуди властите да пуснат ромчета в централните градски училища - в противен случай трябваше да ги затворят поради липса на ученици.

Несериозно е едно вестникарско писание да дава рецепти как да бъде решен ромският проблем, още повече че рецептите вече ги има, но е от съществено значение в следващите няколко години да спре писането на програми и проекти, а усилията да се концентрират изключително върху реализацията на съществуващите. Смисъл биха имали целенасочени действия, които поощряват излизането на ромите от гетата, насърчават посещаването на училище и толерират живот, който не зависи изцяло от традиционната семейна среда. (Нещо подобно предложи по отношение на словашките цигани ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в Братислава Ерик ван дер Линден, но остана неразбран, беше охулен и му поискаха оставката).

Ако не искаме и в следващите 50 години тренчевци да призовават за линч над ромите (и по-лошо - призивите им да получават съдействие), а правозащитници и други такива люде да ги плашат със затвор, незабавните действия са абсолютно наложителни. Дето се вика, трябваше да почнат вчера. При това трябва да е налице ясното съзнание, че поколението, което е над 10 години, е тотално отписано (както се вижда от сватбата в Омуртаг, на тези години циганите вече мислят за задомяване и не им е до училище). За тези под 10 години - пари, учебници, храна три пъти дневно, дрехи и всичко останало. За тези над - подходяща работа и строго спазване на закона. Така за 50 години горе-долу ще имаме социализирано и грамотно ромско поколение, за което поне може да се предполага, че няма да си изкарва прехраната с незаконна сеч, кражби и други забранени от закона дейности.

Лошото е, че в цяла България отсъства стратегическо мислене. Това беше блестящо илюстрирано от икономиста Георги Ганев с обяснението му защо у нас не се отглеждат маслини въпреки подходящите климатични условия: защото маслината дава плод след 100 години, а никой българин не е в състояние да мисли толкова много напред във времето. Затова е и малка надеждата, че може да има систематични и целенасочени усилия, хеле пък на значителен брой хора, които евентуално ще дадат резултат след 50 години.

Но друг път няма.