Не е трудно да се види, че основното занимание на сътрудниците на БАН в областта на природните науки е трупането на публикации (голяма част от тях - некачествени) в раздробена фундаментална тематика и стремглаво хабилитиране. Академията вегетира без никакви промени, не се забелязват и изгледи за дългосрочна възвръщаемост за националната икономика.

От БАН често твърдят, че навсякъде по света насочени фундаментални изследвания се радват на бюджетно финансиране от държавата и визират като модел Макс Планк обществото (МПО) в Германия. Всъщност едно сравнение с тази добре субсидирана институция илюстрира недъзите на организацията и управлението на БАН и отговаря на въпроса дали едно по-добро финансиране от страна на държавата би променило нещата.

За сравнение: населението на Германия е 82 милиона, а на България - 8 милиона души. Общият бюджетен персонал на МПО е 12 000, а на БАН - 8500. Държавният бюджет през 2003 г. на Макс Планк общество е възлизал на 1.04 милиарда евро, а на нашата академия - на 55 милиона лева. МПО има 12 000 научни публикации за годината, а БАН - над 20 хиляди.

Оказва се, че БАН ”произвежда” годишно повече научни публикации, като при това "постига" тези резултати със скромните 55 милиона лева (70% отиват за заплати), докато държавата субсидира МПО с 1.04 милиарда евро годишно! Дали няма основания да се усъмним в качеството на българските публикации, сравнени с тези от МПО? Дали не трябва да се усъмним и в качеството на БАН-ските сътрудници с научни степени и звания, сравнени с тези на МПО? Всяка научна публикация трябва да съобщава някакъв научен принос. Повечето от българските публикации (особено тези, които не са в реномирани международни списания) не отговарят на това условие. Те само внасят излишен ”шум” в световния научен информационен поток. И служат за хабилитиране…

Ако МПО е модел за БАН, то последният е негова пародия. Преди всичко - БАН е изумително, несъобразно, излишно, даже смешно голям за България. България може да си позволи 55 милиона субсидия за един сериозен, съобразен с националните нужди изследователски център. С други думи - за поне двойно по-малък БАН. Едно редуциране на състава наполовина не само ще позволи средства да остават и за научно оборудване, но и ще поизчисти състава от некадърници, научни бюрократи и опортюнисти.

* Авторът е доктор на химическите науки в Линкълн, Небраска, САЩ