Столичната преса наскоро ни уведоми за това как в последните работни дни преди лятната ваканция народните представители от комисията за бюджета и финансите приемат радикална промяна на закона за счетоводството. Този закон беше приет в края на 2001 г. и се отличаваше с това, че въведе модерното, съвременно организиране на счетоводната дейност. Утвърдени бяха международните счетоводни стандарти и се определиха подходите за съставяне на годишните финансови отчети. Голямата заслуга на законодателите беше в това, че създадоха условия счетоводството и одитът да се осъществяват като дейности, контролирани единствено от закона и организации на гражданите. Тази стъпка беше по достойнство оценена от бизнес средите, от многобройната армия на счетоводителите и от нашите европейски партньори.

Същите народни представители, които направиха всичко това, сега сменят или по-точно отричат концептуалната основа на закона. Това би било оправдано, ако в периода на прилагането на закона специалисти, изследователи, професионални сдружения на бизнеса или който и да е беше поставил на обсъждане или беше разкритикувал въведената самостоятелност и независимост на счетоводството и одита. И най-внимателният анализ обаче няма да открие такива действия.

Този факт, както и обстоятелството, че бюджетната комисия включва професионалисти от висок ранг, натрапва извода, че поради многото работа на народните представители някои обстоятелства са представени подвеждащо и са довели до създаването на текстове, коренно противоречащи на замисъла на закона. Това се отнася основно за въведените два нови члена - 5б и 22а. С тези текстове се задължава "министърът на финансите да разработва нормативни актове в областта на счетоводството и независимия финансов одит и предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството." Както се вижда от цитирания текст, използваното определение "независим" одит вече е не на място, защото и счетоводството, и одитът стават напълно зависими от това какви нормативни актове ще създава Министерство на финансите.

Това е връщане към една практика, която беше прилагана през годините на плановата икономика точно така, както сега се формулира. Вероятно оправданието за този подход (и текст в закона) е желанието да се отговори на изискването, поставено от експерти на Световната банка, които са обсъждали с участие и на български специалисти необходимостта от външен контрол по отношение на счетоводната дейност след скандалите в Enron, Parmalat и др. през 2001 и 2002 г. Действия по засилване на контрола и външния надзор предприеха всички страни след споменатите случаи, но никъде това не стана за сметка на ограничаване на самостоятелността на одита и счетоводството.

Решението се търсеше в законови разпоредби и изграждане на надзорни съвети на принципа на участие на независими неправителствени структури от професионалните сдружения или от органи, които не са свързани с изпълнителната власт. Нито в САЩ, нито в страните от Европейския съюз се предвижда участие на министъра на финансите или на друг министър. Това не се прави, не защото те си нямат дирекция "Данъчна политика", която би искала да командва счетоводството и одита според нейните си задачи, а защото се спазват принципите, установени твърде отдавна по отношение на счетоводството, което е тясно свързано със свободната предприемаческа дейност и защото информацията в годишните отчети трябва да бъде неутрална, за да е полезна на участниците на фондовите борси и паричните пазари.

Програмата на нашите законодатели е много тежка и предстоят важните закони за данъците, бюджета и редица други. Обществената потребност от промени в Закона за счетоводството, които трябва да се вместят в тази натоварена програма на Народното събрание, могат да се ограничат до разпоредба относно прилагането на счетоводните стандарти в малките и средни предприятия. Всичко друго, включено в проекта за изменение на ЗС, може да бъде разглеждано през следващата година, без това да попречи за нормалното приключване на счетоводната дейност за 2004 г.