Навремето похабих немалко сили да убедя моите скептично настроени яростни контрагенти в историческата продуктивност на властта на Путин, призвана да изведе страната от непоносимо втвърдените рамки на американския проект. В понеделник, на 13 септември, бях принуден да призная капитулацията си. Наистина, Путин, този погален от съдбата управник, когото не успяха да разколебаят нито потъващите подводници, нито взимането на заложници, нито злонамерените медийни магнати, извърши най-голямата грешка за цялото си досегашно управление. Властният вертикал, който Кремъл с усилие изграждаше през последните пет години, се оказа неимоверно неефективен. И не можеше да бъде друг. Защото този вертикал нямаше никакво отношение към властта. Истинската власт винаги е свързана със службата. Колкото и подъл, коварен и нечистоплътен в помислите си да е управникът, той винаги служи на някаква позитивна програма на бъдещето. На програма, единна за всички поданици на тази власт. Управникът, независимо дали е сивокосо-сънен президент в северна социалдемократична държава или смугъл кръвожаден тиранин от Средния изток, е управник само, когато се ръководи от някаква идея за общото благо и носи отговорност за нейната реализация. Нашият вертикал на управлението (този термин е по-точен) на практика представлява една общоруска групировка на организираната престъпност (ОПГ). Цялата философия и технология на този вертикал са заимствани от реално съществуващи бандитски групи. Основната функция на ОПГ е да събира пари на определена територия и да гарантира физическата сигурност на онези, които дават парите - от мърлявите петролни крале до суетните собственици на пекарни. Лидерите на ОПГ не се вълнуват от съдбата на “червеите” - хората, които се придвижват по титулярната територия на организираната престъпност пеш или на гърбави "Запорожци" и които всъщност не дават никаква лепта за "структурата". Социалната отговорност не влиза в ценностната класация на бандитските главатари. Дори ще е по-добре, ако в зоната на контрол на ОПГ измрат всички, които не дават приходи - грижите ще са по-малко. Разбира се, вождовете на ОПГ са заинтересовани от стабилността. Но я разбират по свой начин. Стабилност е когато хранениците-правоохранители не напускат заетите длъжности. (Нали новият ще трябва да се захранва от нулата, а това е нелека задача!). Стабилност е когато съседните ОПГ не се опитват да узурпират контрола върху някоя от нашите структури. И когато никой не се опитва да седне на масата на лидера в любимата му кръчма. (Лидерът изобщо не обича такива неща.) Ето така тези хора управляват огромна страна, в която незнайно защо все още строят паметници на Петър I, Екатерина Велика и дори на Владимир Илич Ленин. И сега отговорните околокремълски работници, залегнали над проектозаконите за назначаване на губернаторите, трудно преглъщат агресивното си слюнотечение при мисълта за лакомите късчета от бившата федерация. На Иван Иванич - Москва, $10 млрд. годишно. На Сидор Хасанич - Татарстан, $3 млрд. на година. Регионалните елити, царство им небесно, бяха добри най-малкото защото носеха пряка политическа отговорност пред избирателите. И затова бяха заинтересовани народът да не се бунтува, а страната да не се разпада. Бюрократите-храненици, които сега с десант ще превземат избрани точки в Русия, няма да отговарят пред никого и за нищо. И във всяка непредвидена ситуация ще могат да звъннат в Кремъл и да кажат "нещо не става, мили господа, не сме се разбирали така, бързо изпращайте пари, войски и хеликоптер за бягство, че иначе не се навиваме..." Между другото имам една голяма молба към нашите либерали - не се оплаквайте в Америка и Европа за ликвидирането на руския федерализъм. По достоверни непотвърдени данни миналата седмица Джордж Буш-младши и Герхард Шрьодер са одобрили антифедералния преврат в Русия. А без тяхно съгласие никой дори не би започнал да прави нещо. Явно Владимир Путин, пряко избраният президент, е решил да извърви своя неверен път на самотата до край. За съжаление обаче този път не минава по алените брежневи килими, постлани из коридорите на властната цитадела. По пътя е студено, влажно и нетърпимо светло. А в края му стои дългоочакваният силует на представителя на Властта. Власт, която не може да бъде подкупена и омаяна. Власт, пред която се отговаря бедно, честно и неизискано - завинаги.

---

*Президент на руския институт за национална стратегия. Статията е от в. "Ведомости". Преди няколко дни публикувахме интервю на Станислав Белковски за в. "Независимая газета", в което той препоръча на президента Путин да опре властта си на регионалните елити. Тогава политологът прогнозира радикални промени в държавното устройство, но след две години.