Нашумелият в последните дни скандал около вероятното бъдещо извеждане на българския батальон от Карбала предизвика истински бум от мнения, становища и експертизи, люшкащи се от едната крайност в другата. Министърът на отбраната написа писмо до полския си колега, а негов заместник настоява генерал Екерт да се извини. Началникът на ГЩ казва, че не знае нищо за предстоящо преместване. Но журналисти разкриват, че за това е ставало въпрос още на 2 септември т.г. по време на планиращата конференция във Варшава, където е имало негов представител. Полският ГЩ първоначално твърди, че батальонът ще бъде преместен, но след няколко часа негов говорител обявява, че все още няма решение.

Едни категорично порицават и отхвърлят като "обидни" и "незачитащи държавата ни" изказванията на полския генерал, който наистина пренебрегна елементарни правила за общуване с медиите, когато се касае за коалиционни многонационални сили.

Други, запазили някакви смътни спомени от военната си служба или от далечните времена на участието ни в инвазията в Чехословакия, тръбят, че въпросът с преместването на батальона е чисто военен, че щом българските войски сами са се поставили под полско "командване", то те трябва безпрекословно да изпълняват неговите заповеди. Към тях се присъединява дори и маститият британски експерт Пол Бийвър, който, цитирам, "не мисли, че българското правителство има право на вето". Без съмнение това е едно невярно твърдение.

Трети бързат да обвинят министрите ни на отбраната и на външните работи, че са знаели, а сега ни разиграват театро.

На бедния читател не остава нищо друго освен да махне с ръка. Но за българските войници в Ирак този проблем може да се превърне във въпрос на живот или смърт.

Всъщност нещата не биха изглеждали толкова сложни, ако всеки един политик, чиновник или военен независимо от националността си беше изпълнил стриктно задълженията си.

Обяснението на подобни казуси би било достатъчно просто, ако се основава на текстовете на Меморандума за разбирателство между полското министерство на отбраната и министерствата на още 23 държави. Той беше подписан от български зам.-министър на отбраната на 24 юли м.г., т.е. близо петдесет дни след решението на Народното събрание. Самото решение не може да бъде използвано, защото то е лишено от всякаква конкретика и не представлява нищо повече от една политическа декларация.

Този меморандум и представляващите неделима част от него допълнителни технически и административни решения са правната основа, върху която трябва да се градят взаимоотношенията в многонационалната дивизия.

Трябва да се отбележи, че след 30 юни т.г. и след приемането на резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН коренно се променя самият мандат на многонационалната дивизия, тъй като в меморандума е записано, че предназначението на дивизията е да подпомага действията на коалиционната временна администрация на Пол Бремър по стабилизиране и възстановяване на Ирак и да бъде под неин политически контрол. Тази администрация сега не съществува, нейните функции не се прехвърлят автоматически върху американското посолство в Багдад, така че в момента липсва коалиционно политическо ръководство на многонационалната дивизия в самия Ирак.

Това е изключително сериозен проблем, който е още по-сериозен за българската страна, която продължава с необяснимо безгрижие да няма свое политическо, т.е. дипломатическо представителство в Ирак и не е в състояние да ръководи и подпомага политически своя контингент на място. Подобно отношение е повече от осъдително.

Съгласно меморандума националният контингент остава под пълно национално командване чрез старшия национален представител. На полските командири се предоставя само оперативен и тактически контрол, а не командване. Това означава, че съответният командир може да отдава оперативни заповеди и да управлява действията на националните контингенти. Той няма право да командва контингента в административно и логистично отношение, да разделя контингента и да преподчинява отделни негови поделения на други контингенти.

Допълнението към меморандума, наречено "Определяне на мисията", и приложената към него схема на т.нар. Зона за оперативна отговорност са много важни за решаване на възникналия казус. Те определят задълженията и отговорностите на отделните контингенти. От схемата се вижда, че българският флаг, обозначаващ зоната за отговорност на батальона, е в района на Карбала. Не е дадено право на полското командване да променя каквото и да било в тези документи, а само да ги интерпретира, т.е. да ги обяснява.

От написаното дотук могат да се направят няколко извода:

Необходима е съществена промяна в текстовете на меморандума, които да отчитат настъпилите политически промени след 30 юни т.г. и резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. Трябва да се запълни вакуумът, възникнал след разформироването на коалиционната временна администрация и оставил без непосредствено политическо ръководство многонационалните сили на територията на Ирак. Вече е крещяща нуждата от българско дипломатическо представителство там.

Ако в резултат на новата оценка на стратегическата ситуация в Ирак бъде взето решение за предислокация на отделни национални контингенти, това решение трябва да бъде взето от всички държави, страни по меморандума, и да бъде отразено изрично в него. Българското отношение към подобно решение трябва да се определи след всестранен анализ на конкретната обстановка в Ирак и в предполагаемия район за разполагане и след като се вземат предвид всички евентуални политически, военни и най-вече просто човешки последици за българските войници от това решение. Сега е моментът и нашето Народно събрание да поправи грешката си от миналата година и на основата на промените в меморандума най-сетне да определи ясно и пълно мандата на българския контингент и то по начин, точно определен в Закона за отбраната и въоръжените сили.

Националните старши представители са лицата, които са длъжни стриктно да прилагат съгласуваните от всички държави изисквания на меморандума, и особено предписаните от него правила за ангажиране в бойни действия. Те имат право да откажат изпълнението на оперативни заповеди, които са в разрез с тези изисквания и правила. Като отрицателен пример в това отношение може да се посочи заповедта на полския командир на бригадата да изпрати отделно поделение от българския контингент да отбранява кметството и полицейския участък по време на въстанието на Ал Садр. Единствено уменията на българските командири и войници, а може би и "фактът", че Господ е българин, са причина да се разминем с нещастието този път. Задължение на Министерството на отбраната и на ГЩ е да положат допълнителни усилия за предварителната подготовка на старшите национални представители и на командирите на батальони по коалиционните техники и процедури, както и в областта на международното право.

Скандалът е и отличен тест за зрелостта на гражданско-военните отношения и политическия контрол върху въоръжените сили. Нима някой може да си представи или да си спомни изявления на американски командващ, които да не съответстват на политическите решения, взети в Департамента за отбрана, и този командващ да не е бил отстранен от длъжност веднага, щом обстоятелствата позволят това. В същото време в някои от новите страни - членки на НАТО, в това число и в България, станахме свидетели на публично несъгласие на военни ръководители с отделни политически решения без особени последици.

Струва ми се, че ние, българите, не трябва да съдим толкова строго полските колеги за допусканите грешки. Полските въоръжени сили бяха и са толкова готови за съвместни коалиционни действия в състава на НАТО, колкото и българските сили. Полша за пръв път управлява многонационални сили и изпитва явно значителни затруднения в усвояването и придържането към една съвършено нова по характер "коалиционна култура". И трябва да бъде поздравена за смелостта, с която прие тази мисия. Нека всеки от нас си представи, на какво изпитание би била подложена българската "коалиционна култура" и дали бихме се справяли по-добре.

* Авторът е генерал-лейтенант от запаса. Председател на фондация "Център за изследване на националната сигурност"