Според добре известно клише обсъжданията на държавния бюджет в парламента били истинските дебати за икономическата политика, която всяка партия защитава. Това предопределя и големия интерес, от една страна, към бюджетното предложение на правителството, а от друга - към позицията на опозиционните партии по него. Тази година вглеждането в критиките на опозицията е засилено заради предстоящите парламентарни избори, затова и в този текст основен фокус са “алтернативните” фискални идеи, разкрити и защитени до момента.

Опозицията: СДС, ДСБ и БСП?

Не е много ясно кои партии в момента трябва да считаме за опозиционни, но изглежда интерес представляват СДС, ДСБ и БСП. Първите две претендират за “десни” партии, БСП - традиционно за “лява”. Ето какво чухме и прочетохме за техните идеи по повод бюджетната политика и по-конкретно - данъчните промени:

- СДС предлага намаление на ДДС от 20% до 18%, БСП също (може би), но евентуално и диференцирани ставки - правителството засега не предвижда намаление

- СДС предлага намаление на данък печалба до 10%, БСП иска “основната данъчна тежест да се поема от приходите на стопанските субекти, а не от доходите на гражданите и домакинствата” (неясно дали не става въпрос за увеличение) - правителството предлага намаление на 15%

- СДС предлага ставките по подоходния данък да бъдат между 10 и 25%, БСП иска “умерено висока и диференцирана скала на данъчното облагане” - правителството предлага ставки между 10 и 24%

- СДС предлага увеличаване на акцизите на “вредни за здравето на хората” стоки до нивата в ЕС, БСП няма позиция - правителството вече предприема подобни стъпки

- СДС иска повече разходи за инфраструктурни проекти, БСП като цяло не иска да се ограничават държавните разходи, а приоритетите за повече финансиране са “здравеопазването, образованието и подобряване на демографската ситуация” - правителството вече действа (при разпределяне на преизпълнението на приходите за 2004 г.) в тази посока

- СДС заявява намерение за съкращаване на административните разходи на правителството с 5%

- ДСБ като цяло иска с гласуването по проектобюджета да се свали правителството.

 

Размер на предлаганите промени

От макроикономическа гледна точка всички коментирани идеи имат сравнително малък ефект върху общата данъчна тежест. Дори приемането на всички предложения едновременно би облекчило данъкоплатците с около 800 млн. лв. годишно при общи публични разходи от около 15 млрд. лв. Като дял от БВП потенциалното намаление е около 1,8-2%, при обща данъчна тежест от около 40% за 2004 г. В същото време обаче декларирани намерения за ограничаваните разходи почти няма освен в програмата на СДС. Всичко това довежда до извода, че няма партия, която да разглежда и обмисля радикална смяна на сегашната фискална политика.

Българските данъкоплатци в момента понасят най-висока данъчна тежест след Словения в страните от Централна и Източна Европа - над 40%. Ако се интересуваме от успешния сценарий за развитие на българската икономика, не бива да си правим труд да разглеждаме “лява” фискална политика в макроикономически смисъл. Затова хората, които оценяват средно- и дългосрочните шансове за просперитет в страната, се интересуват дали съществуват защитници на по-малка от настоящата държавна намеса - т.е. “дясна” алтернатива. Ако статуквото е преразпределение на 40% от дохода през бюджета, то “дясно” означава 35% или 30% (публични разходи под 30% от БВП са цел на “либертарианците”). Между другото, както СДС (чрез меморандума на правителството на Костов с МВФ) така и НДСВ се ангажираха с намаление на тази тежест до 35%; и двете правителства не спазиха обещанията си. За съжаление една година преди нови избори никоя от основните опозиционни партии дори не обещава подобно намаление.

От друга страна, БСП не дава ясни индикации за намеренията си - идеите са мъгляви и от тях не се разбира дали ще трябва да се увеличават, или да се намаляват данъците. Очевидно партията се готви за избори и евентуално управление и следователно не може да обещава намаления на данъците и разходите преди изборите, но и не може да обещае увеличение на държавната намеса, защото тя и без това е прекалено висока при сравнение с конкурентни инвестиционни дестинации.

Пропуснати въпроси

Като умел PR ход на правителството и специално на министър Велчев можем да отчетем активните дебати по семейното подоходно облагане и споровете с МВФ за минималната заплата. Превръщайки тези теми в централни новини, правителството успява да отклони анализатори, медии и инвеститори от далеч по-значими фискални проблеми. Така например никоя опозиционна партия не предлага съществени промени в модела на здравното осигуряване. Плахият опит на съветника на президента Първанов да предложи конкурентни здравни каси вместо монополната НЗОК не срещна никаква подкрепа от политическите играчи. Реформа на пенсионната система също не е в приоритетите на партиите. Което е обяснимо - БСП няма как да се откаже публично от “социалната държава” от европейски тип, а СДС и ДСБ не могат най-малкото защото сегашният модел бе създаден и приет от правителството на ОДС през 1999 г. От макроикономическа гледна точка обаче именно осигуровките са съществената тежест за бизнеса - те са около 10% от БВП.

Дискусията по пропорционалното подоходно облагане (или “плосък данък”) бе възприета по странен начин от Министерството на финансите, което прие идеята на сериозно - само че за съжаление ставката (за по-голямата част от доходите) е 24%. В началото на управлението на НДСВ максималната ставка по данъка се прилагаше за доходи над 1000 лв. на месец, от догодина тя ще се налага на доход над 250 лв. Така всички с доход дори под средната заплата ще плащат “плосък” данък от 24%. Но това изглежда не е интересно за опозиционните политици.

Накрая, фискалната политика все повече се формира от процеса на присъединяване към ЕС. Най-малкото, акцизите за някои стоки трябва да се повишат значително, а също и някои такси, като например тези, налагани при приложение на различни изисквания към опазване на околната среда. Това означава, че дори запазването на общата данъчна тежест изисква намаление (значително) на другите данъци; липсата на промяна е де факто увеличение на фискалната тежест. Но отново няма партия, която да поставя този въпрос по такъв начин.

В България не може да се разбере коя партия е за ниски данъци, а коя - за високи. Очевидно данъчната тежест не се разглежда като идеологическа идентификация и следователно проблемите на фискалната политика не са във фокуса на политическите дискусии. Преразпределението на доход в сегашните мащаби явно се приема от всички като, от една страна, поносимо, а от друга - като въпрос, който няма решение, и затова не си струва усилията да се обсъжда. Остава да се питаме ако ролята на държавата в икономиката не е разграничението между “леви” и “десни” партии, то какво остава.

Къде се формират идеите

След като партиите се отказаха да формират и поддържат идеология, предпочитайки “практичността” на текущата целесъобразност, то някой трябва да запълни празнотата. Засега това става с усилията на няколко икономически “мозъчни тръстове” и индивидуалните инициативи на хора с обществен престиж. Това са първоизточниците на всички сериозни дискусии по данъците и публичните разходи - като почнем от плоския данък и стигнем до реформата на НОИ. Странно, но веднага след тях следва самото правителство, което си прави труд да предлага и аргументира идеи за реформи (макар невинаги в “правилната” посока от гледна точка на данъкоплатците). Изглежда, опозиционните партии не намират за нужно да предложат нещо по-различно в областта на данъчната политика, дори в предизборен период. Което ни кара да очакваме изборите с умерен песимизъм относно възможното намаляване на преразпределителната роля на държавата и подобряването на инвестиционния климат.