„Защо ни е да оставаме заедно?” пита ме шофьорът на такси Перо, докато „бори” гужвата по централните белградски улици. „Когато сърбинът отива в Черна гора на море, фактически минава граница. Там парична единица е еврото, не можеш нищо да си купиш в динари. Имат друга митница. Въведоха си отделен химн и друго знаме - тяхното е червено с орел, ние имаме трикольор. Отделно поддържаме две администрации с всичките бюрократи. Чакай, даже са три: на Сърбия и Черна гора поотделно, плюс „общата” на държавната общност СЧГ. И ние, сърбите, ги поддържаме всичките с нашите данъци”, разсъждава Перо.

„Хич не искам да се разделяме, за моето семейство ще стане по-трудно”, тревожи се обаче сервитьорката от черногорското градче Тиват Роза. „Аз съм родом от Ужице в Западна Сърбия, мъжът ми е черногорец. Добре, живея в Черна гора 30 години, повече отколкото в родната ми Сърбия, но какво ще стане с децата, ако трябва да изберат едната държава?”

Роза и Перо са типични тъкмо в това, че се оказват пълно отрицание на линията, която са поели т.нар. им политически елити. А техните двоумения съвсем скоро ще се превърнат в драма с национални мащаби, защото и в Белград, и в Подгорица вече се готвят за „развод”. Истината е, че лидерите на Черна гора все по-активно търсят бързата раздяла, а управляващите в Сърбия се чудят как да овладеят и задържат този процес. И точно както в навечерието на големите конфликти и войната в бивша Югославия от началото на 90-те, върхът на проблема вече се подава - чрез дрязгите за уж „леките” неща като спорта и символиката.

Миналата седмица хандбалистите от Черна гора отказаха да пътуват за срещи на националната лига в Белград. Обяснението: искат две лиги и различни първенства.

Преди тях сребърните ватерполисти в Атина дадоха индикации, че никой не се идентифицира със странния хибрид СЧГ. Една от мистериите на олимпиадата остана какъв химн щеше да се свири, ако по някакво чудо ватерполистите бяха грабнали златото.

В Черна гора и това лято и есен преливаше от сръбски туристи, за които последното „родно” море е малкото късче на Адриатика около залива Бока Которска. Полетите Белград-Тиват (Подгорица) са препълнени. На летището в Тиват обаче има офиси с табели „Граничен пункт на Република Черна гора”. Там Сърбия е вече официално изчезнала. Засега зад тази табела група угрижени митничари драскат нещо, затворени в офисите си, но си личи, че буквално след месеци май ще заемат „позиции” навън, край „Пристигащи пътници”.

Поне такива са желанията на политиците от Черна гора, ако се чете между редовете на доста прозрачните намеци на премиера Мило Джуканович. Неговата любима тема през цялото лято бе, че няма нужда да се готвят избори за парламента на държавната общност СЧГ, тъй като нейното бъдеще и без друго е твърде неясно. Напоследък Джуканович дори изостави намеците и мина на директни „насоки”. Според него главните бариери пред влизането на сегашната държавна общност в ЕС са „липсата на сътрудничество с Хагския трибунал и нефункционалността на самата общност”. Миналата седмица черногорците се освободиха от първата част от проблема като едностранно напуснаха държавната комисия за сътрудничество с Хага. Обяснението? Военните престъпници не са техен проблем, сърбите да си се оправят сами с Карла дел Понте, смятат в Подгорица.

Джуканович вече е обърнал взор и към втората - икономическа, „бариера”: „Черна гора не би имала особени трудности сама да изпълни условията за членство в ЕС”, обясни той на конференция на световни икономисти преди седмица. Разбира се, как точно икономическото джудже Черна гора, което прави само 7% от БВП-то на общата СЧГ, ще стане един балкански тигър, си знае само Джуканович. Страната, която официално разчита на туризма си, а неофициално е широко популярна като любим кръстопът за всякакви трафиканти, в момента се изкупува „на едро” от руски богаташи. Сивата картинка допълват лошата инфраструктура, постоянното спиране на тока и водата и очакваният 2.5 пъти по-нисък растеж от „старшия партньор”.

„Раздружаването” на двете досегашни половинки трябва да се оформи без директен референдум, е най-важната част от плана на Джуканович, който уж няма план. Защото никой не може да предвиди резултата от един истински референдум, ако има такъв. Твърде вероятно населението на Черна гора да не сподели визията на лидерите си и да ги изненада с вота. Защо? Нито една етническа група в малката държавица (с население от 680 000 души) няма практическо мнозинство и със своите 44% черногорците са само „едни гърди” пред 31% сърби. Останалото са другите малцинства: хървати, босненци и пр. Отделно има голяма група от около 50 000-60 000 черногорци, които работят и имат свой бизнес в Белград и които очевидно ще се противопоставят на подобно разцепване.

Мотивацията на Джуканович да настоява за отделянето е твърде прозрачна, смятат сръбските политически анализатори, които, разбира се, интерпретират гледната точка на Белград. „Той де факто иска да продължи политическата си кариера на върха (ако може до живот) и ще се опита да „извоюва” независимостта и да я запише на своя сметка”, смята политическият коментатор Деян Анастасиевич.

Сръбският политически елит (поне основният му ешелон) никак не иска Черна гора да се отцепи. По няколко очевидни причини: никой не желае процесът на „полуразпадане” на някогашния югославски гигант да продължи до безкрайност и до пълното й „израждане” в балканско джудже. Неприятно е и да загубиш единствения си останал излаз на море с цялото му туристическо удобство и инфраструктурна стойност. И прочие, и прочие рационални мотиви. Плюс чисто политическата мотивация, че никой не иска да запише загубата на „последната” република в списъка на собствените си провали.

В Европейския съюз са реалисти за неизбежността на поредното деление в бивша Югославия, но както винаги предпочитат да се придържат към консервативната схема. Т.е. - евролидерите не демонстрират одобрение за възможно разделяне на държавната общност и със сигурност не го стимулират, но не го игнорират.

В началото на септември на срещата на върха в Маастрихт европейските дипломати утвърдиха една от най-странните формули за евроинтеграция. Прие се, че Сърбия и Черна гора ще се присъединят заедно към Евросъюза, но движението им ще е по два отделни коловоза. Де факто, това беше директно признание, че ще се преговаря с (и ще се хармонизират) две съвсем различни икономики, но ако е възможно, договорът ще се подпише с една общност, която ще функционира като военно-външнополитически съюз.

И Белград, и Подгорица приеха формулата за „двата коловоза” като победа на своята философия и сега зареждат политическите си влакове с популистко гориво. „Решението абсолютно фаворитизира общата държава Сърбия и Черна гора”, изрази облекчението на Белград политикът Горан Данилович. Версията на Джуканович обаче е, че „ЕС е схванал аргументите на Черна гора, че двете републики имат две, съвсем различни икономически системи”. Така „дуализмът” се закрепи в официална политика, която обаче не оставя усещането, че компромисът ще осигури бъдещето на този странен балкански организъм.

„Коловозите”, по които набират скорост двата политически влака, видимо се раздалечават с всеки изминал ден и нищо чудно политическите локомотиви да се сблъскат още преди началото на пролетта. Обръгнали на политически интриги, етнически драми, преситени от вечни избори и международни проблеми, поне хората не изглеждат шокирани или депресирани от предизвестения пореден разпад.

Най-добре обърканите чувства и разочарованието на средния човек изразява черногорецът Небойша Перуничич, който има успешен частен бизнес в Белград:

„След събитията през 90-те години и разпадането на бивша Югославия вече почти нямам мнение за тези неща. Общността, в която съм отраснал и познавах, вече не съществува. Така че ми е все едно дали ще сме 10 или 1 държава”.