Много преди Васил Иванов-Лучано да се появи в българската политика, в нея се подвизаваше не по-малко колоритният Васил Михайлов-Нубиеца. За тези, които са забравили, а и за по-младите, д-р Михайлов се сдоби с неувяхващия прякор, след като в телевизионно интервю се обяви за засилване на връзките с несъществуващата отдавна държава Нубия. (Между другото, в българското интернет пространство съществува забележителният във всяко едно отношение сайт Nubia online, поддържан от Съюза за българо-нубийска дружба. Можете да го видите на адрес www.nubia.bulport.com. Та Нубиеца имаше навика да ходи в 37-ото Народно събрание (където беше депутат) с една сопа, с която плашеше комунистите (на власт беше Жан Виденов). Докторът обаче не беше толкова луд, колкото изглеждаше. Още преди Евгений Бакърджиев и далеч преди свиленградските изборджии той беше стигнал до извода, че ако се концентрираш върху един конкретен избирателен район и употребиш всичките си налични ресурси, няма как да не спечелиш победа. Нубиеца беше стигнал и до прозрението - изцяло по собствен път - че в едни избори цената на успеха е без значение, защото се плаща не от кандидатите, а от избирателите.Въпреки че беше със светлинни години напред с материала, д-р Михайлов все пак изгуби играта - не успя да стане депутат в 38-ия парламент, независимо че спечели първичните избори на Обединените демократични сили в столичния квартал "Надежда". По една случайност стана така, че д-р Михайлов ми разказа начина, по който е изпаднал от депутатските листи на ОДС: "Отивам аз при Бисеров (тогава главен секретар на СДС - бел. авт.) и го питам: Христо, сигурно ли е, че който спечели предварителните избори, ще влезе в листите? Защото аз ще ги спечеля. - Моля ти се, Васко, ако ти ги спечелиш, разбира се, влизаш. - Взимам аз всички пари от касата на партията (Нова социалдемократическа партия - бел.авт.), събирам всички членове (нали съм божем председател) и почваме да си обикаляме "Надежда" човек по човек. В резултат размазвам конкуренцията и в понеделник отивам с протоколите на "Раковски" 134. Обаче не. Не влизам.

Аз разбирам Иван (Костов - бел. авт.) - на него сега (през 1997 г.) не му трябват шутове, а дисциплинирани хора. Въпреки че, ако ме бяха пуснали, щях да се държа прилично. Но поне трябваше да ми кажат честно, за да не хабя излишно пари и усилия", завърши изповедта си Нубиеца.

Но независимо от елиминирането на Михайлов СДС вече беше взел на въоръжение неговата изборджийска философия, срещу която сега (по повод на изборите в Свиленград) роптае - избори се печелят с пари и бой. Каза го Евгений Бакърджиев, когато по-първичните седесари не намираха причини цинизмът на синьото управление да бъде скриван. Свиленградският казус биде преекспониран: всички изпищяха, сякаш досега са печелили местните избори (хеле пък в такива места) само с усмивки и благи думи, без да плащат на цигани да гласуват, без да заплашват (особено ако са на власт), че ако техният човек не спечели, градът ще бъде натикан в гетото, без да се държи сметка колко пари ще се налеят. Стигна се дотам дори Ивайло Данаилов, съветник на председателя на Висшия съвет на БСП (имало и такава длъжност, Боже мой), да описва (в "24 часа") колко е страшно, че хората с пари са спечелили изборите край границата, чунким БСП навсякъде, където е спечелила, го е сторила без пари и без да подкарва хората към урните.

Г-н Данаилов повдига обаче и друг важен въпрос - за качеството на избирателните закони. Не става много ясно къде точно са несъвършенствата, но затова пък с много намеци и заобиколки е посочено, че е опасно да се гласува мажоритарно. И в това няма изненада - социалистическата партия официално е декларирала, че е против мажоритарни избори, защото това ще позволи депутатските кресла да се купуват (сякаш сега не се) и ще даде достъп до политиката на мутрите (като че ли сега нямат). БСП обаче не е схванала съвсем ясно интереса си: ако сега при чисто пропорционалната система партията има всички шансове да добие относително мнозинство в парламента, при изцяло (или наполовина) мажоритарна система абсолютното й мнозинство е в кърпа вързано. В случая е важно е да се отчете, че "нубийското правило" действа само в определени мащаби. Колкото е по-малък районът, толкова правилото е по-валидно. Ако например имате 3000 души избиратели, с бой и пари се постига всичко. Ако са 10 000 - 20 000 - колкото бяха в Свиленград - пак, само че трябват повече бой и повече пари. Но ако числото на избирателите се увеличи - примерно на 50 000 или 100 000 - нубийското правило вече не действа. С други думи, казано с марксистка терминология, за да могат другарите от БСП по-лесно да схванат феномена, количествените натрупвания водят до качествени изменения. Т.е., ако с 3 милиона лева (според проф. Кръстьо Петков) и 40 джипа можеш да мотивираш 6000 избиратели да гласуват правилно, за 6 милиона гласоподаватели ще ти трябват 3 милиарда лева и 40 000 джипа. Е, вярно, парите в тая държава не са проблем, ама откъде толкова джипки, бе другари?! Пък и все някой трябва да ги кара.

Но ако социалистите се напрегнат малко и помислят, ще установят, че поправка в закона за изборите, която постановява, че половината народни представители се избират мажоритарно, а другата половина - пропорционално (какъвто законопроект отлежава в Народното събрание), то БСП без никакви усилия ще вкара 120 и повече депутати. Ето как.

Да вземем например любимия на всички Свиленград - китна българска община, намираща се в Хасковска област, по действащото изборно законодателство - 29-и многомандатен избирателен район. Според протоколите от последните парламентарни избори в района има 240 793 избиратели, които избират по пропорционалната система 8 депутати. Ако 120 депутати се избират мажоритарно, горе-долу 55 000 - 60 000 избиратели ще гласуват за 1 мандат. Това значи, че Хасковска област ще избира четирима народни представители пряко и още четирима пропорционално. От това следват две неща: първо, гласовете, с които при такъв вариант ще се избира един депутат по пропорционалната система (т.нар. цена на мандата), ще се удвоят в сравнение с миналите избори: ако през 2001 г. един мандат е в Хасково "струвал" 17 415 гласа, то сега той ще бъде поне 25 000 - 30 000 гласа. А това е резултат, който в Хасково е по силите само на БСП. И второ, понеже освен в областния град и Димитровград никъде другаде няма община с 50 хиляди избиратели, ще се наложи да има групирания - по един депутат ще бъде избран мажоритарно в тези две общини и още два - във всички останали общини, които заедно имат близо 100 000 избиратели. Например Свиленград, който има всичко на всичко 21 000 избиратели, ще трябва да се групира с Ивайловград, Любимец и Тополовград, та всички заедно да си изберат мажоритарно народен представител. Ето какви са резултатите в тези общини от последните избори (местните през 2003 г.). Ивайловград: общ брой избиратели - 7520, гласували - 5223 (4400 действителни гласа). От тях за листата с кандидати за общински съветници на БСП - 1906, с което левицата има 8 съветника в 17-членния общински съвет. Кмет на общината е Стефан Танев (БСП), избран още на първия тур с 2528 гласа. Любимец: избиратели - 9408, гласували - 6099 (5173 действителни). От тях за листата на БСП - 2560 (10 съветника от 17). И тук кандидатът на левицата става кмет още на първи тур (Янко Кючуков с 2892 гласа). Тополовград: избиратели - 12 815, гласували - 7845 (6115 действителни). За листата на БСП 2446 (9 съветника от 17). Кмет - Данчо Трифонов (БСП), избран на втори тур с 4002 гласа. И накрая - Свиленград. Избиратели - 21 327, гласували (на 26 октомври 2003 г.) - 10 835. От тях за БСП (в коалиция със социалдемократи) - 2583. Съветници - 8 от 21, но никоя друга политическа сила няма повече от двама. В избора за кмет на втори тур през ноември миналата година побеждава кандидатът на БСП Георги Илиев с 4917 гласа срещу 4890 гласа за независимия Георги Манолов. След като този избор беше касиран, тази година имаше поправка, която завърши с горе-долу огледален резултат. И пак има касиране.

Независимо от това е видно, че ако има едномандатен избирателен район за парламент, съставен от тези общини, БСП ще си вземе своето - вероятно още на първи тур. Подобен резултат би постигнала партията и в другия евентуален едномандатен район в областта - Димитровград. За другите два района - Хасково и групираните останали по-малки общини (Харманли, Симеоновград, Маджарово, Минерални бани и т.н.) - социалистите най-вероятно ще идат на втори тур срещу ДПС. Но ще го спечелят. Така от 4 директни мандата в областта БСП ще вземе 4, в краен случай - 3.

Мога да дам и примери от други части на страната. Но не е нужно. Навсякъде положението е такова. Така след първия тур на едни мажоритарни избори БСП ще е спечелила поне една четвърт от 120-те мандата и ще отиде на втори тур навсякъде, където има балотажи. И с изключение на турските райони и някои райони в София и Пловдив - с всички шансове да ги спечели. Сумираният резултат (мажоритарен + пропорционален вот) дава абсолютно мнозинство на БСП в парламента (около 70-80 избрани директно и поне 45-50 избрани от листата).

За щастие на т.нар. десница обаче този сценарий вече не може да се сбъдне. Поне по три причини:

1. БСП не осъзна навреме интереса си и вече е късно да събере мнозинство в парламента за промяна на избирателния закон.

2. НДСВ смята, че ще спечели повече на изборите догодина, ако се запази сегашната система.

3. Политическата класа като цяло се страхува от мажоритарни избори.

Така догодина изборите отново бъдат пропорционални, а БСП, въпреки че от две и половина години се води първа политическа сила, след тях отново може да гледа как други съставят правителство. Но ще си е виновна сама.