Откакто Симеон Сакскобургготски се изпусна да каже, че е премиер само на гласувалите "му", министрите и депутатите "му" не спират да тълкуват изреченото със същата страст, с която в "Под игото" Мичо Бейзадето направи по вечния календар сметката, че "Туркия ке падне през 1876 г.". Крак, както винаги, повлече Соломон Паси.

 Той "откри" в изреченото тънка ирония, която ние, със старите чипове, не сме успели да схванем. За да не остане по-назад, в трактовката на откровението от Фатима, пардон, от Злокучане, се включи и колегата му Николай Свинаров, който най-сериозно заяви, че "ролята на премиера може да бъде такава, каквато той сам пожелае да бъде". Пресериозно към казаното се отнесе и правителственият говорител Димитър Цонев. Той пък обясни, че "фразите не правят нищо, те са един балон, важни са делата, делата". Венец на тълкуванията постави депутатката от НДСВ Татяна Калканова. След дълъг лингвистичен анализ по една телевизия тя изведнъж откри, че в изречението "На гласувалите ми (съм премиер - бел.ред.), не на всички българи" липсва думата "доверие", което автоматично и окончателно оневинявало Симеон! Както казваше бай Ганьо в такива случаи: "Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място. Да живей Негово Царско Величество"...