Покрай всичко останало, казано за “Биг брадър”, се заговори и и за езика на шоуто, за българския език, за “селския” и за “тарикатския” език, за простотията и "просташкия” език, за диалектите и за книжовното говорене. За радост на специалистите тези въпроси станаха част от споровете и интригите в затворената им общност.

Езикът на човека крие истината за неговата същност - мисловна нагласа, природна интелигентност, умението/неумението да общуваш и т.н.

Правилното говорене не е цел на шоуто (най-малкото заради това, че в него са събрани хора от различни краища и всеки от тях носи диалектните особености на родния си говор), но някак си се превърна в критерий за възпитанието и за приобщаването на човека в общността на другия.

Езикът и говоренето в шоуто станаха част от бита на съквартирантите и в един момент бяха осмислени като силно оръжие, чрез което можеш да се надсмееш над другия, да го превъзхождаш, а в името на играта дори да го използваш като мотив, чрез който да отстраниш конкуренцията. Езиковата характеристика е поставена паралелно със социалните и моралните качества на живеещите (те номинират някого, защото не готви, не чисти, спи по цял ден, заговорничи и… не говори правилно, дразни ме как говори, говори по селски - характеристики на част от съквартирантите за начина, по който говорят Стойка и изгонената вече Силвия). А това означава, че живеещият в къщата Найден или който и да е от съквартирантите, макар и да не говори правилно книжовния български език, интуитивно усеща диалектната реч, тя го дразни и смущава. Ярките диалектни особености (тук читателят ще се усмихне и ще посочи "пипирудите", които прелетяха над цяла България) са специфичен белег за различност на човека. Диалектите на българския език са част от неговото богатство и основно средство за формиране на книжовния език през Възраждането.

Всеки от нас в определена ситуация от своя живот е общувал на или чрез диалекта, той е естествен езиков код.

Днес от множеството кабелни телевизии ни заливат диалектни думи и изрази, вулгаризми, нецензурни фрази и т.н., което за този тип общуване би трябвало да бъде санкционирано от измислени органи като СЕМ.

Нормално е да говориш на диалект (дори да не осъзнаваш, че това е диалект), когато си в родния си град и общуваш непринудено и неофициално. И до днес хиляди хора говорят на своя диалект и това не ги изолира, нито пък ги прави по-непълноценни като граждани. Така, както говорят Стойка, Найден, Гроши и всички останали. Стойка съвсем естествено говори и ще говори на езика, който е характерен за Пловдивския езиков регион. Много по-неестествено и невъзможно би било тя да се “научи” за няколко часа да говори на нормативния книжовен език и чрез това да спечели съквартирантите и зрителите на своя страна. Това не е необходимо нито за нея, нито за стратегията на шоуто. Шоуто е и шоу на и заради езика - колкото по-екзотичен е този език, толкова по-различни и по-разнообразни са и неговите носители в тази изолирана общност.

Проблемът тук е друг и той не е свързан с диалектната окраска на речта. Струва ми се, че не диалектът трябва да бъде посочен за прицел, въпреки че на този етап именно той служи като маркер за носителя, а другото говорене - нецензурното, скандализиращото, маниерното и просторечно говорене. То също е част от шоустратегията. Ако влезем в училище, ще чуем това говорене - тъжна истина е, че българските деца, или по-голямата част от тях, не говорят по-различно от Найден. Така се говори на улицата, в градския транспорт, в магазина или на опашката за тока. Навсякъде чуваме българска реч, но в ежедневието ни тя звучи някак неестествено и грубо. Ситуацията определя говоренето. И това е нормално и логично обяснимо. Езиковата култура е умението да общуваш и да избираш изразните средства с оглед на ситуацията, в която попадаш, както и с хората, с които говориш, а останалото…

Останалото е грижата, безпаричието и агресията. Агресията, която от ежедневието на българина се пренася и намира естествен израз и в неговия език - агресивен, нападащ, нетолерантен, компрометиращ, търсещ нетрадиционния изказ, за да бъде намерена формулата да бъдеш различен, да бъдеш забелязан, да ти обърнат внимание и за моменти от своя живот чрез езика да се превърнеш във вселена. Езикът на шоуто не е стандартният български език, това е говоренето и надговарянето във и за шоуто, осъзнатият код към ключа на успеха (визия и езикови модели на поведение), тримесечна мисия, чиято основна цел е да убеждава. А убеждаването е приоритет на езика. Той отразява мисловната нагласа на хора, които са затворени в една къща и трябва да издържат там, за да спечелят. Ние не искаме от тях да говорят книжовния език, защото дори депутатите, които са длъжни да бъдат грамотни и да говорят книжовно, защото институцията го изисква, не го правят, а шоуто от парламента не спира.

Това не са самоцелни бележки на един езиковед, изолиран от реалния език, а са част от грижата за хората, които говорят българския език. Става дума за стотиците млади българи, които общуват в денонощния чат и които пренасят своята агресия в писменото слово. Тук няма да говорим за правопис, защото правописната система на младите хора отдавна е разколебана от влиянието на интернет общуването (резултатите се виждат най-ясно в неумението да се изписват думи и форми с оглед на книжовната норма в друг тип текстове и ще бъде така, докато продължаваме да пишем jenami obichamte i iskam dase umaja zatep, tapaci, kadeste be, 4akamte v chata и др. Тук става дума за езика, който разделя хората на групи.

Каква е проблемацията тук, би попитал Найден. Верно за к’во е сичко това, ще се включи в разговора и Зара. Верно, ма, ще ги подкрепи и Здравко, за к’о е туй. Мноо приказки за нищо, тука нема ник’ва проблемация, ще обобщи Найден, ще посочи някой пръст от ръката си, стискайки парите в другата. Проблемът е, че езикът трябва да ни обединява, а в шоуто и в чат разговора той ни отдалечава един от друг. От нас днес се иска малко… малко повече уважение. Уважение към нас самите, което означава на първо място уважение към езика.

*Авторът е асистент по езикова култура и по история на новобългарския книжовен език в СУ “Св. Климент Охридски”.