Ако пожелаете да се ползвате от услугите на един малък доставчик на интернет услуги в България, следва да прочистите съвестта си от всякаква религиозна мисъл или идея за публикуването й.

Условията за ползване на безплатното му интернет пространство е да не публикувате религиозна, антирелигиозна и... порнографска тематика. С тези изисквания доставчикът е изравнил моралното значение на вярата в Бога и мръсните снимки.

Религията и порнографията бяха забранени и осъдени при комунизма като недостойни за бъдещия строител на светлото бъдеще. И двете бяха третирани като “капиталистическа диверсия” и “западна пропаганда”.

 Спомням си как като дете с приятели ходехме до районния милиционерски участък да надничаме в една витрина, в която бяха изложени заловени “западни диверсионни материали”.

Сред изложеното имаше списания с неприлични снимки и издания на Новия завет на български.

Подобно отношение днес освен в спомена за българския комунизъм има и в Китай. В началото на 2004 година комунистическата партия публикува 178 забрани, които гарантират моралната чистота на партийните членове. Тези забрани включват: “противопоставяне на партийната политика, икономически престъпления като вземане на подкупи, участие в прелюбодейство или полигамия, гледане на порнографски програми и посещения при проститутки или посещението на религиозни събирания или други култоподобни групи.”

Кои са законовите норми, които нарушават предлагащите тази интернет услуга? На първо място, Европейската конвенция за правата на човека, чл. 9. В тази разпоредба се гарантира правото на всеки да вярва, да изразява вярата си, включително и да сменя убежденията си. В същата разпоредба се съдържат и допустимите ограничения на свободата на религия, едно от които е противоречието с обществения морал. Тук ще обясня, че порнографията е неморална, а вярата - морална.

Религиозна информация би била статия по история на църквата. Ако желая да публикувам исторически доклад за Великото съживление сред вярващите християни от Нова Англия (английските колонии в Америка) през 1741-1743 г., в него естествено бих поместил описание на проповедите и богословието на Джонатан Едуардс, първия известен богослов на Новия свят. Това веднага ме подвежда в нарушение на цензурните ограничения на доставчика. Ако бих споменал кръщелното си свидетелство от православната църква по някакъв, дори нерелигиозен повод, пак бих попаднал под ударите на забраната. Ако публикувам своя снимка, усмихнат, пред останките от Видинската синагога, сайтът ми ще бъде порицан и свален. Ако се възмутя от ислямския фундаментализъм онлайн - пак ще бъда отрязан. Не е нужно да продължа, за да стане ясно, че това изискване за забрана на израз на вярата в безплатния уебхостинг на фирмата е доста нелепо.

Разбира се, всяка частна фирма е свободна да определя своята политика. В този смисъл, да, интернет доставчикът може да каже как да се ползва, при това безплатно, неговото уебпространство. Но обявената за безплатна услуга на всичкото отгоре въобще не е безплатна: в замяна на това, че не иска пари за сървър пространството, което предоставя, доставчикът иска да поставя свои рекламни банери на моята продукция!

Обърнах внимание на уебмастърите на фирмата, като натиснах бутона “Пишете ни” на техния сайт и пратих електронно писмо. В него ги информирах за неправилния им подход към свободата на словото и религията. Типично по български отговор не получих. Днес, месеци по-късно, все още чакам тяхна реакция, па макар от типа: “Благодарим за писмото, ще разгледаме вашето оплакване. Посетете нашия сайт отново!” Въпросът е достатъчно сериозен, за да бъде оставен без отговор.