Фактът на правителствените промени беше точно толкова досаден, колкото и очакването му. Пластичната операция отряза тук, закърпи там и остави нови грозотии да заздравяват до изборите. Ако стане... “Вие вече сте свикнали от три години и половина на моя стил...”, каза премиерът. И преповтори онази безглаголност, с която от две години и половина насам кара политическата логика да гони опашката си.

С назначаването на Лидия Шулева за шеф на предизборния щаб на НДСВ придобитата неприязън между Доган и Симеон вече става служебна. "Новото време" запазва скандалността си ненакърнена и добавя към нея властови и финансов ресурс преди изборите. В полза на трети лица.

С назначаването на Нина Чилова за нов министър сред удовлетворените от правителствените промени изненадващо се подредиха и сподвижниците на Пламен Панайотов. От друга страна, културата и туризмът са твърде съмнителен комплект в новото министерство на отсъстващите стратегии. Защото икономическите визии на Доган никога не са били абстрактни. Дори и само заради приватизацията на “Слънчев бряг” драматичните гледки на предстоящи поглъщания в туризма обещават зрелищност.

Превъртането на Милко Ковачев от енергетиката в икономиката изглежда е за запълване на празните квадратчета. Сигурно това е имала предвид Люлина Абрашева в резюмето си: “Промените в правителството са играчка.”

Рефлексите на кастовия непукизъм

В началото на месеца експресната социология регистрира разминаване в т.нар. дневен ред на обществото и политическата класа. Така, макар и с подобаваща сериозност, анализът на последствията от нововремската полигамия беше претупан. А той наистина е кратък. След смените в кабинета даже световните информационни агенции се задъхаха в многоточията на коментарите си. Докараха ги някак си до ясната тема за “предстоящите избори” и толкова. Някои отидоха и по-нататък, но не стигнаха твърде далече. Спряха се до припомнянията за “сриналия се рейтинг” на НДСВ или предстоящото подписване на договора за присъединяване към ЕС. Логично е - нормалната логика има нужда от нормални аргументи. Някакъв задължителен за ситуацията драматизъм отекна само в треперещия глас, с който Лидия Шулева обеща и в бъдеще да не поставя ничии лични интереси над националните. Неочаквана хладина проблясна зад очилата на Абрашев... И какво от това?

Не, няма никакво разминаване в дневния ред! Лошото е другаде: безотговорността на гражданите разпасва елитите. Абсолютно! Загубата на политически разсъдък през последните двадесетина дни беше само привидна. Зад нея трябваше да остане скрит фактът, че политическата класа вече е придобила рефлексите на кастов непукизъм. Там е бедата. Единственият виновен за нея е избирателят, който през 2001 г. си позволи провал. Позволи си да стане част от спекулата с процедурите на демокрацията. Четири години по-късно политическото “иди си - ела си” на "Новото време" нямаше как да бъде отделено от шикалкавенето на самото общество. Нещо повече: двойствеността на политическите стандарти не е нищо друго освен застраховка срещу скритата отмъстителност на избирателите.

Историческият бекграунд на паническото тичане към изборите за следващото Народно събрание е кратък и нерадостен. Извън сценария на перестройката българската демокрация се случи по инерция. Някак си... тръгнахме с манифестацията. Хванахме вълната. В един от рекламните клипове преди старта на масовата приватизация една работничка казваше така: “Ще участвам (в масовата приватизация), защото фабриката трябва да си е що-годе наша. Целият преход се оказа “що-годе наш”. А позата на драматичното “разочарование от леви и десни” беше само етюд на безотговорността. С него дойде 2001-ва.

Предрешването

Премиерът съжалявал за приетата оставка на Шулева?! Тази учрежденска схема някак не подхожда за сериозни неща като разбутване на кабинет четири месеца преди парламентарни избори. Уволнените винаги твърдят, че са напуснали. Бившите им работодатели настояват на обратното. Единият спасява достойнство, другият брани авторитет. Почти изреченото извинение на Симеон за отстраняването на Шулева е нов номер. Само че събирането на предизборен рейтинг от толкова ниски сантиментални нива е смущаващо. Чак такова прежалване в името на победата..., такова самопризнание в слабост..., толкова покруса в погледа към коалиционните партньори... Изборите през юни май наистина ще са нещо като нищо на света.

Пред опасността от втори тур на нехайния вот от лятото на 2001-ва публикуването на тест за самопозициониране върху политическата карта (“Избирателю, познай себе си”, в. “Капитал”, 12-18 февруари) е неочаквано ценен подарък за безотговорни гласоподаватели.

Има обаче малка подробност. Цитираната “Двумерна схема за описание на политическите възгледи и ориентации” на Дейвид Нолан по всяка вероятност е създадена с мисълта за феърплей. Избирателят, самоопределил се да речем като либерал, има нужда от автентични либерали, на които да засвидетелства лоялността си. Без различими консерватори или откровени леви схемата също пропада. През последните четири години българските политици упорито планират еволюцията и успехите си като серия от предрешвания. Всяко тяхно влизане и излизане от сцената на публичността е съпроводено с радикални, шизофренични и необясними подмени на самоличността. На всичко отгоре това необяснимо забавлява избирателя. Или в най-лошия случай го оставя безразличен, защото му спестява усилието на избора. Оневинява немарливостта му.

“Папската" проверка

Историята на печалните последици от немарливостта по избори е прастара. Легендата за папеса Йоанна е оставила във ватиканския фолклор една пикантна история. Според общоразпространената версия, засрамени от лековерността, с която са допуснали жена до Светия престол, кардиналите въвели като елемент от сценария на избора т.нар. процедура по опипването на бъдещия папа. Католическото пуританство става причина за енергичното отричане на подобен факт. Но дори и да е напълно измислена, тази история е твърде поучителна. Пренебрегвайки служебната си свенливост, кардиналите предпочели самоунижението на опипването пред срама от евентуален втори “пробив” в системата за сигурност на Ватикана.

Неприятно е! Но връщането към политическата нормалност преди и по време на изборите за следващо Народно събрание няма как да мине без жертви. Кастингът няма да е сериозен без сериозно опипване. Преди всичко от страна на избирателя. За да сработи “Двумерната схема за описание на политическите възгледи и ориентации”. Колкото до погнусата от опипването, тя е неизбежното наказание за разсеяната лековерност на избора отпреди четири години.